Решение № 291 от 27.11.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Провадия, 27.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130101384 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът И. Й. М. предявява иск срещу Г. М. П. и Ж. И. М. за разпределение по съдебен ред ползването на незастроената част от поземлен имот *** с площ 1090 кв.м, отреден за УПИ IX-*** в кв. 50 по рег. план от 1968, находящ се в с. *****, Община ****, Област ****, както и на построените в поземления имот жилищна сграда, на един етаж, със застроена площ от 73 кв.м.; навес с площ 27 кв.м.; лятна кухня с площ 36 кв.м. и второстепенна постройка с площ 45 кв.м., в съответствие с притежаваното право на собственост от ищеца И. Й. М. (1/6 ид.ч.) и от ответницата Г. М. П.

(5/6 ид.ч., от които 4/6 ид.ч. гола собственост) и притежаваното от ответницата Ж. И. М. вещно право на ползване (4/6 ид.ч.).

Ищцата твърди, че Й.В.М., нейн баща, закупува през 1974 г. процесния поземлен имот, като към онзи момент е в граждански брак с ответницата Ж.

И. М.. След покупката, се посочва, че родителите на ищцата построяват гореописаните постройки. Заявява, че Й.В.Й. почива на 19.07.2021 г., като негови наследници са неговата съпруга – ответницата Ж. И. М., и двете му дъщери – ищцата И. Й. М. и В. Й. М.. Впоследствие Ж. И. М. прехвърля собствените си 4/6 ид.ч. от имотите на дъщеря си – ответницата В. Й. М., 1 срещу задължението да гледа и издържа майка си, а последната си запазва пожизнено правото на ползване върху 4/6 ид.ч. от имотите. По-късно, В. М., от своя страна, дарява своите общо 1/6 ид.ч., придобити по наследство, както и 4/6 ид.ч., придобити съвместно със съпруга си в режим на СИО, на дъщеря си – ответницата Г. М. П.. Ищцата посочва, че не може да постигне съгласие с ответниците за разпределение на ползването на съсобствените имоти – поземлен имот и сгради, поради което предявява настояшия иск. Ангажира доказателства.

Ответницата Ж. И. М. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез упълномощения от нея процесуален представител. Последният заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва правата на всяка една от страните върху процесните недвижими имоти. Навежда твърдения за влошения с ищцата по делото. Ангажира доказателства.

Ответницата Г. М. П. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез своя процесуален представител. Не оспорва твърденията на ищцата относно квотите от собствеността за всеки един от съсобствениците, респ. правата на вещния ползвател Ж. И. М.. Посочва, че заедно с ответницата Ж.

И. М. вземат решение за ползването на имотите по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗС, но доколкото то не се зачита от ищцата и не е съгласна с него, счита иска за допустим и основателен. Ответниците по делото, притежаващи мнозинството от дяловете в съсобствеността, вземат решение ползването на жилищната сграда от 73 кв.м., както и навес с площ 27 кв.м. и второстепенна постройка с площ 45 кв.м., да бъде предоставено на тях, поради невъзможността тези имоти да се ползват съвместно с ищцата. За ищцата, се взема решение от мнозинството, да се разпредели ползването на лятна кухня с площ 36 кв., съответстващо приблизително на правото й да ползва общо 30 кв.м. от постройките в имота. По отношение на незастроената част от дворното място се взема решение от мнозинството, ищцата да ползва 145 кв.м. в северсевероизточната част, зад второстепенната постройка, до дъното на имота. На ответниците се разпределя ползването на 724 кв.м. от незастроената част от дворното място в югозападната част от имота с лице към улицата, цялата западна част от имота, до неговото дъно, както и площите в източната част от дворното място, където са засадени лозите. За общо ползване се разпределя югоизточната част от имота, с лице към улицата, пътеката в източната част от имота, заключена между редовете с лозите и сградите, която да осигурява 2 достъп на ищцата до лятната кухня, както и до север-североизточната част от дворното място, както и да осигурява достъп на ответниците до жилищната сграда, частта с лозите и второстепенната постройка, зад лятната кухня.

Посочва се, че ответницата Г. П. ползва отредените й реални части от сградите и дворното място чрез своята майка – В. М., която ежеседмично, за по няколко дни в седмицата, обитава имота и полага грижи за майка си – ответницата Ж. М..

Навеждат се още твърдения, че ответницата Ж. М. живее в дневнатастолова с кухненски бокс, а ответницата Г. П. ползва за живеене, чрез майка си, В. М., спалнята, ориентираната на югозапад, а ищцата използва северозападната спалня за складиране на нейни лични вещи, а не за живеене.

