Решение № 44 от 05.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110109750 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът по делото Е. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна - В. Д. , със съдебен адрес: *** е сезирал РС Варна с искова молба с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД против ответното дружество „П.Т.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. Ф. А..

Ищецът е основал исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 18.03.2022 г. е предявен иск срещу „***“ АД за осъждане на ответника да заплати на Е. В. Б. сума в размер на 5000.00 лева (пет хиляди лева), представляваща частичен иск от 15 000.00 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психо - емоционален шок и физически дискомфорт. в резултат от причинените травматични увреждания при трудова злополука на 10.05.2019 г. в „***“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2022 г. до окончателното й изплащане, с правно основание по чл.200, ал.1 от КТ.

С влязло в сила Решение № 3859/08.12.2022г., постановено по гр. дело № 20223110103508 на ВРС, XXXV състав, „***" АД било осъдено да заплати на Е. В. Б., сумата от 4500 лева. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат от трудова злополука от 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на 1 основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Въпросът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди бил разрешен с влязлото в сила решение по гр. д. № 20223110103508 по описа на ВРС.

Настоящия иск ищецът е предявил във ВРС на 28.07.2023 г. за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Претенцията е за заплащане на сумата от 747.50 лева. изчислена върху сумата от 4500 лева за периода от 28.07.2020 г. до предявяване на исковата молба в съда - до 17.03.2022г.

Ищецът сочи още, че по силата на чл.111, буква „в“ ЗЗД са погасени лихвите за периода преди 10.05.2019 г. до 27.07.2020 г., поради което искането за присъждане на законна лихва е от 28.07.2020 г. до 17.03.2022 г. /датата преди завеждане на гр. дело № 3508/2022 г. на ВРС, 35 състав./

С Решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС, IV г.о..,постановено по чл. 290 ГПК по правния въпрос : от кой момент следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, пояснява ищеца чрез процесуалния си представител, че е прието, че страните по едно правоотношение трябва да изпълняват задълженията си по него, включително в уговорения или в предвидения в закона срок, с настъпването на който вземането става изискуемо. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си , кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Ако не е изпълнено в срок парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Лихвата, като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението.

Субсидиарно приложение намирали тези правила и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника / служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. Следователно, във всички случаи лихва се дължала от датата на увреждането, като от ищеца зависело по какъв начин да предяви това вземане - като законна лихва върху присъдената сума от датата увреждането до окончателното плащане, или като отделен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с посочен период с начална и крайна дата, съчетано с искане за присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, (в този смисъл ищецът се позовава на Решение № 221 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 3869/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.).

При тези фактически твърдения , подкрепени и с практиката на ВКС по реда на чл.

290 ГПК, ищецът е отправил следното искане до съда: да бъде постановено Решение по силата на което ответника „***„ АД ЕИК да бъде 2 осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Е. В. Б., ЕГН ********** лихва за забава в размер на 747.50 (седемстотин четиридесет и седем лева и петдесет ст.) лева, начислена върху сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука за периода от 28. 07.2020 г. до 17.03.2022г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът желае присъждане и на сторените по делото съдебно- деловодни разноски и адвокатски хонорар.Обективира доказателствено искане за приобщаване по делото на гр. дело № 20223110103508 на ВРС, XXXV състав.

В СРОКА по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв.В. В. от АК Варна е изразил следното становище по иска :

Ответникът намира иска за допустим, но неоснователен.

Твърди се в отговора на искова молба, че ищецът не бил предприел действия за търсене на мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД.

В приключилото между страните с влязло в сила Решение № 3859/8.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 20223110103508 на ВРС, XXXV състав не била търсена такава лихва, което било субективно решение .

Сумите за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска , били изплатени на ищеца, както и направените разноски и адв.хонорари .

Сочи се на следващо място, че с платежно нареждане от 18.09.2023 г. на ищеца била изплатена сумата от 747.50 лв. изчислена върху сумата от 4500 лв. за периода 28. 07.2020 г. до 17.03.2022г.

Ответникът твърди , че по никакъв начин не е станал повод за завеждане на настоящото производство, като сочи че с изплащане на мораторната лихва на ищеца взаимоотношенията между страните били уредени по един несъмнен и категоричен начин.В подкрепа на изложеното ответникът представя и моли по делото да бъде прието като доказателство заверено за вярност с оригинала копие на авизо местен превод по ел.път от 18.09.2023 г.

Поради изложеното по-горе, ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен поради липса на предмет и да бъде прекратено производството.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.12.2023 г. ищецът редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх.рег.№ 92826/08.12.2023 г.

,депозирана по делото от адвокат В. Д. - пълномощник на ищеца , изрично е било заявено, че няма възможност да присъства в съдебно заседание, тъй като е служебно ангажирана в РС - Шумен, желае даване ход на делото в нейно отсъствие. С цитираната писмена молба ищецът, чрез адв. В.Д. поддържа исковата молба и няма възражения по проекто-доклада на делото, моли да бъде прието гражданско дело № 3508/2022 г. по описа на РС - Варна, 35 състав. В същата молба , а и в изпълнение на указанията на съда , ищцовата страна потвърждава, че е получила на 18.09.2023 г. сумата от 747,50 лв. по банкова сметка, желае представеното с отговора на искова молба платежно нареждане да бъде прието като 3 доказателство за признание на иска по основание и размер, като счита, че поканата за плащане представлява и депозираната искова молба по гражданско дело № 3508/2022 г. по описа на РС - Варна, 35 състав. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото дело, за което е приложен списък по чл. 80 от ГПК. По същество ищецът сочи, че ответникът му дължи съдебно - деловодни разноски .

В същото открито съдебно заседание ответното дружество, представлявано от адв.В. моли съда да отхвърли иска поради погасяване чрез плащане. Изрично е обективирано искане от ответната страна да не се присъждат разноски в полза на ищеца, т.к. ответникът не е станал причина за завеждане на делото.

СЪДЪТ,след запознаване със становищата на страните, съвкупен и поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства, въз основа на приложимия закон и съгласно чл.235 и чл. 236 ГПК , приема за установено и доказано по делото, от фактическа страна следното :

От фактическа страна, на база приобщените по делото писмени доказателства : представения от ищеца в заверено за вярност с оригинала копие на Трудов договор № 079/12.04.2019 г.; представеното от ответника преводно нареждане за кредитен превод от 18.09.2023 г.и приобщеното в цялост гражданско дело № 3508/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 35 състав, ведно с приложеното към него въззивно гражданско дело № 682/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, съдът приема за безспорно доказано следното :

С Решение № 3859/08.12.2022 г., постановено от РС Варна, ХХХV - ти състав, по гражданско дело № 20223110103508 по описа за 2022 година, РС Варна се е произнесъл по исковата молба предявена на 18.03.2022 г. от ищеца Е. Б. против ответното дружество „ ***“ АД .

Видно е диспозитивите на така постановеното Решение на РС Варна по гр.д. № 3508/2022 г., че първоинстанционния съд е осъдил „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***7, да заплати на Е. В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева - част от претенция, цялата в размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат от трудова злополука от 10.05.2019 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, като е отхвърлил предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца горницата над присъдените 4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева до пълния заявен размер от 10000.00 (десет хиляди) лева - част от претенция, цялата в размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат от трудова злополука от 10.05.2019 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.

Със същото Решение съдът се е произнесъл и по въпроса за отговорността за 4 разноските , като от диспозитива на акта по същество се установява, че Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗЕАД „***“, ЕИК: ***.

Против първоинстанционното Решение е била депозирана въззивна жалба с рег. вх.

№ 4290/19.01.2023 г. от ответното дружество „ *** „ АД , по която е образувано и въззивно гражданско дело № 20233100500682 по описа на Окръжен съд Варна за 2023 г.

С Решение № 755/ 21.06.2023 г. на ОС Варна , V - ти състав по въззивното гр.дело № 682/2023г. , ОС Варна е потвърдил първоинстацонното решение в обжалваната част - в частта, в която ответникът е осъден за заплати на ищеца сумата от 4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева - част от претенция, цялата в размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат от трудова злополука от 10.05.2019 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ . Със същия акт ОС Варна се е произнесъл и по въпроса за отговорността за разноски във въззивното производство .

С Определение № 2634/06.07.2023 г. /л.46,47от въззивното дело / Окръжен съд Варна е оставил без уважение молба с вх.№ 16411/29.06.2023 г. от Е. Б. чрез адв. В. Д., в която е обективирано изявление за частичен отказ от предявения иск за горницата над 4500 лв. до цялата претенция в размер на 15000 лв.