Решение № 1424 от 18.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100502458 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от „Градус – 1“ ЕООД с ЕИК 822132592 със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора ж.к Индустриален, птицекланица „Градус“, чрез адв. П. К. – взискател по изпълнително дело № 60/2022 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, против постановление от 11.06.2024г. по изпълнителното дело, с което съдебният изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е постановил изпълнително дело № 60/2022 за прекратено спрямо взискателя „Градус – 1“ ЕООД и е възложил в тежест на взискателя „Градус – 1“ такси и разноски в размер на 20 688 лв.

Жалбоподателят излага следните съображения: Подал е молба от 12.02.2024 г., с която е уведомил ЧСИ, че е налице пълно погасяване на вземанията му, и е поискал прекратяване на изпълнителното дело. В молбата е заявил, че няма повече претенции по делото, като е визирал вземанията по ИЛ и не е твърдял, че таксите и разноските са погасени. Погрешно съдебният изпълнител е приел, че желае делото да бъде прекратено, а не приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК

На следващо място излага доводи, че съдебният изпълнител неправилно му е начислил такси и разноски.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено и таксите и разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени в тежест на длъжника по делото.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, „Агро Плант Инвест“ ЕООД, ЕИК:

203861461, с адрес на управление в град Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 3, ет. 6, ап. 16 и от А. Б. Б. – длъжници по изпълнителното дело чрез общия им процесуален представител адв. А. К., е подадено писмено възражение, с което се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК присъединените взискатели не са ТД на НАП - Варна и „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, не са депозирали писмено възражение.

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 26.01.2022 г. под дело №60/2022 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. №892 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, по искане на „ГРАДУС-1“ ЕООД, ЕИК 822132592, чрез адв. К., и въз основа на изпълнителен лист №4553/26.08.2020 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №4431/2020 г. по ч. гр. д. №93/2020 г. по описа на РС - Варна, с който „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 203861461, и А. Б. Б., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „ГРАДУС-1“ ЕООД сума в размер на 590653,17 лв., от която 577416,67 лв. главница, 6149,30 лв. неустойка за забава от 01.08.2020 г. до 17.08.2020 г., 7087.20 лв. договорна лихва от 20.12.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 11813,06 лв., представляваща държана такса, и сума в размер на 8923,84 лв., представляваща разноски по делото.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД на 01.02.2022 г. за сумата от общо 725507,27 лв., от която таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС е в размер на 20554,62 лв. Посочено е, че длъжникът дължи всички следващи такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ.

ПДИ е връчена на пълномощник на длъжника А. Б. Б. на 08.02.2022 г. за сумата от общо 725507,27 лв., от която таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл.

ДДС е в размер на 20554,62 лв. Посочено е, че длъжникът дължи всички следващи такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ.

По молба на взискателя от 28.01.2022г. за присъединяване на ИД №60/2022 г. срещу двамата длъжници към образуваното срещу тях ИД №62/2022 г. е издадено удостоверение по чл. 456 ГПК за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, към 28.01.2022 г.

2

На 12.02.2024 г. е депозирана молба от взискателя, с която уведомява ЧСИ, че вземанията му за главница от 577416,67 лв. и такси от 17664,59 лв. и 9510 лв. са погасени. Сочи, че е удовлетворен и няма претенции за заплащане на други суми по ИД. Отправя искане за прекратяване на образуваното ИД и за вдигане на всички наложени запори и възбрани.

С Разпореждане от 15.02.2024г. съдебният изпълнител е указал на взискателя в двуседмичен срок от получаване на разпореждането да уточни дали желае прекратяване или приключване на делото, както и че в случай че желае прекратяване на производството ще понесе тежестта за всички неплатени такси и разноски по същото. Уведомлението е връчено на взискателя на 21.02.2024 г., но не е постъпила по делото молба от взискателя в изпълнение на дадените указания.

На 16.02.2024 г. е депозирана молба от длъжника „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД за определяне на дължимата сума по ИД, както и за прекратяване на образуваното изпълнително производство и вдигане на наложените запори и възбрани.

С Разпореждане от 19.03.2024 г. Държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело.

С Разпореждане от 20.03.2024 г. са присъединени за събиране сумите по удостоверение от 19.03.2024 г., издадено по ИД №198/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. №892 в полза на „Юробанк България“ АД.

С Разпореждане от 16.02.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати ИД №60/2022 г. поради липса на процесуално основание. Указал е на длъжника, че дължимите такси и разноски са в размер на 20668 лв., от които 78 лв. - остатък от дължими обикновени такси по т. 5, 9 и 12 ТТРЗЧСИ, 30 лв.

– остатък от дължими допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ, и 20560,37 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТЗЧСИ.

Посоченото по горе разпореждане било обжалвано от длъжниците „Агро Плант Инвест“ и А. Б. Б..

С решение № 381 от 11.04.2024 г. поставено по гр. д № 634/ 2024 г. по описа на ВОС, е отменено Разпореждане от 16.02.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати ИД №60/2022 г. по отношение на „Градус – 1“ ЕООД, оставена е без уважение жалбата на Агро Плант Инвест“ и А. Б. Б. срещу отказа да се прекрати изпълнителното дело по отношение на Държавата и „Юробанк България“ АД.

С обжалваното постановление от 11.06.2024г. ЧСИ Христо Георгиев е прекратил изпълнително дело № 60/2022 по отношение на „Градус – 1“ ЕООД и му е възложил разноски в размер на 20 688 лв.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, съобразно твърденията и отправените искания в жалба прие, че е сезиран с две жалба: първа жалба срещу 3 прекратяването на изпълнителното дело от съдебния изпълнител по отношение на Градус – 1“ ЕООД и втора жалба срещу възложените в тежест на Градус – 1“ ЕООД разноски по изпълнителното дело.

По отношение на жалба от „Градус – 1“ ЕООД срещу постановление от 11.06.2024 г. по изпълнителното дело, В ЧАСТТА, в която съдебният изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е постановил изпълнително дело № 60/2022 за прекратено спрямо взискателя „Градус – 1“ ЕООД, настоящият съдебен състав намира следното.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-взискател по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК – постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено.

С настъпване на основанията, визирани в чл. 433, ал. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. С постановлението за прекратяване, съдебният изпълнител само прогласява, че изпълнителното производство се е прекратило на някое от основанията, то има декларативно, а не конститутивно действие. Тоест изпълнителното производство се прекратява автоматично с настъпването на някое от основанията посочени чл. 433, ал. 1 ГПК, а с постановлението си съдебният изпълнител само прогласява настъпването на това обстоятелство. В този смисъл - Решение № 31 от 09.09.2010 г. по т.д. № 400/2009 г. на Върховен касационен съд и Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК

В настоящия случай ИД № 60/2022 г. се е прекратило по отношение на взискателя „Градус – 1“ ЕООД на 12.02.2024г., когато същият е подал молба за прекратяването му. С обжалваното постановление съдебният изпълните само е прогласил това обстоятелство.

Не е основателно възражението, че жалбоподателят – взискател е поискал приключване, а не прекратяване. В молба с вх. № 05102/12.02.2024, той ясно и недвусмислено и конкретно е заявил желанието си изпълнителното дело да бъде прекратено. В молбата не се твърди, че са налице предпоставките за приключване на делото, а именно погасяване на задължението и събиране на разноските по изпълнението - чл. 433, ал. 2 ГПК. Напротив в същата се заявява, кои вземания на взискателя са удовлетворени, и че той няма претенции за заплащане на други суми в изпълнителното производство, което показва знание за наличието на други непогасени задължения и желание за прекратяване на изпълнителното производство.

По отношение на жалба от „Градус – 1“ ЕООД срещу постановление от 11.06.2024 г. по изпълнителното дело, В ЧАСТТА, в която съдебният 4 изпълнител е възложил в тежест на взискателя „Градус – 1“ такси и разноски в размер на 20 688 лв. по изпълнително дело № 60/2022 г.

Разгледана по същество жалба се явява недопустима.

Съгласно чл. 435 от ГПК не съществува генерална клауза за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в тази разпоредба.

Съгласно ал. 2 и ал. 3 на чл. 435 ГПК взискателят може да обжалва: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Законодателят не е дал право на взискателя да обжалва определените разноски по изпълнителното дело.

Поради изложеното жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е насочена срещу акт на ЧСИ, който не е сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК действия, подлежащи на обжалване.

Следва да се отбележи, че съдебният изпълнител няма право да възлага в тежест на взискателя разноски по изпълнителното дело.

Таксите и разноските по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово от частния съдебен изпълнител - чл. 80 ЗЧСИ. Съгласно разясненията дадени в т.11 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, вземанията на съдебния изпълнител произтичащи от незаплатените авансови такси и разноски, може да се претендират от взискателя по реда 410 от ГПК независимо от размера й, като аргумент на по силно основание може да се претендират и по общия исков ред.

В чл. 79, ал. 2 от ГПК, предвидена възможност когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, да се събират от длъжника - чл.

79, ал. 2 от ГПК. Целта на разпоредбата е да не се извършва двойно плащане на една и съща такса, един път от взискателя към ЧСИ и втори път от длъжника към взискателя.

При прекратяване на изпълнителното производство длъжникът не дължи разноски на взискателя, освен при направено след започване на делото плащане - чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.