Решение № 149 от 19.06.2024, Районен съд - Гоце Делчев

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. , 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20231220100931 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от Ю. Р. Б. от с. А., общ.Х., обл.Б. ул. „Ч.В.“ №* против „А – С. ЕООД, ЕИК *******, с адрес с.А., п.к. 2932, ул. „Е. П.“ № *, представлявано от В. Н. А.. Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение от трудова злополука, настъпила на 28.11.2022 г., при която е починал Ю. Б., ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като иска е предявен като частичен от 200 000 лева.

Твърди се от ищецът, че е баща на Ю. Ю.ов Б. с

ЕГН **********. На******** г., около 14:30 часа при извършване на строително- монтажни работи на строителен обект - ремонт на водопроводна и канализационни мрежи и съоръжения в гр. П., кв.„Х. Б.“ Магазин Л., възникнала трудова злополука, при която загубил живота си Ю.

Ю.ов Б.. Ю.е бил с предпазно облекло и каска. Служители на Дирекция „И. по т.“ гр. П. извършили проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ на „A-С.“ ЕООД.

Посетили строителния обект и съставили протокол № *********/28.11.2022 1 г., в който са отразили констатациите си за допуснати нарушения на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи от страна на работодателя. С разпореждане 5104-01-3 от 18.01.2023 г. на ТП на НОИ Бл. злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

Ищецът и починалият Ю. живеели в едно домакинство, като Ю. много обичал сина си. Семейството им било сплотено, между тях били установени силни връзки на обич и подкрепа, споделяли всичко и си помагали. Ю. разчитал финансово на помощта на своя син Ю., който работел и издържал семейството си и баща си. Ю. бил смисълът на живота за ищецът.

След случилото се Ю. загубил смисъл да живее, станал тъжен и затворен. Трудно заспивал, плачел, не можел да приеме случилото се. Все още не може да преодолее загубата на единствения си син. Поради изложеното е предявен настоящият иск.

Правната квалификация на предявеният иск е по чл.200 от Кодекса на труда.

От страна на ответника не се оспорва твърдението, че ищецът е баща на Ю. Ю.ов Б. - служител на ответното дружество към момента на настъпване на трудовата злополука - 28.11.2023 г. Не оспорва, че на 28.11.2023 г. Ю.

Ю.ов Б.е претърпял трудова злополука, при която е починал. Твърди, че трудовата злополука е декларирана своевременно от работодателя и е издадено разпореждане № 5104-01-3/18.01.2023 г. на ТП на НОИ - Бл. с което претърпяната на 28.11.2023 г. злополука е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Навежда твърдения, че на работниците бил проведен инструктаж и били предоставени лични предпазни средства. В нарушение на закона починалият работник не спазил изискванията за безопасна работа и не е носил предоставените му лични предпазни средства, както и влязъл в изкопа преди да бъде поставено цялостното укрепване на изкопа, което е констатирано в съставения протокол № 5103-13-1 / 04.01.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Тези констатации сочат, че Ю. Б.е проявил груба небрежност и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при претърпяната трудова злополука, поради което се прави възражение по чл.201, ал.2 от КТ. Намира размера на претенцията от 100 000 лв. за прекомерно завишен. Твърди, че ищецът не е живял в едно домакинство с починалия, който пък не е издържал баща си. Прави 2 възражение по реда на чл. 200, ал. 4 от КТ и моли претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено с размера на получената застраховка по риска „трудова злополука“ от Застрахователно дружество Е. АД, при което Ю. Б. е бил застрахован за риска „трудова злополука“.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.200, ал.4, чл.201, ал.2 от КТ и чл.52 от ЗЗД.

По делото е конституирано Застрахователно дружество Е. АД като трето лице – помагач на страната на ответника.

От страна на третото лице е постъпило становище, в което се прави възражение за недопустимост на конституирането им като трето лице по делото. Намират, че не носят отговорност, тъй като съгласно сключения застрахователен договор твърдените неимуществени вреди под формата на болки и страдания, не съставляват покрит риск по застрахователната полица. Всяка вреда, настъпила вследствие от непокрит по застраховката риск, не подлежи на обезщетяване. Твърдят, че във връзка с процесната трудова злополука, на 18.02.2023 г. „ЗД Е.” АД е платило застрахователно обезщетение за настъпилата смърт на Ю. Б. на тримата наследници по закон, призовани към наследяване - И. Б., Е. Б.и Е. Б., в размер от по 19880 лева, съгласно предявени застрахователни претенции по образувана щета 4400077136. Изплатеният размер е определен съгласно разпоредбите на застрахователната полица и императивната уредба в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. По същество считат иска за неоснователен и недоказан, а размерът му силно завишен.Считат, че ищецът не е доказал по безспорен начин претендираните от него неимуществени вреди, както и че същите са следствие от трудова злополука. Приложените по делото, като доказателства сами по себе си не могат да констатират преживени страдания, тяхната степен и това дали изобщо са били налице такива. Ако се приеме искът за основателен, твърдят, че претендираните от ищеца вреди са в завишени размери и не отговарят на реално претърпените от страна на ищеца дискомфорт, страдания и болки. От страна на ищеца не се установява особеност на изградена връзка, по-силна от обичайната, не се представят доказателства за издръжка. Присъединяват се към възраженията 3 на ответника и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД . Молят да се намали обезщетението съобразно конкретните обстоятелства и представени доказателства. Ако съдът приеме, че не са налице предпоставки за изключване на отговорността на работодателя или намаляването ѝ, то молят да бъде намалено определеното обезщетение със съответния процент съпричиняване на вредите.

Правната квалификация на възраженията на третото лице е по чл.219, ал.1 от ГПК, чл.200, ал.4, чл.201, ал.2 от КТ, чл.52 от ЗЗД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на процесната злополука – 28.11.2022 г. между ответното дружество и Ю. Ю.ов Б. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността строителен работник в ответното дружество. Безспорно е и обстоятелството, че на 28.11.2022 г., около 14.30 часа, в работен за починалия ден, при извършване на строителномонтажни работи на строителен обект - ремонт на водопроводна и канализационни мрежи и съоръжения в гр. П., кв. „Х. Б.“ - Магазин „Л.“, Ю.

Ю.ов Б. е починал по време на осъществяване на трудовата си дейност. Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.

Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в представените Разпореждане №5104-01-3 от 18.01.2023 г. на НОИ - Териториално поделение Благоевград по чл.60, ал.1 от КСО и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката № 5103-13-1 от 04.01.2023 г. на НОИ – Териториално поделение – П., ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл.58, ал.6 от КСО.

Няма спор, че починалият е оставил един възходящ, в лицето на баща си Ю. Б., което се установява и от представеното удостоверение за родствени връзки.

В хода на производството по делото са разпитани свидетели . Е. Ю. Б. – 4 внук на ищеца и Г. А. Д. – племенница на ищеца, дават показания за отношенията между ищеца и сина му, както и за състоЯ.ето му след настъпилата смърт. Свидетеля Б. заявява, че е внук на ищеца и син на починалия Ю. Б.. Дядо му и баща му живеели в една къща и дядо му разчитал финансово на баща му, тъй като пенсията му не достигала, за да посреща всичките си нужди. Починалия му баща се грижел за ищеца, който има заболявания, грижел се и за къщата. Двамата били в много добри отношения, тъй като съпругата на ищеца починала преди 15 години и той нямал други близки, единствените с които живеел били семейството на починалия Ю.. Има и дъщери, но те не живеят при него. Когото научил за смъртта на сина си, ищеца бил в шок, само плачел и не говорел. На погребението се налагало да го подкрепят, тъй като не можел да ходи сам. Докато сина му бил жив, ищеца бил жизнен, общителен и весел, обичал да се среща с приятели. Сега не се вижда с приятелите си, излиза единствено извън село, в гората или на реката, за да е сам. Избягва да говори за сина си, защото се разстройва. Всяка седмица ходи на гроба му.

Според свидетеля Д. връзката на починалия с баща му е била силна, двамата живеели в една къща и ищеца разчитал на помощта на сина си и семейството му. Когато научил за смъртта на сина си, той бил силно разстроен, не реагирал на нищо, не говорел. На погребението едва ходел.

Преди смъртта на сина си, ищеца обичал да се среща с хора, често звънял на свидетелката, за да си говорят. Сега не го прави, не излиза по селото, а само извън него, сам. Все още не е преодолял смъртта на сина си, като споделил със свидетелката: „Мисля си, че все някога, някой ден ще ми звънне“. Ищеца има две дъщери, едната е в И., а другата в с.А., като често посещава баща си.

За храната и дрехите на ищеца се грижат тя и снаха му. Преди това сам се е грижел за себе си, но след смъртта на сина си често забравя, включително да пие лекарствата си, и се налага снахата да го подсеща. Сина плащал всички сметки за къщата, но знае, че дъщерите са подпомагали баща си със средства, не знае в какъв размер.

От страна на ответника са ангажирани показанията на свидетелите Х. Х.

М. и Е. А. А. – работници в ответното дружество.

Двамата обясняват, че ежедневно на работниците в дружеството се провежда инструкция за безопасност на труда. В деня на злополуката също 5 им била извършена инструкция. Около изкопа имало поставени метални заграждения, но след като се върнали от обяд, видели роми, които били махнали загражденията, влезли в изкопа и копаели въглища от стените.

Работниците продължили изкопаването, което се извършвало от багер, а пръстта си извозвала с камиони. Когато стигнали необходимата дълбочина на изкопа, багер започнал слагането на метална обезопасителна конструкция.

Обясняват, че конструкцията са състои от две звена, високи по около 2.50 м. и дълги около 3.50 м. Слага се едното звено, върху него се слага другото, така че планките им да се захванат. След като се сложи и второто звено и се захване за първото, е необходима човешка намеса, за да се застопорят планките с болтове. Към момента, когато станала злополуката, било сложено само първото звено на обезопасителната конструкция и предстояло слагането на второто звено. Свидетелите не знаят защо пострадалите са били в изкопа и след това не са разбрали това. Според свидетеля М. пострадалите нямали право да са в изкопа на този етап на работата, забраната за това била принципна и постоянна.

По делото е приложено копие на сключен от ответното дружество договор за групова застраховка „Трудова злополука“ със Застрахователно дружество „Е.“ АД от 11.05.2022 г. под формата на застрахователна полица № *********** към която е приложен списък на застрахованите работници, в т. ч. и починалия Ю. Б.. Договорено, че срещу платената застрахователна премия работниците са били застраховани срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната им цялост. В чл. 1 от полицата/договора е предвидено, че срещу платената застрахователна премия, застрахователя се задължава при настъпване в периода на застрахователното покритие на покрит с договора риск, да плати застрахователно обезщетение в границите на договорената застрахователна сума (лимит на отговорност). В чл. 3.2 от полицата е договорено, че застрахователната сума за едно лице е 84-кратния размер на индивидуалната месечна брутна работна заплата, която е посочена за съответното застраховано лице в поименния списък на застрахованите лица.