Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 284 от 17.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Частно наказателно дело 270/2026
Вид
Определение № 284
Подписан
17.06.2026
В сила
13.07.2026
Състав
ИВАН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Ловеч, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН И. при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20264300200270 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от С. Р. И., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. В молбата си сочи, че е изтърпял повече от половината част от наказанието и счита, че са налице предпоставките на чл. 70 от НК за условно предсрочно освобождаване.

Упълномощеният от началника на Затвора – Ловеч ИРД Г. Д. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч зам. окр. прокурор Д.

Д. счита, че не са налице достатъчно доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, поради което моли молбата на С. Р. И. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на С. Р. И. адв. С.

Т. от АК-Ловеч моли да бъде уважена молбата на подзащитния й, като излага доводи, че са налице предпоставките на чл. 70 от НК. Акцентира на обстоятелството, че подзащитният й е наказан, но след това е и награждаван.

Лишеният от свобода С. Р. И. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата си и моли да бъде условно предсрочно освободен.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено 1 следното:

От фактическа страна:

В момента лишеният от свобода С. Р. И. изтърпява едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца, определено по ЧНД № 124/2025 г. по описа на Районен съд – *** за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, при първоначален строг режим. Към днешна дата е изтърпял фактически 1 година, 9 месеца и 15 дни, от работа 4 месеца и 23 дни, всичко 2 години, 2 месеца и 8 дни и има остатък 3 месеца и 22 дни.

От приложеното по делото становище на началника на Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена на 23.03.2025 г., е със средни стойности – 77 точки. Основните проблемни зони са криминално минало, отношение към правонарушението, управление на финанси и доходи, злоупотреба с наркотични вещества и умения за мислене.

Установено е, че осъденият е осъждан още като непълнолетен, нарушил е условна присъда и е извършил бягство от място за лишаване от свобода.

Отношението му към извършените престъпления е белязано от омаловажаване на деянието и частично поемане на отговорност. Липсва финансова стабилност, а част от доходите му преди лишаването от свобода са били свързани с разпространение на наркотични вещества. Налице са данни за редовна употреба на марихуана и личностна незрялост, проявяваща се в импулсивност и склонност към необмислен риск.

От актуалната оценка на риска се установява намаляване на риска от рецидив от 77 на 73 точки, като същият продължава да бъде в средни стойности. Отчетена е положителна промяна в зоните „трудова заетост“, „начин на живот“ и „обкръжение“, като липсват данни за включване в субкултурни дейности, подобрена е устойчивостта към негативно влияние и са формирани трудови навици. Въпреки това се приема, че осъденият все още не умее в достатъчна степен да контролира импулсивните си реакции.

Рискът от сериозни вреди остава среден по отношение на обществото.

По отношение на самия осъден и към служителите рискът е нисък. Запазват се обаче опасенията във връзка с евентуално бягство, предвид реализираното бягство по време на предходно изтърпяване на наказание.

От становището на началника на затвора е видно, че осъденият е участвал в специализирана групова програма „Адаптация на новопостъпили“ в периода от 09.01.2025 г. до 23.01.2025 г. Не е участвал в други програми поради трудовата си ангажираност.

Установява се, че по време на изтърпяване на наказанието е полагал труд в цех на „Еврокварт“ ООД към ЗО „Атлант“, като по данни на работодателя е 2 бил добър работник. Към момента е неработещ поради прекратяване на трудовата му ангажираност.

За целия период на изтърпяване на наказанието има наложени две условни дисциплинарни наказания „Писмено предупреждение“ със заповеди № 55/02.06.2025 г. и № 61/10.06.2025 г. Награждаван е с „Удължено свиждане за срок до 4 часа“ със заповед № 107/23.09.2025 г.

Според становището на затворническата администрация осъденият приема възпитателното въздействие и работи по изпълнение на плана на присъдата. Осъзнал е част от проблемите в поведението си, но все още действа импулсивно и подценява последиците от действията си. Частично приема отговорност за извършените престъпления. Като негов ресурс са отчетени добрите трудови навици, мотивацията за спазване на правилата, доброто отношение към служителите и желанието му да бъде част от обществото и семейството си.

В становището на началника на затвора е направен извод, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 НПК и е изразено отрицателно становище по молбата за условно предсрочно освобождаване.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба на осъдения С. Р. И., становищата на страните и доказателствата по делото, счита, че молбата е неоснователна.

Безспорно е налице първата предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно изтърпяване на изискуемата част от наложеното наказание.

Съдът обаче приема, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Налице са трайни дефицити в зоните отношение към правонарушението, умения за мислене, финансово управление и справяне с импулсивността. Осъденият само частично приема отговорност за извършените престъпления, а част от криминогенните фактори продължават да са актуални.

От актуалната оценка на риска се установява намаляване на риска от рецидив от 77 на 73 точки, като същият продължава да бъде в средни стойности. Отчетена е положителна промяна в зоните „трудова заетост“, „начин на живот“ и „обкръжение“, като липсват данни за включване в субкултурни дейности, подобрена е устойчивостта към негативно влияние и са формирани трудови навици. Както социалният доклад, така и началникът на Затвора – Ловеч приемат, че осъденият все още не умее в достатъчна степен да 3 контролира импулсивните си реакции. Не е отчетена промяна на настоящия етап и промяна в отношението му към извършените престъпления, което е свързано и с омаловажаване на деянието и частично поемане на отговорност.

Липсва финансова стабилност, а част от доходите му преди лишаването от свобода са били свързани с разпространение на наркотични вещества. Налице са данни за редовна употреба на марихуана и личностна незрялост (л. 10 и 11 по делото).

Рискът от сериозни вреди остава среден по отношение на обществото.

Съгласно разпоредбата на чл. 439а НПК доказателствата за поправяне следва да сочат на трайна и устойчива положителна промяна в поведението на осъдения. От представените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че процесът на поправяне е приключил успешно и че целите на наказанието по чл. 36 НК са постигнати в пълен обем.

В този смисъл са и писмените доказателства по делото и по-конкретно фактът, че за целия период на изтърпяване на наказанието има наложени две условни дисциплинарни наказания „Писмено предупреждение“ със заповеди № 55/02.06.2025 г. и № 61/10.06.2025 г. Награждаван е с „Удължено свиждане за срок до 4 часа“ със заповед № 107/23.09.2025 година.

Съдът приема, че е необходимо корекционното въздействие спрямо осъдения да продължи в условията на мястото за лишаване от свобода с оглед окончателното преодоляване на констатираните дефицити и намаляване на риска от бъдещи противоправни прояви.

С оглед изложеното съдът счита, че молбата на С. Р. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 22 дни следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Р. И., роден на **.**.**** г. в гр. ***, с постоянен адрес *** ***, *** български гражданин, *** образование, ***, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 22 дни от наложеното му наказание по ЧНД № 124/2025 г. по описа на Районен съд – *** в размер на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора – Ловеч, както и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Велико Търново по реда на Глава XXII от НПК.

4

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване, освен ако е подаден протест, който не е в интерес на осъдения.

Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на Окръжна прокуратура – Ловеч и на Затвора – Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5