Решение № 73 от 24.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пазарджик, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500699 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260029 от 19.08.2022г., постановено по гр.д.№634/2014г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлена претенцията на Б. С. Б.- С. от гр.Пазарджик, ул.“Връх Братия“ №31, ет.4 против С. С. К., ЕГН********** от гр.Пазарджик, ул.“Батак“ №8, Л. С. Б.- М.а, ЕГН********** и Т. Б. М., ЕГН**********, двамата от гр.Пазарджик, ул.“Шейново“ №12, за заплащане на сумата от 5139,29лв., представляваща стойността на претендираните подобрения, попадащи в УПИ XIX-601 и УПИ Х-601 по плана на с.Юнаците, общ.Пазарджик.

Отхвърлена е претенцията на Б. С. Б.- С. от гр.Пазарджик, ул.“Връх Братия“ №31, ет.4, против Л. С. Б.- М.а, ЕГН********** и Т. Б. М., ЕГН**********, двамата от гр.Пазарджик, ул.“Шейново“ №12, за заплащане на сумата от 909лв., представляваща стойността на претендирали подобрения, попадащи в УПИ XIX-601 по плана на с.Юнаците, общ.Пазарджик- 2бр. навеси без оградни стени и външна тоалетна със септична яма.

Отхвърлена е претенцията на Б. С. Б.- С. от гр.Пазарджик, ул.“Връх Братия“ №31, ет.4, против Л. С. Б.- М.а, ЕГН********** и Т. Б. М., 1

ЕГН**********, двамата от гр.Пазарджик, ул.“Шейново“ №12, за заплащане на сумата от 1207,37лв, представляваща стойността на трайните насажденията, попадащи в УПИ XIX- 601 по плана на с.Юнаците, общ.Пазарджик- 4 бр. асми.

По претенцията на Б. С. Б.- С. от гр.Пазарджик, ул.“Връх Братия“ №31, ет.4 против С. С. К., ЕГН********** от гр.Пазарджик, ул.“Батак“ №8, Л. С.

Б.- М.а, ЕГН********** и Т. Б. М., ЕГН**********, двамата от гр.Пазарджик, ул.“Шейново“ №12 по чл.12 от ЗН за извършени подобрения в 2 МЖС, построена в УПИ XIX-601 е постановено отделяне на материалите и изпращането им на Председателя на PC- Пазарджик за образуване на ново дело.

Осъдена е Б. С. Б.- С. от гр.Пазарджик, ул.“Връх Братия“ №31, ет.4, да заплати на С. С. К., ЕГН********** от гр.Пазарджик, ул.“Батак“ №8, сумата от 700лв.- сторени разноски.

Осъден е Б. С. Б.- С. от гр.Пазарджик, ул.“Връх Братия“ №31, ет.4, да заплати на Л. С. Б.- М.а, ЕГН********** и Т. Б. М., ЕГН**********, двамата от гр.Пазарджик, ул.“Шейново“ №12, сумата от 2000лв.- сторени разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. С. Б.- С., чрез пълномощника й адв.В. К., в частта в която съдът е отхвърлил претенциите на първата по чл.12 от ЗН, във вр. с чл.346 от ГПК, за присъждане стойността на строителните подобрения и трайни насаждения в дворното място съставляващо УПИ ХІХ- 6-1, който съгласно постигнатата спогодба е поставен в дял на съделителите М.и.

Твърди се, че в обжалваната му част, решението е неправилно и като такова се моли то да бъде отменено, като с уважат претенциите, както са предявени.

В постъпила Молба с вх.№262484/11.10.2022г. от адв.В. К., в качеството му на пълномощник на ищеца Б. Б.С. е оттеглена жалбата в частта досежно отхвърлената претенция за трайни насаждения- 4бр. асми за сумата от 1207,37лв.

Прави се уточнение, че подадената въззивна жалба е единствено срещу частта по отношение на отхвърлената претенция за сумата от 909лв. за подобрения в УПИ ХІХ- 601- 2 бр. навеси без оградни стени и външна тоалетна със септична яма.

2

В срок е постъпил писмен отговор от С. С. К., чрез пълномощника й адв.К. С..

Твърди се в същият, че подадената жалба е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.

Визира се, че се касае за отхвърлена претенция по сметките от 909лв., представляващи претендирани подобрения в УПИ ХІХ 601 на два броя навеси без оградни стени и вътрешна тоалетна със септична яма, като се констатира, че не се навеждат доводи защо според въззивника решението е неправилно. В този аспект се сочи, че съдът е мотивирал своето решение кредитирайки единствено показанията на св.Б.К., които са резултат от негови преки и непосредствени впечатления и които не се опровергават от никакви други доказателства- гласни или писмени.

Искането е да се потвърди решението в неговата обжалвана част, като правилно и законосъобразно, присъждайки сторените разноски по делото за тази инстанция.

В срок е постъпил писмен отговор от Л. С. Б.- М.а и Т. Б. М., чрез пълномощника им адв.Б..

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Сочи се, че доводи в какво се изразява неправилността на обжалваното решение не са изложени във въззивната жалба, нито в молбата- уточнение, което поставя въпрос, задължен ли е съдът, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК да обсъжда правилността на обжалваното решение при липса на изложени доводи, в какво се състои тази неправилност.

Твърди се, че съдът е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, като е изложил мотиви относно неоснователността на заявената претенция.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на направените по делото разноски за въззивното производство.

