Решение № 634 от 30.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Бургас, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100500893 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, образувано по жалбата на „Евротрак лизинг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

„Славейков“, бл.161, партер, с ЕИК 201729137, подадена чрез процесуален представител адв. В.Ф.- БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Македония“№6163,оф.1-Адвокатско дружество: „Ф., Танев, Минчев“, против незаконосъобразни действия на ЧСИ Георги Михалев с рег.№ 703 и район на действие- този на БОС, извършени по изпълнително дело №147/22г. по описа му и представляващи:

Постановление от 19.04.22г., с което е приет като разноски на взискателя по делото адвокатски хонорар от 400лв.; определените с ПДИ разноски по изпълнението, от общо 402,30лв., включващи освен приетия адвокатски хонорар и 2,30лв., платени за пощенски разходи, а също и определената с ПДИ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер над 91,62лв.с ДДС до 135,70лв., изчислена върху сбора от вземането по изпълнителния лист и приетия адвокатски хонорар от 400 лв., представляваща част от общо дължимата за производството такса по ТТРЗЧСИ от 213,70лв.

Жалбата сочи тези актове за незаконосъобразни. Твърди се неспазване на законовите разпоредби, съдържащи правилата за изчисляване на горепосочените разноски и такси, които ще се възложат в тежест на длъжника.

Срещу адвокатското възнаграждение от 400 лв., уговорено за представителството и защитата на взискателя в изпълнителното производство се възразява конкретно, че такива разноски не са сторени- те били отразени само върху лист, който не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, установяващ заплащане в брой, поради което представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение по сключения договор за правна помощ и съдействие, като обвързва само тях, но не и 1 съда, респективно другите страни в процеса, на които биха били възложени сторените деловодни разноски и не доказва действително осъществено плащане на такова възнаграждение.

Последното не се дължало и като уговорено в противоречие с добрите нрави, при осъществена злоупотреба с процесуални права. Това е така, защото за вземанията си против длъжника взискателят се бил снабдил с пет изпълнителни листа, с които образувал пет отделни изпълнителни производства и по всяко от тях заявил разноски за процесуалноправно представителство от по 400 лв. Шиканата би могла да се избегне, според страната, със събиране на всички вземания спрямо длъжника в един изпълнителен процес, респективно със заплащането на общ хонорар за процесуално представителство на взискателя.

При условие на евентуалност, ако съдът намери хонорара за валидно уговорен и действително заплатен, се моли за неговото намаляване до 200 лв., поради прекомерност, тъй като адвокатът на взискателя не е извършил никакво друго процесуално действие, освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, съдържаща и искане за налагането на запор до размера на същото вземане, което обезпечително действие не е било необходимо. Длъжникът се сочи за платежоспособен, с оглед видимите от ГФО по партидата му в Търговки регистър добри финансови резултати и обстоятелството, че е платил цялото вземане в срока за доброволно изпълнение. Затова счита, че на адвоката се следва възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство. Подкрепя становището си с цитирана съдебна практика.

По отношение включените в поканата за доброволно изпълнение(ПДИ) 2,30лв. за пощенски разноски твърди, че липсват доказателства те изобщо да са били направени по делото.

Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), била определена неправилно в размер на 135, 70 лв. в ПДИ.Тя била изчислена върху база, включваща освен вземането по изпълнителния лист от 763,48лв., още и адвокатския хонорар от 400 лв., което е необосновано, предвид неговата недължимост. Правилният размер бил 91,62лв.с ДДС, дължим само върху горепосоченото вземане по изпълнителния лист.

Моли се за отмяна на постановлението на ЧСИ Михалев, приемащо като разноски адвокатския хонорар за защита и процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело №147/ 22 г. по описа на същия ЧСИ, както и за намаляване на приетите с ПДИ разноски за изпълнението с горепосоченото недължимо адвокатско възнаграждение, със сумата 2,30лв., дадена за пощенски разходи, които не се доказват и се иска намаляване на определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 135,70лв.- на 91, 62 лв. с ДДС.

Ангажирани са писмени доказателства. Дири се възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, според представен договор за правна услуга и документи за плащането на хонорара, като в тази част жалбата се сочи за списък по чл. 80 от ГПК.

С молба-уточнение от 01.06.22г. е заявено обжалване и на Постановление от 17.05.22г. по изп.д.№147/22г. , с което ЧСИ Михалев е отказал да намали приетия с Постановление от 19.04.22г. като разноски по делото адвокатски хонорар от 400лв., като съобразен по размер с НМРАВ и поради доказателства за плащането му.

2

Въведени са горните възражения за незаконосъобразност на акта на ЧСИ.

С възражение от 09.06.22г.,т.е. в срок, ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело-КР. В. Р., с ЕГН **********, чрез адв. Пл. Г. от БАК, е оспорил двете жалби като неоснователни.

Поддържа, че между страните в настоящото изпълнително производство са се развили сложни облигационни отношения по три договора, в резултат на което дружеството „Евротрак лизинг“ ООД е завело срещу К.Р. четири различни изпълнителни дела и се е присъединило към пето такова, образувани при ЧСИ в различни съдебни райони. Във връзка с тези отношения, са възникнали и вземания на физическото лице срещу дружеството, като се твърди, че до момента не е реално изпълнено нито едно от тях. Дружеството не е заявило намерение да плати или да прихване насрещните им задължения, което наложило снабдяването на взискателя с изпълнителни листи срещу длъжника му и завеждането на изпълнителни дела с цел удовлетворяване на вземанията. Изпълнителният лист, по който е образувано изп.д.№ 147/ 22 г., е издаден на база осъдителния диспозитив в решението по гражданско дело №3975/2019 г. по описа на БРС за сумата 763, 48 лв., представляваща съдебноделоводни разноски на физическото лице, сторени в исковото производство.

