Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1323 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 685/2025
Вид
Определение № 1323
Подписан
15.05.2025
Състав
Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4, пар. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1323 гр. София, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500685 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., чрез представителя му, срещу определение № 20821/20.12.2024 г. на СГС, І - 28 с-в, по гр. д. № 2129/2022 г., с което ищецът е осъден да заплати на ГД „ИН“ сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за прекратеното дело над размер от 23 000 лв. до 50 000 лв. В жалбата се излагат съображения, че чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ предвижда присъждане на разноски в полза на ответника само при изцяло отхвърлен иск, но не и при частично прекратяване на делото поради оттегляне на иска. Моли да се отмени обжалваното определение и да се остави без уважение искането на ответника ГД „ИН“ за присъждане на разноски пред СГС.

Ответникът по жалбата ГД „ИН“, уведомен редовно, не е взела становище по частната жалба.

Съдът, като разгледа жалбата и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

В производството са предявени искове по чл. 2 в ЗОДОВ, вр. с чл. 4, пар. 3, вр. с чл. 6, пар. 1 от ДЕС, и чл. 6, пар. 3 б. „д“ ЕКЗПЧОС, вр. с чл. 49 ЗЗД.

В случая, поради частично прекратяване на делото, поради частично оттегляне на иска, ответникът е поискал присъждане на разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК. С оспореното определение № 20821/20.12.2024 г. на СГС, І - 28 с-в ищецът Е. Д. М. е осъден да заплати на ГД „ИН“ сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за прекратеното дело над размер от 23 000 лв. до 50 000 лв. Съдът е приел, че доколкото делото е прекратено в посочената част и е налице съдебен акт е приложима нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Понеже ответникът е подал отговор на исковата молба, съдът е посочил, че му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на основание мл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК.

1

По същество на жалбата настоящият състав намира следното :

По общите правила на чл. 78 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, ако: 1) искът е отхвърлен изцяло или частично - съразмерно на отхвърлената част от иска /чл. 78, ал. 3 ГПК/; 2) искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл. 78, ал. 2 ГПК/; 3) производството е изцяло или частично прекратено - съразмерно на прекратената част /чл. 78, ал. 4 ГПК/.

Въззивният състав намира, че в чл. 10 ЗОДОВ са установени специални правила за отговорността за разноски по делата по този закон, каквото е и настоящото. Тези специални правила се отклоняват от общия режим на разноските, като отклонението касае хипотезата на частично уважен иск, частично прекратен иск и е приложимо само спрямо част от перата за разноски - за такси, вещи лица и др. /не и разходи за адвокат или юрисконсулт/.

При частично прекратено производство по иска, ответникът няма право на присъждане на разноски - по аргумент за противното от изр. 2 на, ал. 2 на чл. 10 ЗОДОВ, според който изрично е предвидено, че разноски се заплащат от ищеца само при оттегляне или отказ изцяло на иска. Т. е. по изрично разпореждане на специалния закон, независимо от основанието за прекратяване, ищецът отговаря за заплащане на разноските на ответника, но при хипотезите на изцяло оттегляне или отказ от иска, които водят до недопустимост на иска, поради десезиране на съда. По логиката вложена в закона единствено при цялостно прекратяване на производството поради недопустимост на иска, ищецът отговоря за заплащане на направените от ответника разноски. (определение № 3515 от 14.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4285/2023 г., г. к., ІV ГО на ВКС).

Предвид изложеното, оспореното определение № 20821/20.12.2024 г. на СГС, 1 28 с - в, по гр. д. № 2129/2022 г., с което ищецът е осъден да заплати на ГД „ИН“ сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за частично прекратяване на делото поради оттегляне на иска, над размер от 23 000 лв. до 50 000 лв., следва да отмени и искането за заплащане на разноски да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 20821/20.12.2024 г. на СГС, І - 28 с-в, по гр. д. № 2129/2022 г., с което ищецът е осъден да заплати на ГД „ИН“ сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за частично прекратеното дело - над размер от 23 000 лв. до 50 000 лв. поради оттегляне на иска и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ без уважение искането на ГД „ИН“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по гр. д. № 2129/2022 г. на СГС, І - 28 с-в, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК за частично прекратеното дело над размер от 23 000 лв. до 50 000 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по реда на обжалване на решението пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3