Решение № 6702 от 29.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6702 гр. София, 29.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря В. В. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110133246 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 220,17 лв., представляваща част от главница по договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., падежирала в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 169,53 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 65872/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г.

Ищецът ..... твърди, че между ..... /с предишно наименование „..../ и ответника Е. П. Е. е сключен договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., по силата на който му е предоставил паричен заем в размер на 3 060 лв. при годишен лихвен процент от 9,99 % и ГПР от 12,78 %. Поддържа, че по силата на договора заемната сума е следвало да бъде върната чрез 108 месечни погасителни вноски от по 45,64 лв. всяка, с краен срок за изпълнение – 14.02.2028 г. Сочи, че след усвояване на сумата по него от страна на кредитополучателя са извършвани плащания по договора, но същият е преустановил обслужването му, поради което той е останал задължен за сумите, както следва: 220,17 лв. – част от главница, падежирала в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г. и 169,53 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. Допълва, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.02.2021 г. и приложенията към него ..... е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си към ответника по договора за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., като на 07.04.2021 г. е направен опит за уведомяване на длъжника за извършената цесия, но пратката до него се е върнала с отбелязване, че е останала „непотърсена“, поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК заявява, че цесията е породила действието си спрямо него в хода на процеса с връчването на уведомлението за нея като приложение към исковата молба. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. П. Е. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че между страните не е налице облигационно 1 правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит от 08.03.2019 г. В тази връзка посочва, че ищецът не е доказал легитимацията си да претендира процесните вземания, доколкото не той, а старият кредитор е следвало да уведоми длъжника за извършената цесия. Оспорва да е подписал процесния договор за кредит, както и общите условия и погасителния план към него. Оспорва да е доказано усвояването на заемната сума по него, а доколкото договорът за заем е реален договор, то това следва да е условие за пораждане на действието му между страните. Счита, че не е доказано да е уведомен за извършената цесия. Излага доводи за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като видът на шрифта не е еднакъв, а освен това размерът му не е 12, каквото е законоустановеното изискване. Счита договора за недействителен, тъй като не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК, а освен това схемата за погасяване към него също не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага и доводи за нищожност на отделни негови клаузи поради противоречието им с добрите нрави, а имено: клаузата за възнаградителна лихва, доколкото уговорената такава надвишава трикратния размер на законната лихва, което счита за самостоятелно основание за недължимост на тази претенция. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва исковете и по размер. Оспорва представения погасителен план, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а освен това не е доказано да му е предоставена възможност за запознаване с него към момента на сключване на договора. Оспорва относимостта на представеното приложение към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г., тъй като не става ясно, че е част от него. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се, че между ..... и Е. П. Е. е сключен договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя парична сума в размер на 3 000 лв. под формата на потребителски заем, а последният се задължава да му върне заетата сума, при следните условия: на 108 месечни погасителни вноски от по 45,64 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 14.03.2019 г., а падежът на последната такава е 14.02.2028 г. Страните са уговорили годишен лихвен процент по заема – 9,99 % и годишен процент на разходите – 12,78 %, като се начислява и такса за разглеждане на кредита в размер на 60 лв. и застрахователна премия в размер на 2,61 лв. на месец, при което общата дължима сума по него възлиза на 4 929,06 лв.

Неразделна част от договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. са общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от ....., както и погасителен план към него, като всеки един от двата документа е подписан както от кредитодателя, така и от кредитополучателя.

От индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.02.2021 г. се установява, че ....., в качеството си на „цедент“ е прехвърлило в полза на ....., в качеството му на цесионер, вземанията, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, сред които под № 337 е и договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., а именно: 2 744,67 лв. – остатъчна главница, 169,53 лв. – остатъчни лихви или 2 914,20 лв. - общо дължима сума към датата на цесията. В клаузата на чл. 3.2 от договора за цесия се предвижда, че цесионерът се смята за изрично упълномощен от цедента за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за което в 3-дневен срок от подписването му цедентът следва да му представи и изрично писмено пълномощно за уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

2

С потвърждение за сключена цесия продавачът ..... е потвърдил прехвърлянето в полза на ..... на вземанията, цедирани с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г. към него, индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от него.

