Определение № 629 от 07.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, чрез пълномощник юрк. Б. Д., против разпореждане № 625/08.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 21684/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXI гр. състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. М. М..

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че процесният договор за кредит бил сключен въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес – https://credisimo.bg, където били публикувани и общите условия за предоставянето на кредит от разстояние. Подробно се описва процедурата по кандидатстване и отпускане на паричната сума от разстояние. Сочи, че не се твърдяло процесният електронен договор за потребителски кредит да е бил подписан от страните с квалифициран електронен подпис. В тази връзка навежда, че разпоредбата на чл. 13, ал.4, изр.2 ЗЕДЕП допускала възможността на обикновения ел.подпис да бъде придадена стойност на саморъчен подпис. От тълкуването на общите условия към договора за потребителски кредит могъл да се направи и извод за постигнато между страните съгласие, тъй като там било предвидено, че с натискането на бутон „подпиши“ от страна на кредитополучателя, считало се, че последният подписал всяка страница на договора за кредит, вкл. и общите условия. Процесният договор за кредит представлявал подписан частен електронен документ, ползващ се с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните в него изявления. На следващо място с подписването на договора за заем заемателят изявил желание дружеството „Ай Тръст“ ООД да се задължи по договора за потребителски кредит и да отговаря солидарно с длъжника, като последният не е бил длъжен да сключва договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното клаузата по чл. 4 от договора за кредит не била неравноправна. Договорът за поръчителство бил валидно сключен, не били налице неравноправни клауза и нямало пречка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК. Неправилно заповедният съд приел, че поръчителството следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Неправилно не била приложена и разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Искането е за отмяна на 1 атакуваното Разпореждане и произнасяне по същество на спора.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Заповедното производство е инициирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Предмет на заявлението е парично вземане, съставено от следните компоненти: 4026.28 лева – представляваща заплатена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит №2673913; сумата от 484.07 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.06.2023г. – 13.03.2024г. във вр. с договор за потребителски кредит №2673913; 541.55 лв.- обезщетение за забава, начислено за периода от 01.07.2023г. до датата на подаване заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Посочено е, че вземанията произтичат от договор за предоставяне на поръчителство, сключен между заемателя и „Ай Тръст“ ЕООД, което вземане впоследствие било прехвърлено от страна на „Ай Тръст“ ЕООД в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от 15.03.2024г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 01.02.2022г. Уточнява се, че на 18.11.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и Н. М. М., като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с №2673913. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и Н. М. М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно с длъжника по посочения по-горе договор за кредит. Задължението по кредита било изпълнено от поръчителя, а кредитополучателят не възстановил платената сума на своя поръчител.

С разпореждане №35416/18.12.2024г. Заповедният съд е дал указания на заявителя „АСВ“ ЕАД да представи подписани от потребителя договор за кредит, Общи условия, погасителен план и приложения, както и договор за поръчителство, да посочи какви плащания са извършени по договора и кои вземания били погасени, да посочи дали са извършени плащания по договора за поръчителство и в какъв размер, да посочи дали поръчителят е заплатил и обезщетението за забава, което се претендира, да посочи кога процесната сума е била заплатена от поръчителя на кредитора.

С депозирана молба заявителят изразява становище за липса на необходимост от изпълнение на указанията, предвид характера на заповедното производство. Сочи съдебна практика.

За да постанови обжалваното Разпореждане Заповедният съд е приел за неустановено сключването на договор, вкл. и от разстояние по реда на ЗПФУР, не се установявало изявление на длъжника за встъпване в договорно правоотношение. Липсвали доказателства за подадено заявление от потребителя до първоначалния кредитор. Вън от горното, процесният договор за потребителски кредит бил и недействителен, поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика при формиране на ГПР, нямало яснота какви компоненти са включени в ГПР, как се формирал посочения в договора процент. На следващо място възнаграждението за поръчител, в размер от 3975.04 лв. / при сума по кредита от 5000 лв./ било уговорено да за заплаща разсрочено във времето заедно с погасителните вноски, а последните се приемали от страна на кредитора „Кредисимо“, а не от поръчителя, което водело до скрито оскъпяване на кредита.

Налице била нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО. Прието е, че клаузата за общия размер на сумата, която следвало да плати потребителят била неравноправна по смисъла на чл. 4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Излагат се мотиви за необходимостта от включването на сумата за поръчителство в ГПР. Уговореното възнаграждение за поръчител представлявало допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, тъй като „Кредисимо“ ЕАД било едноличен собственик на капитала на поръчителя 2

„Ай Тръст“ ЕООД. Не се дължало и присъждането на чистата стойност по кредита, тъй като заявителят отказал да изпълни дадените му указания като посочи какви плащания били извършени от потребителя и за погасяването на какви суми са разпределени. С оглед на изложеното Заповед за изпълнение за главницата не следвало да бъде издавана.

Предмет на проверка от въззивния съд в настоящото производство е законосъобразността на постановеното разпореждане, при което контролната инстанция действа при условията на пълен въззив и не е ограничена от оплакванията в частната жалба – така изрично се прие в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав се солидаризира с извода на Заповедния съд и приема, че в случая не се установява фактът на встъпването на потребителя в облигационно правоотношение с кредитора. В тази връзка следва да се посочи, че потребителите се ползват със засилена защита, изразяваща се в това, че съдът е задължен да следи служебно за неравноправни клаузи, включени в договорите за потребителски кредит. Това задължение на съда произтича от нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, която е в смисъл, че ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Разпоредбата на чл. 410, ал.3 ГПК прогласява, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Тоест съдебната преценка за наличието на неравноправни клаузи се извършва на базата на представения от заявителя потребителски договор, от който договор кредиторът претендира своите права.

В настоящия случай със заявлението за издаване на Заповед за изпълнение са представени бланкови и публикувани в интернет пространството общи условия, с което обаче не се изпълнява задължението на заявителя за представяне на договора, като се има предвид, че насрещната страна е потребител. Представените в производството разпечатки, носещи данни на лицето, което е посочено като длъжник, не съдържат подпис на потребителя, липсва и индикация, че именно Н. М. е изявил воля за сключването на договора, тоест да е изразил желание за встъпване в облигационното правоотношение с кредитора. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че представените документи се ползват с формална доказателствена сила, тъй като били спазени изискванията на чл. 18, ал.1 от ЗПФУР и чл. 13, ал.4 ЗЕДЕУУ, защото от представените документи не може да се установи получаването на съгласие от потребителя /чл. 18, ал.1 от ЗПФУР/, нито пък да е полаган електронен подпис под каквато и да е форма /чл. 13, ал.4 ЗЕДЕУУ/. Така липсата на доказателства за сключен договор между страните, респ. условията по него, препятстват извършване на задължителната проверка за неравноправни клаузи по чл. 411, ал.2 ГПК.

Неизпълнението на дадени в тази насока указания има за последица отхвърляне на подаденото заявление.

Предвид дадените до момента разяснения, настоящият състав намира, че не е необходимо да се изследват останалите въпроси по депозираното заявление. Като се има предвид, че липсва действително задължаване по договора за потребителски кредит, то безпредметно се явява обсъждането на неговата действителност, респ. съответствието му с императивните норми на ЗПК.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 625/08.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 21684/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXI гр. състав Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4