Решението е влязло в сила на 09.09.20г., но доброволно плащане на задължението за деловодните разноски не е било осъществено, което прави неизбежно завеждането на изпълнителния процес и отрича всякаква недобросъвестност от страна на взискателя.

По отношение възраженията срещу адвокатския хонорар в размер на 400 лв. се твърди, че той е реално уговорен и заплатен, което е установено с писмени доказателства: пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сочещ сумата от 400 лв. за заплатена изцяло в брой. Размерът на възнаграждението бил също напълно обоснован, като половината е за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ, а другата половина- на основание чл.10, т.2 от същата Наредба-за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и за извършването на процесуални действия с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя. Страната се позовава и на т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013 г. по ТД №6/ 2012 г. на ВКС, сочеща, че в частта за плащането, договорът за правна услуга и представителство има характер на удостоверяваща го разписка.

Възразява срещу оплакванията за недължимост на адвокатско възнаграждение над 200лв., сочейки, че то се определя винаги предварително на база естеството на правния спор и прогнозираната му фактическа и правна сложност, както и продължителност. Още повече, че процесното изпълнително дело все още не е приключило, поради неплащане на дължимата на взискателя сума. Вземането на К.Р. било запорирано от "Евротрак лизинг“ ООД по друго изпълнително дело- по описа на ЧСИ М. Петков с район на действие Софийски градски съд. Счита недължими и съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, предвид естеството му и цитира относима съдебна практика, сочеща, че производството по спорове за размера и дължимостта на разноските няма самостоятелен характер, а е свързано с производството по съществото на спора. Разрешението било относимо и за производствата по чл. 435 ал. 2, т.7 ГПК.

Моли за отхвърляне на жалбите и за потвърждаване на отказа на съдияизпълнителя да уважи искането за намаляване на заплатените от взискателя разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело 147/22 г.по описа на ЧСИ Георги Михалев.

ЧСИ Г.Михалев е представил мотиви, проследяващи последователността в 3 администрирането на жалбата, със становище, че по същество е неоснователна.

Проверката на съда установява, че в случая са налице две отделни жалби, подадени от длъжника по изп.д.№147/22г. по описа на ЧСИ Г.Михалев.Първата, по която е образувано делото пред БОС, атакува Постановление на ЧСИ от 19.04.22г. и разноските и таксите по изпълнението, отразени в ПДИ до длъжника, а втората е срещу Постановление от 17.05.22г. на посочения ЧСИ, с което е обективиран отказ за намаляването на приетия с Постановлението от 19.04.22г. размер на адвокатското възнаграждение, уговорено и платено от взискателя.

Двете жалби са допустими, като подадени от лице с право на жалба, в срок и пред компетентната да ги разгледа съдебна инстанция.

По същество първата жалба е частично основателна, а втората- изцяло.

Съображенията за това са следните:

Производството по изпълнително дело № 20227030400147 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703 и район на действие-този на БОС, е образувано на 19.04.22г. по молба на взискателя К.Р., чрез адвокат П.Г. от БАК, срещу „Евротрак лизинг“ ООД за събиране на сумата 763, 48 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени от физическото лице по гражданско дело №3975/2019 г.по описа на Районен съд- Бургас, за което е издаден изпълнителен лист на 24.03.21 г.

В същата молба се прави искане за налагането на обезпечителни запори върху вземанията на длъжника и неговите банкови сметки и за изпращането на покана за доброволно изпълнение(ПДИ) до длъжника. Представен е договор за правна защита и съдействие с дата 01.04.22 г., сключен между К.Р. и адвокат П.Г., с който е уговорено възнаграждението на последния от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и от 200 лв. за процесуалното представителство на страната в производството по изпълнението, т.е. хонорар от общо 400 лв., чието плащане в брой е отбелязано в договора.

С Постановление от 19.04.22 г. на ЧСИ Михалев, горното възнаграждение е прието за разноски по изпълнителното производство.

С Постановление от 17.05.22г. на ЧСИ Михалев е отказано намаляването на хонорара по размер.

На 03.05.22г. на дружеството длъжник е връчена ПДИ за обща сума от 1379,48 лв., включваща вземането по изп.лист от 763,48лв.;402,30лв. разноски по изпълнителното дело, включващи адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя от 400 лв. и 2,30лв. други разходи, за чието извършване няма доказателства, както и 213,70лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.22г., които се възлагат на длъжника като разноски.

Няма данни за извършени погашения на горните суми, а вземането на взискателя Р. е запорирано по друго изпълнително производство, в което той е длъжник на „Евротрак лизинг“ ООД.

При тези данни, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Постановлението от 19.04.22г. не е незаконосъобразно, защото о тговорността за разноски в изпълнителното производство е ясно уредена в общата част на ГПК, като чл. 79 ГПК сочи, че те се понасят от длъжника, изключая три хипотези, които в случая не са налице- изпълнителното дело не е прекратено на основание чл.433 ГПК, не се обсъждат изоставени от взискателя изпълнителни действия, или отменени от съда такива, нито се възразява срещу разноски, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени.