Решение № 260377 от 04.10.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 04.10.2020 г.

В

И

М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Т.Щерева, като разгледа докладваното съдията гр.д. №8280/ 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане в разумен срок на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11- 048/1999 по описа на ВОП-София, образувано през януари 1991г. и висящо към настоящия момент.

ИЩЕЦЪТ- А.М. К.,

ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. С.К. твърди, че е сред лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход и религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г, като бил жертва на насилствената асимилация над етническите турци от страна на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия. Бил задържан на 19.01.1985 г. и изпратен на о. Белене. По време на задържането му и престоят му в Белене бил подложен на нечовешки условия на живот, бил физически и психически малтретиран, нямал елементарни условия на живот и постоянно се страхувал, че няма да излезе жив от там. След като бил изведен от лагера в Белене бил принудително заселен (март 1986 г.) в с. Люти брод, Врачанско, след което през 1989 г. бил изселен в Турция. Излага, че след започването на демократичните процеси в Република България и на разследването за установяване на виновните лица за т.нар. „Възродителен процес“ у него се зародила надеждата, че последните ще получат справедливо наказание за страданията, които са му причинили и за съсипания му живот. Обединил се с други пострадали лица и направили сдружение, което да ги подпомага да се осведомяван за движението на наказателното дело в България и да предприемат действия по него в качеството им на пострадали лица. От получената чрез сдружението информация узнал следното: следствено дело №1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) е образувано на 30.01.1991 г. срещу Т.Х.Ж.и о.з.ген.полк. Д.И.С. за това, че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национална вражда и омраза- престъпление по чл.162 НК. В периода 31.01 .1991 г.-30.06. 1992 г., в качеството на обвиняеми, като съизвършители, са привлечени лицата Д.И.С., Т.Х.Ж., Г.И.А., П.Ш.М.,

П.П.К.. В последствие на Д.С. било повдигнато ново обвинение по ч л.387, ал.2 от НК ( за престъпление по служба), от което са произлезли тежки вредни последици. Обвиняемите Т.Ж.и Г.А.са били привлечени като обвиняеми по същия текст като подбудители на Д.С.. На

20.07.1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внесен обвинителен акт срещу о.з. ген. полк. Д.С., Т.Ж.и Г.А., като по внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 1 /1994 г . по описа на Върховния съд - Военна колегия. С разпореждане по НОХД № 1 /1994 г. по описа на Върховния съд – Военна колегия, заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия генерал-майор Ч. е върнал делото за допълнително разследване. По-късно, на 19.12.1997 г., обвинителен акт по следствено дело № 1 /1991 г . бил отново внесен във Върховния касационен съд и било образувано НОХД 0 1 / 1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, като с разпореждане от

28.04.1998 г. съдия подп. А.И.е върнал делото повторно поради това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото. Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13 .05 .1998 г., делото било изпратено на

Софийска военна окръжна прокуратура . С постановление от 29.09.1998 г. на о.з. полковник В.Б.-прокурор при СВОП следствено дело 1 / 1991 г. било преобразувано в сл. дело №780-11/1998 г. по описа на СВОП. Някога във времето обвиненията по чл.

162 от НК били прекратени, в последствие делото било частично прекратено по отношение на Т.Ж.и Д.С. поради смъртта им. С постановление от 06.04.1999 г. наказателното производство било спряно поради наличие на свидетели в чужбина. На 04.12.1999 г. делото било възобновено и разследването продължило под нов номер- II-048 /1999 г. по описа на ВОП-София. При извършените от Софийска военно окръжна прокуратура следствени действия, били установени имената и адресите на общо 446 лица, които били настанени в ТВО „Белене“, както и законните наследници на тези, които са починали. Тъй като част от тях са се изселили в Република Турция била изпратена молба за правна помощ до компетентните турски власти, като е изискано да се извърши разпит на лицата. Ищецът навежда, че от кореспонденцията, водена с властите, става ясно, че десетилетие и повече Прокуратурата се оправдава, че не може да извърши разпит на около 130 човека, пострадали при репресиите. Това било посочено в писмата на зам. главния прокурор Х.М.от 14.07.2003 г., на Инспектората към Министерство на правосъдието от 2005 г., в писмо изх.№1166/ 10.08.2005 г. на Военно апелативна прокуратура, в писмо №6964 /2010 г. на заместник главния прокурор Г.Т.. Посочва, че в продължение на годините от образуването на следствено дело № 1 /1991 г. до момента, воден от надеждата за наказание на виновниците за т .н ар . “възродителен процес “, от очакването за поне частично възстановяване на справедливостта, както и от страха, че това дело едва ли ще приключи с изправянето им пред съда, чрез сдружението, което организирали, пишел писма да различни институции с искания да получи информация за хода на делото, както и как да окажат хората помощ и съдействие за неговото приключване. Оплаквали се за неговото забавяне във времето и за изтичането на разумния срок за разглеждането му. Лично писал молби до прокуратурата, разпитван бил като свидетел по делото и били разясняване правата на пострадала, но въпреки това не му били връчвани никакви актове по същото. Единствено на 04.10.2018 г.,получил официално по законовия ред информация за това дело. От ВОП получавал откази на всичките си молби за информация и преписи от документи по делото с мотива, че било секретно. Затова подал искане за промяна на класификацията на делото като секретно, за да получи възможност да защити правата си поне по гражданскоправен ред. То също не било уважено като получил отговор, че правата на пострадалите са защитени и гарантирани от закона.

