Протокол № 123 от 20.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 123 гр. Варна, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900442 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът К. Х., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Н.Х., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от юрисконсулт П. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Вещите лица: Р. К. С. и В. В. Д., редовно уведомени, явяват се лично в съдебно заседание.

Преводачът Л. В. Б., редовно призована, явява се лично в съдебно заседание.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото, няма пречки.

Юриск. Н.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Х.: Водим един от допуснатите ни двама свидетели. Както вече сме посочили, свидетелят не говори и не разбира български език.

1

СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва бъде допуснат до разпит водения от ищцовата страна свидетел. С оглед факта, че свидетелят не говори и не разбира български език, съдът намира, че следва да бъде назначен явяващият се в днешно съдебно заседание преводач за извършване на превод.

С оглед изложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетеля А.Г., ***** гражданска, водена от ищцовата страна за установяване на факти, свързани с претърпени от ищеца душевни мъки, страдания и болки, причинени от настъпилото ПТП.

НАЗНАЧАВА като преводач Л. В. Б., вписана в списъка на съдебните преводачи за съдебен район Окръжен съд- Варна, за извършване на устен превод от български език на руски език и обратно на свидетеля А.Г., като снема самоличността на преводача, както следва:

Л. В. Б. - ******, ЕГН **********; български гражданин; грамотна; неосъждана; без родство и дела със страните и свидетеля, предупредена за наказателната отговорност по НК.

Преводачът Б.: Обещавам да дам верен и точен превод, без намесване в изказването на свидетеля.

ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

А.Г., родена на ***********, с паспорт № ********, издаден на *****;

**** гражданин, *********************; не говори и не разбира български език; неосъждана; сестра на ищеца К. Х. и без дела със страните.

СЪДЪТ уведомява свидетелката Г. за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свид. Г.: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.

На въпроси на адв. Х.:

Свид. Г.: Знам за инцидента с моя брат К.. Обади ми се нашата обща брокерка и каза, че са видели авария с К. и трябва да звъним по болници, за да разберем къде са го пратили. Обадихме се в болница „Света Анна” и казаха, че 2 той е там. По телефона веднага ми казаха, че вече са направили няколко операции и в шест часа вечерта трябва да докарам неговите документи. И още в първия ден, когато се случи всичко, в шест часа вечерта аз отидох в Реанимация.

Когато отидох видях, че целият беше бинтован и ми казаха, че състоянието му е критично и може да не доживее до сутринта. На следващия ден ми казаха, че пак трябва да дойда и така ходех всеки ден и той беше в безсъзнание 20 дни приблизително. В болницата „Света Анна“ беше от първи май някъде до двадесето число на месец юни.

След изписването му от болницата, той беше на домашно лечение. Аз му помагах през това време. Той не можеше сам да стане, губеше равновесие. Не можеше да седне без да се опре на нещо, трябваше да го държа. Сам не можеше да взема душ и да ходи до тоалетна. И заради болната ръка не можеше сам да се обръща в леглото и трябваше да му помагам да се обръща.

И затова, защото ръката не действаше добре, той не можеше сам да прави нищо и трябваше да го храня. И поради това, че на лицето и на шията му имаше огромен белег, храната я приемаше през сламка. Около два месеца не можеше да се обслужва сам без чужда помощ.

Аз и неговата майка се грижехме за него, но тя вече замина за Украйна.

И след тези два месеца му трябваше придружител, защото той се страхуваше и много бързо се изморяваше, защото го болеше гърба.

Той работи програмист - тестващ. Поради това, че ръката му беше травмирана, той не можеше да движи компютърна мишка и да печата текст.

Той мина рехабилитация и ръката малко се подобри, но пак много бързо се изморяваше. Все още и в настоящия момент не може нормално да си налее вода с тази ръка, да отвори с ключ вратата. Това е ръката, с която действа борави. Три месеца не можеше да работи сред инцидента, дори от дома.

Преди инцидента неговият дневен режим, беше следният: сутринта или караше колело, или тичаше, през деня работеше, а вечерта отиваше във фитнес зала. През почивните дни ходеше с приятели по кафенета и ресторанти. Но сега не може да се занимава със спорт. Той се опитва да бяга, но имаше много силна болка. И сега даже когато върви - върви някъде около 10 минути и се налага почивка и след това пак да тръгне.

Да, и сега го боли гърба. Започнало да се загноява и той ходи на лекар.

3

Изписаха му антибиотици и те не са помогнали и сега наново започва лечение. Това беше през м. декември или м. януари. През м. декември е посетил лекар и сега пак се готви да отиде на лекар.

След операцията той стана по-прегърбен и сгънат на дясната страна, и той има огромен белег на шията и затова не може нормално да върти главата си. И е изгубил периферното си зрение - когато някой стои до него отстрани, той не го вижда. Той ходи на преглед при очен лекар и проверяваха и там стана ясно всичко - кои точки са проблемни, но не помня от коя точно страна е. Имаше и от двете страни, но не мога да кажа от коя страна е повече.

Да, има два големи белега на главата. Има и един белег от окото чак до шията. Беше му счупена челюстта и всичко беше разкъсано. Има и много голям белег на гърба и мисля, че имаше и на ръката. Понякога сега приема и болкоуспокояващи, защото има много силна болка в гърба.

Да, емоционално той стана по-неуверен, изгуби от своята увереност.

Няма някаква сигурност в действията с ръцете си. Едновременно с това, за известно време той изгуби работата си и се тревожеше, че изобщо може да я е загубил.

Да, той сега по-малко излиза, защото има болки. Имаше и приятелка, но след инцидента те „скъсаха” и сега стои повече вкъщи.

На въпроси на юриск. Н.:

Свид. Г.: При ходене изпитва болка в гърба, защото има голям белег и има много шифтове, и сега той е нестабилен и много бързо се измаря гръбнака. Той е нестабилен и бързо и се изморява.

След изписването му от болницата в дома, той приемаше антибиотик, защото продължаваше да има температура и още един месец вземаше обезболяващи, защото го болеше. След това той ходи на рехабилитация за ръката и там му казаха, че няма да може да се възстанови изцяло ръката.

Правиха му специална физиотерапия - той е изгубил фината моторика.

Да, в домашни условия той имаше една гумена топка, която ползваше и лекар му е казал, че трябва да влиза в морето и да прави такива плавателни движения, за да разработва ръката. Всеки ден ходихме на морето, за да прави тези упражнения.

Това хранене със сламка продължи два месеца. Сега той може да дъвче, 4 но заради белега бузата му е като леко спусната и когато дъвче, той я захапва често, а когато държи лъжица или вилица ръката му се втвърдява и се налага с другата ръка да я масажира и раздвижва, за да възстанови подвижността ѝ.

Това особено често се случва, когато времето е студено като сега.

Той не помни какво се е случило в деня на инцидента, защото ние разговаряхме с него сутринта в същия ден, но той не го помни. И един ден преди инцидента също не помни.

Мисля, че брат ми знаеше правилата за движение - той винаги ги спазваше правилата, караше с каска.

На въпроси на съда:

Свид. Г.: Да - в същия район, където живее брат ми се случи инцидента.

Ние не живеем заедно. Аз имам семейство, а той живее сам. От една година преди инцидента той живееше в този район.

Аз считам, че тези белези му повлияха, защото той започна по-малко да се снима. Аз виждам как той се гледа в огледалото, тоест не се застоява пред огледалото, бързо иска да се махне от него.

Заради работата му се премести да живее в град София. Мисля, че това преместване е заради работата му.