Определение № 169 от 20.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново, 20.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500096 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба вх. №1520 от 25.01.2024г. от Г. В., срещу определение № 998/ 29.12.2023г., постановено по гр.д. № 395/2022г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса във връзка с молба по чл. 303 за отмяна на влязъл в сила съдебен акт /определение № 22/17.01.2023г. по в.ч.гр.д. № 462/2022г. по описа на АС- Велико Търново/.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение било постановено в противоречие с Правилника за администрацията в съдилищата- чл.60 ал.1, съгласно който архивирането делата се извършва в първоинстанционният съд, а ОС- Ловеч не бил такъв. Първоинстанционен съд се явявал Административен съд- Плевен, тъй като делото му било прехвърлено по компетентност и който следвало да се произнесе.

Компетентен да се произнесе бил ВКС, според ТР №6/06.11.2013г. по т.д.

№6/2012г. ОСГТК. Поради това определението на ОС- Ловеч било нищожно.

Претендира се обжалваното определение да се отмени и да се разпореди продължаване на съдопроизводствените действия.

С обжалваното определение № 998/ 29.12.2023г., постановено по гр.д.

№ 395/2022г. по описа на ОС- Ловеч, е прието, че Г. В. не следва да бъде освободен от внасяне на ДТ в размер на 5 лева /за разглеждане на молбата за отмяна, съгласно чл.18 от Тарифа за ДТ/ и да му бъде предоставена правна помощ, предвид доказателствата за имущественото му състояние- разполага с множество недвижими имоти на значителна стойност, като е налице и хипотезата на чл. 24 ЗПрП.

1

Въззивната инстанция намира, че Г. В. следва да бъде освободен от заплащане на ДТ, въпреки ниският й размер от 5 лева, тъй като същият изтърпява наказание в затвора от 14- години, не работи и няма данни да притежава банкови сметки с парична наличност, нито има възможност да се разпорежда с имотите си, за да извлече парични средства от същите. Той води множество дела, по всяко има искания за освобождаване от такси и разноски, като ВКС приема при разглеждане на жалби срещу отказ за освобождаване, че В. не разполага със средства, които да му позволят да заплаща дължимите такси.

Предвид изложеното Определението на ОС- Ловеч следва да бъде отменено в тази част и Г. В. следва да бъде освободен от заплащането на такса.

Правилно ОС- Ловеч е отхвърлил искането за допускане на правна помощ, като настоящата съдебна инстанция също намира, че е налице хипотезата на чл. 24 ЗПрП, при която правна помощ не се предоставя, тъй като не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла и претенцията е очевидно недопустима. При производство до допустимост на молба за отмяна не е необходимо процесуално представителство, тъй като същото се разглежда в закрито заседание /чл.307 ал.1 ГПК/. Съдебният акт, чиято отмяна се търси, не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК съгласно т.6 от ТР № 7 от 31.07.2017г.,по т.д.№ 7/ 2014г. ОСГТК, ВКС, което няма да се промени с назначаването на процесуален представител.

Неоснователни са възраженията в частната жалба, че ОС- Ловеч не е компетентен да администрира молбата за отмяна и акта му е нищожен.

Съгласно чл.306, ал.3 ГПК първоинстанционният съд- в случая ОС- Ловеч /както е приел и ВКС, изпращайки молбата за администрирането й на този съд/, следва да се произнесе по направените искания за освобождаване от такса и за допускане на правна помощ, тъй като същите са направени във връзка с подадената молба за отмяна, която администрира. Тълкувателното решение, посочено от Г. В. в жалбата му, е именно в този смисъл.

Архивирането на делата в случая е без връзка с настоящото производство, а висящността на спора, с който съдът е бил сезиран и която е пренесена пред Административен съд- Плевен, също няма отношение към искането за отмяна.

На основание гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 998/ 29.12.2023г., постановено по гр.д. № 395/2022г. по описа на Окръжен съд- Ловеч в частта, с която е отхвърлена молбата на Г. В. В. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, дължима за производството по чл.303 ГПК, вместо което 2

ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. В. от задължението за заплащане на държавна такса, дължима за производството по чл.303 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 998/ 29.12.2023г., постановено по гр.д. № 395/2022г. по описа на Окръжен съд- Ловеч в частта, с която е отхвърлена молбата на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от него молба по чл.303 ГПК (искане с вх. № 13000/17.10.2023г. за отмяна на влязло в сила определение № 22/17.01.2023г., по в.ч.гр.д. № 462/2022г. на АС- Велико Търново).

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от него, като жалбата следва да се подаде до ВТАС за администрирането й.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3