От представеното пълномощно се установява, че на основание чл. 99 ЗЗД ....., чрез изпълнителния си директор, е упълномощил ..... да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са прехвърлени по силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г., индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от него.

От уведомление за извършено прехвърляне на вземания става ясно, че цесионерът е изпратил такова от името на цедента до ответника Е. П. Е., като същото има за цел да го уведоми, че задълженията по процесния договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. са прехвърлени в полза на ....., като видно от отбелязването в приетото по делото известие за доставяне до адрес: ... пратката се е върнала с отбелязване, че е останала „непотърсена“ от адресата.

От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че с преводно нареждане от 08.03.2019 г. ..... е превел по банковата сметка на Е. П. Е. в „.... сумата от 3 000 лв., като в основанието за плащане е посочено „паричен заем 3604017“, поради което сумата по процесния договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. е усвоена от ответника изцяло. Изследвайки извършените по него плащания, експертът е достигнал до извод, че в полза на ..... е постъпилата сумата от общо 760,09 лв., послужила за погасяване на сумите, както следва: 315,33 лв. – главница по вноски с падежи до 14.06.2020 г. вкл., погасени изцяло, 95,97 лв. – възнаградителна лихва по месечни вноски с падежи до 14.07.2020 г., като от последната вноска е останала непогасена лихва в размер на 0,04 лв., 41,76 лв. – застрахователни премии с падежи до 14.06.2020 г. вкл. и 7,03 лв. – лихви за забава. След приспадане на извършените плащания експертизата приема, че непогасеният остатък от задълженията по процесния договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. е, както следва: 196,68 лв. – главница, дължима за вноски, падежирали в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г. и 170,37 лв. – договорна възнаградителна лихва, дължима за вноски, падежирали в периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на слендите предпоставки: 1) възникването на облигационно правоотношение между ..... и ответника Е. П. Е., чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. с твърдяното съдържание; 2) изпълнение на задължението си по него, изразяващо се в предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало насрещното задължение за връщането на същата, ведно с уговорената възнаградителна лихва; 3) настъпване на падежа на вземанията; 4) прехвърляне на вземанията на ищеца към ответника и уведомяване на последния за извършената цесия;

5) размера на претендираните суми.

В случая, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ..... и Е. П. Е., чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., доколкото същият е представен в заверен препис по делото, заедно с общите условия и погасителния план към него, които страните са подписали на всяка една отделна страница, като релевираното от ответника оспорване относно авторството на положените от негово 3 име подписи върху тях е останало недоказано. Изрично в откритото съдебно заседание на 08.12.2022 г. съдът е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи оспорванията си относно автентичността на подписите, положени от негово име върху документите, находящи се на л. 8 – л. 15 от делото, но въпреки това от негова страна не са предприети процесуални действия в тази насока, поради което следва да се приеме, че тези негови възражения са останали недоказани, а това означава, че подписаният от негово име договор за потребителски кредит го обвързва. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, както фактът на възникване на облигационното правоотношение между страните по него, така и усвояването на сумата в размер на 3 000 лв., се потвърждава и от данните по съдебносчетоводната експертиза за осъществено от ответника извънсъдебно плащане на част от вноските по кредита в общ размер на 760,09 лв., което по естеството си представлява извънсъдебно признание за сключване на договора и получаване на сумата по него, доколкото Е. не би сторил това в случай, че е считал, че не е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, от който да се счита за обвързан. Ето защо, за последния е възникнало и насрещното задължение за връщане на отпуснатата му заемна сума под формата на уговорените месечни погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва при настъпване на съответните месечни падежи на всяка от тях, съгласно приложения към договора погасителен план.