Банята и тоалетната се използват само от ответниците по делото, като между тях е налице взаимно съгласие за това. В тази връзка се заявява, че двете ответници не са съгласни да живеят заедно с ищцата и респективно да ползват съвместно сервизните помещения – баня и тоалетна, както и кухнята, поради обтегнатите отношения между тях. Посочва се, че жилището не може да се ползва от ответниците съвместно с ищцата с оглед площта му и притежаваните идеални части от всяка от страните, респективно не е възможно да се обособи самостоятелен дял за всеки, нито е възможно преустройство. Ето защо, ответницата Г. П., притежаваща 5/6 ид.ч.от собствеността върху имота, от които 4/6 ид.ч. гола собственост (поради отстъпеното право на ползване на ответница Ж. М.), заявява, че е налице общо съгласие с ответницата Ж. М., да бъде жилишният имот да бъде разпределен за общо ползване между двете ответници, като изразяват готовност и за заплащане на парично обезщетение.

Процесуалният представител на ответницата Г. П. допълва, че ищцата притежава 1/6 ид.ч. от правото на собственост, но ползва по-голяма реална част незастроената част от дворното място, както и от изградените в него останали постройки – лятна кухня и второстепенна постройка. Така се твърди, че ищцата ползва изцяло лятната кухня с площ 36 кв.м., а второстепенната постройка – основно от ищцата за струпване на излишни вещи. Север-североизточната част от дворното място, зад второстепенната постройка, до дъното на имота, се полза само от ищцата. Източната част от дворното място се ползва от ответницата Ж. М. и ответницата Г. П. чрез нейната майка В. М.. Южната част от имота, откъм улицата, както и площите 3 около постройките се полза общо от всички страни по делото.

Предвид горното, представителят на ответницата Г. П. заявява, че доверителката му взема решение с баба си – ответницата Ж. М., двете формирайки мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗС, разпределението на процесните имоти, да бъде утвърдено в настоящото производство от съда, а именно: ищцата да полза 145 кв.м. в север-североизточната чат от незастроеното дворно място, зад второстепенната постройка, до дъното на имота, както и лятната кухня с площ 36 кв.м.; ответниците да ползват в общ дял жилищната сграда, навеса и второстепенната постройка, както и югозападната част на имота с лице към улицата, цялата западна част от имота до неговото дъно, както и площите в източната част от дворното място, където са засадени лозите, като ответниците изразяват желание при необходимост да заплащат парично обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за притежаваната от ищцата 1/6 ид.ч. от жилищната сграда, която няма да ползва; за общо ползване на страните – югоизточната част от имота, с лице към улицата, пътека в източната част от имота, заключена между редовете с лозите и сградите, която да осигурява достъп на ищцата до входа на лятната кухня, както и до север-североизточната част от незастроеното дворно място, както и да осигурява достъп на ответниците до частта с лозите и второстепенната постройка, зад лятната кухня.

В о.с.з. ответниците желаят да получат в общ дял ползването на цялата жилищна сграда, като се задължат да заплащат парично обезщетение на ищцата за лишаването й на притежаваните от нея 1/6 ид.ч. от правото на собственост. Страните постигат съгласие в о.с.з. ищцата да ползва второстепенна постройка (обор) и навеса за натурии, а ответниците – дърводелската работилница (понастоящем ползвана като лятна кухня) и навеса за дърва.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

Предмет на настоящото делото е разпределението по реда на чл. 32, ал.

2 от ЗС на дворно място, представляващо ПИ пл. № *** с площ 1090 кв.м. включен в УПИ IX -*** в кв.50 с площ 1050 кв.м. по рег.план на с. *****, ведно с построените в него жилищна сграда (къща) с площ 73.94 кв.м., дърводелска работилница (понастоящем лятна кухня) с площ 27.00 кв.м, обор за животни с площ 45.55 кв.м., навес за натурии с площ 17.89 кв.м., навес за 4 дърва с площ 21.24 кв.м. и външна тоалетна (със септична яма) с площ 2.40 кв.м. Площите на всяка постройка, посочени от съда, са съобразно изготвените скици от вещите лица арх. Н. Н. и инж. С. К. по приетата съдебно-техническа експертиза.

По делото няма спор, че ищцата И. М. е титуляр на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху гореописаните обекти, а ответницата Г. П. – на 5/6 ид.ч., като за 4/6 и.д. е отстъпено право ползване в полза на ответницата Ж. М..

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Н.а и В. М., които съдът счита за достоверни и отговарящи на истината, се установява, че ищцата И. М. е леля на Г. П. и дъщеря на ответницата Ж. М.. Единственият поС.ен живущ в процесната жилищна сграда в с. ***** е ответницата Ж. М.. Г. П. няма физическата възможност да посещава често баба си, респективно да ползва имота, тъй като работи и живее в гр. ****. Разполага със собствен имот в ж.к. *****, гр. **** с площ 40 кв.м., дарен от майка й – свидетелката В. М.. Ищцата И. М. посещава и ползва имота в с. ***** през една-две седмици, нощува там; сее и отглежда зеленчуци – в този смисъл са показанията на св. Ж.П.. Ищцата бивее в гр.

**** и работи като учителка. Майката на ответницата Г. П. – свидетелят В.

М., която от своя страна е сестра на ищцата, ползва имота от името на дъщеря си, посещавайки същия всяка седмица, за да се грижи за майка си – ответницата Ж. М., която е вече в напреднала възраст и с редица заболявания.

Основните грижи за ответница Ж. М. се полагат именно от св. В. М., която въпреки че живее в гр. **** и се грижи за болния си съпруг, след прекаран инсулт, намира време и начин всяка седмица (преди на два дена, а след инсулта на съпруга й – на 5 дни) да полага грижи и за майка си в с. *****.

Установява се, че разходите по поддържката за имота, като например за окосяване на дворното място, осигуряване на дърва за зимата и пр., се поемат именно от св. В. М.. Установява се, още че отношенията между роднините, и най-вече между ищцата и сестра й В. М.-майката на Г. П., са значително обтегнати. Двете сестри трудно се разбират помежду си до степен, според съда, на непоносимост една към друга. Доказва се по делото пълно и главно наличието на битови скандали между ищцата и майка й – в този смисъл са показанията на св. В. М. – „Отношенията между майка и И. са много зле. Те не могат да се разберат, сестра ми я обижда и ругае…“, а св. П. Н.а –„…И. винаги се е държала изключително грубо с майка си. Много пъти съм 5 ставала свидетел на това…“. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са роднини на страните и е нормално да са запознати с вътрешните отношения между страните.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза дава заключение че процесната жилищна сградата, с оглед броя на стоите, разпределението им и площта й, е неподеляема. Същевременно вещото лице арх. Н. посочва, че реалното ползване на жилищния имот е възможно от всеки от съделителите, което обаче не се споделя от съда, тъй като щом имотът е неподеляем и не може да се раздели съгласно изискванията на ЗУТ, то и реалното ползване не може да се осъществява от всички страни едновременно. В случая, обаче, е налице постигнато в хода на делото и изявено пред съда от ответниците Г. П. и Ж. М., имащи мнозинство от 5/6 ид.ч., общо съгласие за съвместно ползване на цялата къща. Тяхното решение, следва да се вземе предвид при постановяване на решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС, тъй като това е решение на собствениците, притежаващи мажоритарна част от съсобствеността. Нещо повече, съдът счита, че следва да се съобрази с него, тъй като няма каквито и да е данни решението да е във вреда на общата вещ – арг. от чл. 32, ал. 2 от ЗС. Обхвата на проверка на съда при формирано мнозинство се изчерпва до преценката дали решението на мажоритарните съсобственици е във вреда на общата вещ. Ето защо съдът счита, че следва да предостави къщата в нейната цялост (всички нейни части и помещения) за съвместно ползване на Г. П. и баба й Ж. М.. Това, междудругото, е й най-рационалното разрешение на спора между страните, тъй като за съда е трудно мислим вариантът къщата да се ползва едновременно от ищцата и ответниците, предвид обтегнатите между тях отношения. Тъй като ищцата се лишава от реално ползване на жилищния имот, ответниците следва да се осъдят да заплащат на ищцата ежемесечно парично обезщетение за лишаване от ползването, считано от датата на подаване на исковата молба, тъй като исковата молба има и характер на покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Съобразно приетата по делото съдебноикономическа експертиза, стойността на средния пазарен месечен наем на подобен имот в местността е 125.68 лева, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплащат парично обезщетение на ищцата в размер на 21.00 лева (закръглени) за лишаването й от ползването на имота, съразмерно на притежаваните от ищцата 1/6 ид.ч. от собствеността. Падежът на ежемесечното обезщетение следва да се определи на всяко първо число на 6 месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетението.