Определение № 19901 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19901 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509846 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от М. В. Б., чрез адв. А. Л. срещу определение № 22044/19.05.2025 г., постановено по гр. д. № 48985/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която съдът е оставил без уважение възражението на ответника, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че решаващият съд неправилно е достигнал до извода за наличие на международна компетентност и че същата следва да бъде определена по реда на чл. 17, вр. с чл. 18, пар. 2 от Регламент № 1215/2012 г. във връзка с обичайното местоживеене на ответника в Република Гърция.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с който счита, че жалбата е неоснователна по съображения, че ответникът има постоянен адрес в Република България, както и че лицето не е подавало информация към компетентните български органи за пребиваване извън страната, каквото задължение е вменено с разпоредбата на чл. 93 ЗГР.

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата и доводите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. По същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предявен е иск от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД против М. В. Б. по реда 1 на чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал.

3 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 954,01 лв., представляваща главница по Заявление договор за издаване на кредитна карта American Express от 11.12.2008 г. (стара карта), заменена с кредитна карта Mastercard StandardoT 05.04.2017 г., (нова карта), ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 274,75 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.05.2018 г. до 03.02.2020 г. вкл.; 152,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.05.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл.; 121,32 лв., представляваща такси по договора за периода от 26.05.2018 г. до 12.03.2020 г.; 78,00 лв., представляваща нотариални разноски за периода от 28.05.2018 г. до 26.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. 36368/2020 г. по описа на СРС, 178-ми състав. Заповедният съд е констатирал, че длъжникът е с постоянен и настоящ адрес гр. София, район Слатина, ул. ******** към момента на подаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2020 г. и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.08.2020 г. е образувано изпълнително дело № 585/2020 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника М. В. Б. по пощата, по отношение на която е отбелязано, че съобщението не е потърсено.

Постъпило е възражение по чл. 414 ГПК на 01.02.2024 г. от М. В. Б., чрез адв. А. Л., което заповедният съд е приел, че е в срок, доколкото поканата за доброволно изпълнение, заедно с препис от заповедта по чл. 417 ГПК и копие от документа, въз основа на който е издадена, не са връчени на длъжника, поради което е дал указания на кредитора "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да предяви иск по чл. 422 ГПК.

Ищецът е изпълнил указанията с подадена искова молба от 19.08.2024 г.

Препис, ведно с приложенията към нея са връчени на пълномощника на ответника – адв. А. Л., който е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който възразява, че българският съд не е международно компетентен да разгледа делото, доколкото М. В. Б. има местоживеене в Република Гърция от 2018 г. насам, за които обстоятелства е представил доказателства.

По делото са приети данъчни декларации на М. В. Б. за фискалните 2018 г. – 2023 г. в Република Гърция, от които е видно, че М. В. Б. към 2018 г. е с посочен административен адрес в Република Гърция - Тесеос 1, 83100 Самос, както и че е данъчно задължено лице именно към тази държава за посочените фискални години – ползва жилище на посочения адрес - Тесеос 1, 83100 Самос, за което е декларирал, в Таблица 5, т. 13, че плаща наем за основно жилище на семейството.

Видно от уведмомление на НОИ, Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, изх. № 1017-50-19241/05.01.2024 г. по изпълнително дело № 585/2020 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786, към 03.01.2024 г.

2

М. В. Б. получава българска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по сметка в PIRAEUS BANK S.A в Гърция, като за това обстоятелство е представена и декларация за продължаване получаването на пенсия от Република България, в която е посочено, че настоящият адрес на лицето е в Гърция, град Самос, ул. „********.

Видно приложената по делото справка НБД, М. В. Б. е с настоящ адрес в Гърция, с дата на заявяване на обстоятелството – 17.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В Глава 2 "Компетентност", Раздел 1 "Общи разпоредби" от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, са регламентирани общите правила за определяне на компетентност. В чл. 4, пар. 1 е регламентирано, че искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.

В чл. 7 от посочения Регламент са предвидени изключения от общото правило.

В чл. 17, пар. 1 от цитирания Регламент е предвидена специална компетентност спрямо регламентираната в чл. 7, пар. 1, която се прилага по потребителски договори - ако се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски (б. "а")); ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки (б. "б"), или във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности (б. "в").

В чл. 18, пар. 2 е регламентирано, че другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

В конкретния случай по силата на Заявление-договор за издаване на кредитна карта American Express от 11.12.2008 г. "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в качеството на кредитор е отпуснала на М. В. Б., в качеството му на картодържател потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева. С оглед на тези обстоятелства и предвид формата на отпуснатия кредит, а именно потребителски кредит под формата на кредитна карта, съдът намира, че ответникът има качеството на потребител.

Установи се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. към момента на подаване на исковата молба, ответникът е с местоживеене в Гърция, който извод обосновават представените данъчни декларации от Гърция и посочените писмени доказателства – уведомление от НОИ и справка НБД.

От това следва, че доколкото искът е предявен срещу ответник с местоживеене в държава членка и е предявен иск в съд на друга държава 3 членка, както и че е направен отвод за неподсъдност, въззивният съд намира, че компетентността следва да се определи по реда на чл. 18, пар. 2, вр. чл. 17, пар. 1 б. "б" от Регламента. В този случай, международно компетентен съд да разгледа спора е този по местоживеене на потребителя-ответник, а именно съдът в Република Гърция. Налице са предпоставките на чл. 28, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 година, поради което съдът служебно прогласява, че не е компетентен.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, частната жалба се явява основателна и като такава следва да се уважи, а първоинстанционният съдебен акт следва да се отмени.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 22044/19.05.2025 г., постановено по гр. д. № 48985/2024 г. по описа на Софийски районен съд, като вместо него постановява:

ОБЯВЯВА, че българският съд НЕ Е МЕЖДУНАРОДНО

КОМПЕТЕНТЕН по исковете, предявени от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 против М. В. Б..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4