С Определение №260066/29.09.2022г., постановено по гр.д.№634/2014г. по описа на РС- Пазарджик е оставена без уважение молбата на адв.К., пълномощник на ищеца за изменяване на съдебно решение от 19.08.2022г., в частта за разноските.

Против това определение е постъпила частна жалба от адв.В. К., в 3 качеството му на пълномощник на Б. Б. С..

Твърди се в същата, че с решението си под №260029/2022г., съдът се е произнесъл по претенциите на жалбоподателката в упражнени по реда на чл.346 от ГПК в общ размер от 22294лв., като претенцията за сумата 9600лв. е отделил за разглеждане в друго дело, а останалите претенции в размер на 12694лв. е отхвърлил като неоснователни.

Визирано е, че в производството по сметките, ответниците М.и са претендирали общо 2000лв. разноски, а ответницата К., общо 700лв.разноски и тези претенции с изцяло уважени.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. В тази връзка се сочи, че съдът се произнася по исканията за разноските с всеки акт, с който приключва делото /чл.81 от ГПК/. В случая, делото е приключило с решение, като в частта по претенцията за сумата от 9600лв. има характер на определение. С него, съдът не е прекратил производството по тази претенция, а го е отделил в друго дело, защото го е преценил като отделен осъдителен иск, които следва да бъде разгледан и решен в друго дело.

Твърди се, че в тази част от спорния предмет, съдебния акт не е от категорията на актовете приключващи производството /определени за прекратяване или решение/ по смисъла на чл.81 от ГПК. За неразрешената част от спора се приема, че разноски не се дължат.

Сочи се, че като не се е съобразил и с това и е присъдил всички разноски на останалите страни /вкл. за висящата все още част от спора/, съдът е нарушил разпоредбата на чл.81, във вр. с чл.78 от ГПК.

Искането е да се отмени определението, вместо което се присъди в полза на Л. и Т. М.и, разноски до размера на сумата от 1138,80лв., а на С. К. до размера на сумата от 398,60лв.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на С. С. К., чрез пълномощника й адв.К. С.. В него се приема, че подадената жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. В тази насока се твърди, че с обжалваното определение, няма произнасяне по отношение на разноските на ответника С. К..

Ако се приеме, че има произнасяне, то се моли да се приеме, че жалбата е неоснователна.

4

Твърди се, че фактът, че ищцата продължава да поддържа претенциите по сметките за подобрения в къща, която не е предмет на делбата и съдът се е произнесъл по нея с крайния си съдебен акт, не води до извода, че с размера на тази претенция от 9600лв., следва да бъдат намалени разноските съразмерно на отхвърлената част и тази отделена в ново производство.

Визира се, че тази претенция е недопустима в делбеното производство, като страната- жалбоподател е бил наясно с това, но е продължил да я поддържа до обявяването на делото за решаване.

Твърди се, че по отношение на въведените възражения, че има извършена делба /постигната съдебна спогодба/ и за всяка страна следва да бъде приспадната част от възнагражденията дължими и за нейното извършване се приема, че такова е въведено с молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Сочи се, че с представения по делото договор за правна помощ между адв.С. и С. К., изрично е предвидено, че адвокатския хонорар се заплаща само по предявените претенции по сметките по делото, поради което възражението е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Приема се, че същото важи и за възражението, че адвокатското възнаграждение не е разграничено, а е уговорено в общ размер. Счита се, че това не отговаря на истината, като няма уговорено възнаграждение в общ размер, а само по отношение на претенцията по сметките.

Претендират се разноски за настоящото производство.

Писмен отговор от страна на Т. Б. М. и Л. С. Б.- М.а, не е постъпил в указания им срок.

В съдебно заседание, жалбоподателката Б. С. Б.- С., редовно призована не се явява. Не се явява и пълномощникът й адв.В. К.. От страна на последният е подадена писмена молба в която се поддържа подадената въззивна и частна жалба. Излагат се доводи в тази насока. Искането е да бъдат уважени подадените жалби.

Във връзка с исканията на въззиваемите страни за присъждане на разноски се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Ответникът С. С. К., редовно призована не се явява. За нея се явява 5 адв.К. С., редовно упълномощен. От негова страна се излагат доводи в насока неоснователност на подадените жалби, като се моли същите да не бъдат уважавани. Моли за присъждане на разноски.

Ответниците Л. С. Б.- М.а и Т. Б. М., редовно призовани не се явяват. За същите се явява адв.Б., редовно преупълномощен от адв.Б.. Първият моли да не се уважава въззивната жалба по съображенията изложени в писмения отговор. Счита се, че и подадената частна жалба е неоснователна и като такава тя не следва да се уважава. Представени са в срок от адв.Б. писмени бележки, в която са изложени съображения в насока неоснователност на подадените въззивна и частни жалби. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Производството пред РС- Пазарджик е дело за делба във втората фаза.

С влязло в сила решение от 18.04.2018г., съдът е допуснал съдебна делба между Б. С. Б.- С. и Л. С. Б.- М.а и С. С. К., на следния недвижим имот:

-УПИ Х-601 в кв.51 по плана на с.Юнаците, общ.Пазарджик с площ от 1340кв.м., незастроен.

Правата на съделителите са равни - по 1/3ид.ч.

Допусна е съдебна делба между Б. С. Б.- С. и С. С. К., Л. С. Б.- М.а и Т.

Б. М., на следния недвижим имот:

-УПИ XIX-601 в кв.51 по плана на с.Юнаците, общ.Пазарджик, целият с площ от 2552кв.м.