Навежда, че след в края на 2017 г. били приети промени в НПК, с които се давало възможност да се въздейства от страна на пострадалия върху продължителността на наказателното дело, за които научил месеци по –късно, подал молба за ускоряване на досъдебното производство по реда на чл. 368 и чл.369 от НПК. Същото било изпратено на Софийски военен съд, където е образувано ЧНД № 94 /2018 г. С определение от 04.05.2018 г. на Софийски военен съд производството е прекратено и делото е върнато на ВОП за изпращане на искането и делото на компетентния да ги разгледа съд. Едва към края на годината искането му било изпратено на Софийски градски съд, където било образувано НЧХД № 4709 /2018 г. по описа на СГС,НО,13 състав, по което е постановено определение от 06.11.2018 г. С последното съдът дал нов едномесечен срок на прокуратурата за приключване на делото с произнасяне по същество с мотива, че спирането на делото няма характер на такова произнасяне. Въпреки изтичането на този срок по делото не било налице произнасяне по същество. От текста на определението разбрал, че подобни молби са подавали и други пострадали. Ищецът твърди, че през октомври 2018 г. е издадено постановление от 04.10.2018 г. за спиране на наказателното производство по ДП №11-0 4 8 /1999 г . по описа на Военно-окръжна прокуратура София на основание чл.244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.25, ал.2 във вр. с чл.242, ал. 1 НПК- за изчакване на отговор по четвърта по ред молба за правна помощ по делото. Това постановление е издадено по повод на втория срок, даден с определение № 3730 от 03 .09 .2018 г. на СГС. Това е единственият акт, който му бил връчен по делото. Заявява, че е подал жалба срещу определението за спиране. Навежда, че и към момента жалбата му все още не е разгледана по същество и няма изгледи това скоро да се случи. Съответно твърди, че, въпреки че е предприел действия за ускоряване на процеса, те са останали без какъвто и да било реален резултат. С оглед изложеното ищецът излага, че процесното дело продължава вече 27 години, като от последното внасяне на обвинителен акт в съда са изминали 20 години. При това тази продължителност е при положение, че по делото са извършени всички необходими следствени действия.

Тази продължителност на делото е довела до прекратяване на производството срещу виновните лица, поради тяхната смърт и до изтичането на давността за реализиране на наказателното преследвано срещи последния оцелял обвиняем, който към момента вече е на преклонна възраст. Бил лишен от възможност да се конституира в наказателното производство и да репарира своите вреди, като нямал възможност да се конституира и като частен обвинител. Навежда, че с оглед всичко изложено надеждите му, че ще получи справедливост и възмездие за всичко, което му е било причинено, останали излъгани. А те били напълно обосновани, като се има предвид на какво е бил подложен и какви нечовешки условия и отношение е изтърпял по време на възродителния процес. Необосновано дългото забавяне на делото довело до изключително изострено чувство за несправедливост, за това, че никой никога няма да понесе отговорността за това, което му е причинено, до силно разочарование от държавата и правовия ред, който е установен в нея.

Загубил всякакво доверие в институциите и се чувства сам, безпомощен и излъган.

Дългите години на безплодно очакване го направили раздразнителен човек, без надежда за справедливост в този живот, разочарован и тъжен от всичко, като това довело и до проблеми със съня и общуването. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 2Б от ЗОДОВ като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р..Б, гр.

София, бул. ******оспорва исковете по основание и размер. Оспорва на ищеца да са причинени всички твърдени с исковата молба вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка. Твърди наличие на голяма правна и фактическа сложност на делото. Намира предявения размер на обезщетението за прекомерен.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага подробно становище.

В хода на процеса ищецът А.М. К. е починал, на

03.03.2020 г., като на негово място са конституирани като ищци неговите наследници:Ю.А.К. (съпруга), ЕГН **********, с адрес: ***; А.А.Е.

(дъщеря), ЕГН **********, с адрес: ***; З.А.В. (дъщеря), ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.Т. (дъщеря), ЕГН **********, с адрес: ***; М.К.

(син), ЕГН **** *****, с адрес: ***.

Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, а именно заверени копия от документи по досъдебно производство № Н-048/1999 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. София- обвинителен акт по сл.дело 1/1991 год.; пр.дело № 03/1993 год.; разпореждане по НОХД № 01/1994 год.; обвинителен акт по сл.дело 1/1991 год. пр.дело № 04/1997 год.; разпореждане по НОХД № 01/1998 год.; постановления за привличане на обвиняеми; определение № 98/04.05.2018 год. на СГС; заключение на етнико-историческа експертиза; разпит и молби на свидетел Х.К.Х., заведени във ВОП - София; писма, относно съдебна поръчка- се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ.