Решение № 657 от 23.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. С.

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100500326 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД, ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Света София” № 7, ет. 5, срещу решение №421/11.12.2025г., постановено по гр.д. № 141/2025 г. на РС-Провадия, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Агенция Пътна инфраструктура”, чрез Областно пътно управление– Варна, ЕИК по Булстат 000695089 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, сумата от 13071,81 лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди на републиканската пътна мрежа, изразяващи се в увреждане на 152м предпазна мантинела /ограничителна система на пътя/ на път А2 при км. 392-800, посока гр. Варна, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 20.07.2019г. по вина на водача на л.а «Мерцедес Актрос» с рег. № В **** НА, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 09.01.2019г.- 08.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4554,30лева, представляваща обезщетение за забава за периода 18.07.2021г. до 17.07.2024г., на основание чл. 432 КЗ.

В жалбата се твърди, че са неправилни крайните изводи на съда, че увреденото имущество съставлява 152 л.м. преградно ограждение, чиято стойност следва да се определи средноаритметично от всички посочени от 1 вещите лица стойности, при стойност на скрап, изчислена по същия начин и без да бъде съобразена съществената й амортизация в резултат от дългогодишна употреба. Твърди се, че уврежданията възлизат на 120 м., определени след извършен от застрахователя оглед на място и изготвен снимков материал. На база тези 120 м. е изчислена и стойността на извънсъдебно изплатеното застрахователно обезщетение. Аналогична стойност от 128 м. се установява и при съобразяване, че в двустранния констативен протокол като увредени са посочени 32 бр. еластична предпазна ограда, а дължината на 1 бр. мантинела е 4 м. Заключенията на вещите лица по отношение на обема на увреденото имущество немотивирано приемат за достоверни единствено документите, изготвени от ищеца, включително уведомлението за щета и представената количествено - стойностна сметка.

Становището на вещите лица, че на място полицаите не винаги описват коректно и точно уврежданията, е от сферата на догадките и не може да обоснове експертен извод. Представените разходни документи не са информативни за стойността на ремонта и вложените материали в конкретния пътен участък. Стойността на щетите съдът определя като средна между посочените от заключенията стойности, въпреки че не кредитира нито едно от тях. По същия начин е определена и цената за скрап. В действителност единичните експертизи не са правили пазарно проучване и са възприели посоченото от ищеца, без аргументирана обосновка, като не са направили и оглед на местопроизшествието, въпреки че са имали задължителни указания за това. Тройната експертиза дава най-достоверна стойност, предвид че ползва реална ценова оферта на кандидата, спечелил обществена поръчка за доставка и монтаж на ограничителни системи – „А. Д. Холд“ООД. В заключение вещите лица са единодушни, че предвид значителния период от време между ПТП и сегашния момент, няма обективни източници, даващи достоверна информация за стойността на труда и материалите по този ремонт.

Следователно всяко изразено становище е хипотетично. Прави се доказателствен анализ на приетите по делото експертни заключения. Излага се, че реалният размер на щетите следва да се определи при отчитане на процента на амортизация на старата ограничителна система. След като демонтираната мантинела е била увредена и употребявана с години, не следва да се поставя в тежест на застрахователя да заплати пълната стойност на новите поставени елементи. Процесният пътен участък е въведен в експлоатация с Протокол обр. 16 от 15.01.1986 г., т.е. 33 год. преди процесния пътен инцидент. Прави се искане за намаляване на дължимото обезщетение най-малко с 10%, какъвто процент на амортизация определят вещите лица по повторната и тричленната експертиза. Акцентира се, че според вещите лица когато по мантинелата липсват корозия и увреждания, тя може да изпълнява функцията си над 50 години, но от друга страна дори детайлите да са изправни, се налага да бъдат подменяни поради настъпване на корозия, стареене на материали, атмосферни условия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. От изготвените експертни заключения се установява механизмът на причиняване на вредата, причинната й връзка с ПТП и размерът на увреденото имущество. Съгласно договор между Агенция „Пътна инфраструктура“ и ДЗЗД „ТРП Изток“ с Д-53/19.06.2019г. за възлагане на обществена поръчка са извършени ремонтни дейности на стойност 22244.48 лева с ДДС за демонтаж и монтаж на ограничителни системи (94 2 метра + 56 метра). Ремонтните дейности по демонтажа и монтажа са констатирани в Гаранционен протокол към Сертификат 5 от 20.03.2020г. съгласно чл.17в от Договора. АПИ – Областно пътно управление е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към МРРБ и като държавен орган е ограничен от ЗОП относно възможността за свободно разходване на средства за ремонтни дейност предмет на настоящия иск.

Сключването на договор по реда на ЗОП задължава ОПУ-Варна да възлага ремонтни дейности единствено на изпълнителя по договора и на цени посочени в него. За ОПУ – Варна реалният размер на щетите представлява сумата заплатена съгласно изпълнението на описания договор за обществена поръчка. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се приспада коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Агенция Пътна инфраструктура” срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 14224,08 лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди на републиканската пътна мрежа, изразяващи се в увреждане на 152м. предпазна мантинела /ограничителна система на пътя/ на път А2 при км. 392-800, посока гр. Варна, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 20.07.2019г. по вина на водача на л.а «Мерцедес Актрос» с рег.

№ В **** НА, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 09.01.2019г.- 08.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4959,80лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.06.2021г. до 17.07.2024г.

В исковата молба се твърди, че на на 20.07.2019г. е настъпило застрахователно събитие, в резултат на ПТП, предизвикано от водача на л.а «Мерцедес Актрос» с рег. № В **** НА при движение по път част от републиканската пътна мрежа. Водачът е застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност». За настъпилото събитие е бил съставен протокол за ПТП с № 1647855/20.07.2019г. от служители на РУ Провадия. В него е било документирано като причина за ПТП поведението на водача, който при движение след изгубване на внимание или заспиване, е изгубил контрол върху МПС и се е ударил в предпазната мантинела. В резултат е увредена 152м. от мантинелата тип H2W7. Ищецът като стопанисващ пътя е предприел своевременно мерки по ремонт и възстановяване на увредения участък с цел осигуряване безопасността му.

Възстановяване на увредената мантинела е сторено въз основа на сключен договор за възлагане на обществена поръчка с ДЗЗД „ТРП Изток“ с № Д53/19.06.2019г. Стойността на разходите сторени по ремонта възлиза на сумата от 22 244,88лева. По отправена от ищеца на 21.08.2019г. претенция ответникът като застраховател на виновния водач е завел щета № 0410-1300136/2019г., по която е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 8020,80лева, определено по експертна оценка, с аргумент че не са му били представени разходно-оправдателни документи. Въпреки че ищецът представил допълнително такива, становището на ответника останало 3 непроменено, поради което се претендира за заплащане на дължимия остатък от обезщетение ведно с обезщетение за забава от поканата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен по размер. По иска за мораторна лихва се прави възражение за изтекла погасителна давност. Признава се наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към момента на ПТП, подаването на уведомление за щета от ищеца на 22.08.2019г., образуването на преписка по щета № 0410-130-0136/2019г. и изплащането на обезщетение от 8020,80лева. Твърди се, че на 30.08.2019г. ответникът е изискал от отдел Пътна полиция копие на АУАН на виновния водач или влязло в сила НП. След извършен опис на място от негов експерт е била изготвена ККС, съгласно която възстановителната стойност на увреденото имущество, а именно демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова единична мантинела, е определена в размер на 8020,80 лева, изплатена на ищеца на 17.10.2019г. С писмо от 24.11.2023г. ищецът е възразил по щетата, поради което ответникът е разяснил начина на изчисленията си, като е уведомил ищеца, че искането ще бъде преразгледано, в случай на представяне на допълнителни разходно-оправдателни документи. В отговор на 11.01.2024г. ищецът е представил такива, които обаче нямали връзка с процесния участък от увредената мантинела. Затова и е отказано преразглеждане на заявлението.

Твърди се, че с изплащане на сумата от 8020,80 лева застрахователят е изпълнил задължението си по обезщетяване на увреденото лице, поради което и не дължи сумата предмет на настоящата искова претенция. Сочи се, че представените с исковата молба разходно оправдателни документи са идентични приложени към застрахователната преписка и същите, нямат отношение към процесното увреждане. В представената ККС липсва посочване на вида на демонтираната мантинела, както и доставката и монтаж на нова тип H2W7, което прави неясно дали увреденото имущество е подменено с такова от същия вид и качество, нито каква е била амортизацията, респ. обезценката в резултат на употребата на увреденото имущество.

Поддържа се, че застрахователят не следва да отговаря, ако демонтираната мантинела е била увредена и употребявана с години и поради застрахователното събитие е била подменена с нова. Не са налице данни за момента на въвеждане на участъка в експлоатация и кога е била монтирана увредената мантинела, правещо невъзможно установяване периода на експлоатацията й и състоянието й преди процесното ПТП. Няма и данни и как е определена стойността, по какви критерии и метод. Поддържа се, размерът на търсеното обезщетение за силно завишен. Твърди се и че следва да се отчете процентът на амортизация на старата мантинела и стойността на остатъчните материали.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.