Решение № 5426 от 27.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5426 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100501710 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 14970 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 20221110132695/2022 г. по описа на СРС, 123 състав, съдът е отменил като незаконосъобразно уволнението на М. П. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ****, извършено със Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на Областния управител на Софийска област, във формата на която е прекратено трудовото правоотношение с М. П. Н. на длъжност „главен специалист“ в дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ (АПОФУС), на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ), поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 19.05.2022 г. – по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановил е М. П. Н. с ЕГН ********** на длъжността, заемана от нея преди уволнението – „главен специалист“ в Дирекция АПОФУС при Областна администрация на Софийска област, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; и е осъдил Областна администрация на Софийска област със седалище гр. София, бул. **** да заплати на М. П. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. **** сумата от 7800 лв. – парично обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 20.05.2022 г. до 20.11.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 710 лв. направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е обжалвано от ответника – Областна администрация на Софийска област, представлявана от областния управител на Софийска област, като неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба се поддържа, че със Заповед № ОА-162/18.05.2023 г. на областния управител на Софийска област реално е изменено Длъжностното раписание на Областна администрация на Софийска област, считано от 19.05.2023 г. Въззивникът посочва, че видно от длъжностно разписание на Областна администрация на Софийска област, в сила от 12.04.2021 г., утвърдено от Областния управител на Софийска област, са били предвидени осем щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата – „главен специалист“ в Дирекция АПОФУС, предвидени за заемане по трудово правоотношение и пет щатни бройки за длъжността „старши експерт“ в същата дирекция, като последните са предвидени за заемане по служебно правоотношение. Излага, че видно от Длъжностно разписание на Областна администрация на Софийска област, в сила от 19.05.2022 г., утвърдено от Областния управител на Софийска област, са били предвидени седем щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата „главен специалист“ в Дирекция АПОФУС, предвидени за заемане по трудово правоотношение, и шест щатни бройки за длъжността „старши експерт“ в същата дирекция, предвидени за заемане по служебно правоотношение.

Излага, че първоинстанционният съд неправилно е възприел точната бройка на щатовете за длъжността „старши експерт“, тъй като не е прибавил към нея една щатна бройка за длъжността „старши експерт-човешки ресурси”, посочена в т. 6 от Длъжностно разписание на Областна администрация на Софийска област, в сила от 19.05.2022 г., отделно от посочените в т. 7 пет щатни бройки за длъжността „старши експерт“. С оглед на изложеното, поддържа че е налице предпоставката за упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Излага, че поради погрешната констатация относно точната бройка на щатовете за длъжността „старши експерт“, първоинстанционният съд се е произнесъл с незаконосъобразно решение и по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Жалбоподателят заявява искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба, няма доказателствени искания и не сочи доказателства.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. В указания от съда срок депозира писмена защита с приложени към нея документи.

Въззиваемата страна – М. П. Н., действаща, чрез пълномощника си – адв. и. з., САК, оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа, че не е налице трансформация на длъжността на ищцата, а съкращаване на щата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.02.2023 г. В съдебно заседание 2 пълномощникът на въззиваемата поддържа отговора на въззивната жалба, няма доказателствени искания и не сочи доказателства, претендира разноски за адвокатско възнаграждение, представя списък по чл. 80 ГПК и писмена защита.

Софийски градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав приема, че изцяло обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. П. Н. с искова молба, с която срещу Областна администрация на Софийска област са били предявени обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно уволнението на М. П. Н., извършено със Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на Областния управител на Софийска област, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа „главен специалист“ в Дирекция АПОФУС при Областна администрация на Софийска област и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 7 800 лв. – парично обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 20.05.2022 г. до 20.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2022 г. до окончателното плащане. В исковата молба ищцата е навела доводи за незаконосъобразност на Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на Областния управител на Софийска област, с която е прекратено едностранно от работодателя съществувалото трудово правоотношение на основание чл.

325, ал. 1, т. 12 КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 19.05.2022 г.

2 КТ:

По отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства – Трудов договор № ТП-30/29.08.2019 г. и Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на Областния управител на Софийска област се установява, че в периода от 29.08.2019 г. до 18.05.2022 г., включително М. П. Н. е работила при ответника Областна администрация на Софийска област по трудов договор за неопределено време, като е заемала длъжността „главен специалист“ в Дирекция АПОФУС.

Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от 3 работодателя със Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на Областния управител на Софийска област, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 19.05.2022 г., на която дата посочената заповед е връчена на служителката, съобразно нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.

От ангажираните от страна на ответника – работодател: Длъжностно разписание на Областна администрация на Софийска област, в сила от 12.04.2021 г., утвърдено от Областния управител на Софийска област (лист 35 – 37 от делото на СРС) и Длъжностно разписание на Областна администрация на Софийска област, в сила от 19.05.2022 г., утвърдено от Областния управител на Софийска област (лист 16 – 18 от делото на СРС) се установява, че: в първото са били предвидени осем щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата „главен специалист“ в Дирекция АПОФУС, предвидени за заемане по трудово правоотношение и пет щатни бройки за длъжността „старши експерт“ в същата дирекция, като последните са предвидени за заемане по служебно правоотношение; в длъжностното разписание, в сила от 19.05.2022 г., са били предвидени седем щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата „главен специалист“ в Дирекция АПОФУС, предвидени за заемане по трудово правоотношение, пет щатни бройки за длъжността „старши експерт“ в същата дирекция, предвидени за заемане по служебно правоотношение и една щатна бройка за длъжността „старши експерт-човешки ресурси“ в същата дирекция, предвидена за заемане по служебно правоотношение.

Видно от Заповед № ОА – 162/18.05.2022 г. на Областния управител на Софийска област (лист 15 от делото на СРС) е, че с последната е изменено Длъжностно разписание на Областна администрация на Софийска област, считано от 19.05.2022 г., чрез трансформиране на една щатна бройка за длъжност „главен специалист“, длъжностно ниво 11, код. НКПД 33593026 при Дирекция АПОФУС в една щатна бройка за длъжност „старши експерт“, длъжностно ниво 10, код. НКПД 24225040 при Дирекция АПОФУС.

По делото е представена и докладна-записка от Г.Ц. – ст. експерт в дирекция АПОФУС, без дата, с която е направено предложение за трансформиране на една щатна бройка за длъжност „главен специалист“, длъжностно ниво 11, код. НКПД 33593026 при Дирекция АПОФУС в една щатна бройка за длъжност „старши експерт“, длъжностно ниво 10, код.

НКПД 24226046.

Във въззивната жалба ответникът излага единствено, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че реално не е отразено в новото длъжностно разписание изменението направено със Заповед № ОА – 162/18.05.2022 г. на Областния управител на Софийска област, а вместо това от него е премахната една щатна бройка за длъжността „главен специалист“ в Дирекция „АПОФУС“, като за тази длъжност, предвидена за заемане по трудово правоотношение, считано от 19.05.2022 г. са предвидени седем щатни бройки, при запазване на съществувалите до този момент пет щатни бройки за длъжността „старши експерт“, предвидена за заемане по служебно правоотношение и поддържа, че промяната е отразена в новото длъжностно 4 разписание от 19.05.2023 г., в което са предвидени шест щатни бройки „старши експерт“, една от които, посочена отделно в т. 6, е за длъжността „старши експерт-човешки ресурси“, като и двете длъжности са с длъжностно ниво 10, код. НКПД 24226046.

В действителност неправилен е фактическият извод на първоинстанционния съд, че не се установява реално увеличаване с една щатна бройка на длъжността „старши експерт“ при утвърждаване на длъжностно разписание в сила от 19.05.2022 г., предвид предвидената в него една щатна бройка за длъжността „старши експерт-човешки ресурси“.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че предвидената една щатна бройка за длъжността „старши експерт-човешки ресурси“ е част от бройките за длъжността „старши експерт“, но вече конкретизирана относно спецификата на длъжността – „човешки ресурси“. Последното обаче не променя извода, че не се установява законосъобразност на уволнението.

Според съдебна практика, за да е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е необходимо длъжността, която е заемал служителят, да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител, т. е. да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител. При тълкуването на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, в съдебната практика се приема, че единствената предпоставка за законно упражняване на правото на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител, като във всички случаи основанието по чл.