Решение № 10415 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10415 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди дваде сет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Граждан ско дело № 20241110161845 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по и скова молба от Е. Д. П. ЕГН ********** срещу *** с ЕИК ***, с която е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и неговата отмяна на уволнение, извършено със Заповед за прекратяване № 42 от 20.08.2024 г. на работодателя, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди това длъжност. Ищцата твърди, че изпълнявала длъжността „***“ по силата на Трудов договор № *** г. На *** ищцата получил препис от заповедта за прекратяване и й била оформена трудовата книжка. Моли прекратяване да се отмени и да бъде възстановена на предходно заеманата длъжност, претендира разноски.

Ответникът *** с ЕИК ***, чрез адв. В . М., оспорва исковете и счита същите за неоснователни. Формулира теза, че е основателно прекратено трудовото правоотношение и заповедта не страда от посочените в исковата молба пороци. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира на свой ред разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено и платено от ищцовата страна.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата е работила по Трудов договор № ***г. на л. 140 от делото/ първоначално като „***“, преди прекратяването като „***“, за неопределено време. Правоотношението е прекратено със Заповед № 4*** смитано от *** без предизвестие. Видно от вписванията в същата /на л. 10 от делото/ в графата „причини за прекратяване на трудовия договор“ е посочено „чл. 328, ал.

1

2 от КТ – поради сключени договори за управление на ***

Приложен е Уставът на ответното дружество – л. 29 и следващите от делото/. Найобщо се установява, че *** е ***, създадено по Решение на *** за извършване на специфична по предназначението си стопанска дейност. *** е едноличният собственик на капитала на ***, а Надзорният съвет *** на *** е органът, който управлява правата на собственика – чл. 22 от Устава. Подробно е разписано, че дружеството се управлява от съвет на директорите – 3 члена, които се назначават от учредителя – *** на *** за срок от 5 години – чл. 25. Съгласно чл. 27 пък Съветът на директорите избира измежду своя състав изпълнителен член, който осъществява управлението на дружеството и е негов представител. Единствено в ал. 2 на чл. 27 от Устава се намира регулация за фигурата на „***“. Там е разписано, че в случай, че няма избран изпълнителен член, представителството на дружеството може да се упражнява от *** и ***, който осъществява своите функции съгласно дадените му пълномощия, заедно и поотделно.

Приложен е Договор от ***. между ***, представлявано от *** *** и Л. Х. Л. с ЕГН **********, комуто се възлага да изпълнява длъжността ***.

Видно от Договор от *** между Л. Л. вече като *** и Ц. С. Н. с ЕГН **********, на същата е възложено да е *** на *** за неопределен срок.

Представеният от ответното дружество „Бизнес план на *** за 2022 – 2025 година“ е неподписан. Представен е и друг такъв за периода 2025 – 2027 година, придружен с Препис – извлечение от Протокол № 2 от заседание на СД, проведено на 30.09.2024г.

Приети са и щатните разписания на дружеството – поименни и по длъжности.

Видно от представените *** от 1997г., Докладна записка от 23.05.1997г. от М. К. – главен директор ***“ и от *** при ***, както и Концепция за *** ***, резолирана на 04.12.1997г. се установява най-общо идеята на тогавашните експерти за създаване на отделно дружество със специфична дейност по осъществяване на *** на работещите в базите на тогавашния „***“ и използването на *** и подпомагане служителите да се върнат по-бързо в работния процес.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Правото произтича от следните обстоятелства: незаконно без да е осъществен фактическият състав предвиден в КТ – чл. 326, ал. 2 упражняване от страна на работодателя на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение между страните.

На първо място, следва да се отчете, че искът за отмяна на уволнението е подаден в преклузивния три-месечен срок /заповедта е получена на ***, а исковата молба е входирана на 18.10.2024г./ и така исковете са допустими.

По наведените пороци от страна на ищцата и съответно разпредЕ.та доказателствена 2 тежест съдът приема следното.

При настоящото специфично основание по чл. 328, ал. 2 КТ работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работника поради сключване на ***, следва ответното дружество да докаже, че първо има такъв сключен договор и прекратяването е извършено в срок 9 месеца от сключването му, както и че длъжността, заемана от служителя, е ръководна по своя характер и предназначение. Но на първо място – че заповедта отговаря на формалните изисквания за валидност. Още тук по първия въведен порок по съдържанието на заповедта съдът намира, че същата страда от съществен такъв. В Заповедта не се сочи конкретния ***, сключен с лицето, упражняващо работодателската си власт да прекрати това правоотношение нито като дата, нито като титуляр. Отделно са е посочено най-общо, че основанието е „чл. 328, ал. 2 от КТ – поради сключени договори за управление на *** Лицето, чийто трудов договор се прекратява едва ли може да се ориентира по фактическите основание на заповедта, защото такива на практика липсват.

Така както е прието и ТР № 4 от 01.02.2021г. на ВКС по т.д. 4/2017г. за да може работникът да упражни правото си на защита, следва ясно да е посочено фактическото основание за уволнение в самата заповед. Иначе се стига – както е в случая – до положението едва с отговора на исковата молба работодателят да сочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор. Е. П. изобщо не е знаела поради сключването на чий *** е бил прекратен нейният трудов договор, поради което не може валидно да се защити. Така се налага извод, че процесната заповед страда от тежък формален порок и не може да има валидно действие. От формална страна прекратяването е незаконно и подлежи на отмяна.

За пълнота на изложението следва да се добави и това, че дори и да беше валидна заповедта, следващият аргумент на ищцовата страна, също е основателен – по никой начин ответникът не доказа ръководния характер на заеманата от ищцата длъжност - дали попада под определението на чл. 328, ал. 2 КТ. Не бе представена Длъжностната характеристика , нито бяха поискани и събрани доказателства по съдържанието на самото трудовото правоотношение, очевидно продължило доста време между този служител и този работодател. Няма как съдът да изследва и /или сравнява каква е длъжността „***“ и дали има самостоятелни ръководни функции. Защото именно при евентуален положителен извод би могло да се приеме, че работодателят може да прекратява заемащите такава длъжност на посоченото основание. В случая това остана изцяло недоказано. Само по индиции от приетото щатно разписание и останалите доказателства може да се изведе тезата, че това не е ръководна длъжност, защото е пряко подчинена на *** и защото няма възможно стите да взема самостоятелно стратегически решения по развитието на дейността. *** по-скоро има оперативни функции, както и обезпечителни по решенията на по-висшите органи и длъжности – ***. Ако дейност по продажбите би могла да се категоризира като самостоятелна управленска такава, тогава същите биха били и главния счетоводител или главния юрисконсулт, които също оглавявайки своите отдели, може да се твърди, че упражняват управленска дейност. В случая обаче това не е така, с голяма степен на вероятност няма да се докаже и за примерно посочените други длъжности. На последно, но 3 не по значение място остана недоказан и статутът на *** и ***. Тези две длъжности не може да се каже с категоричност, че имат управленски договори. Така и от другата страна – на работодателя, ще има несъставомерност по подведената норма на чл. 326, ал. 2 КТ.

Анализирайки доказателствата в съвкупност – и най-вече първичната документация от времето на създаването на ответното дружество, където се ясно се открояват целите и начина на функциониране – става ясно, че нито ***, нито *** имат конкретна бизнес задача, с точни икономически показатели, която да е от същностно значение за договора, нито от тях се иска изпълнението на конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок.

Посочените именно са характеристиките на един управленски договор. И двете длъжности, назначавани от държавни служители имат по-висши цели – осъществяването на опредЕ.та ***, но за благото на работещите и с цел ***, а не с цел на първо място печалба. Точно затова те са подпомагани от държавата в лицето на ***, на апортните вноски – държавна собственост, и по задължението да работят по програми с *** за обслужване на работещи с определени предписания. В случай, че се бе стигнало и до анализ на този аргумент на ищеца, има силна вероятност същият отново да е основателен.

Изложените от ответното дружество аргументи не бяха подкрепени с никакви доказателства.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен. Основателен е иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.

По разноските

С оглед изхода на делото и по направеното и скане се следват разноски на ищцата. Тя иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, заплатено по Договор на 2 от делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност. Заплатеният на същия от държавното дружество хонорар пък е 1300 лева.

Отчитайки всички обстоятелства по делото и конкретно, но не само: минималния брой проведени заседания - две открити, сравнително средната правна сложност и осъщественото лично участие от процесуалните представители, съдът намира, че възражението е основателно, но до размера от 1300,00 лева, в който е заплатено и на страната, възразяваща за прекомерност. Така на ищцата ще се присъди горната стойност.

Ответникът дължи да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените искове – всеки по 80,00 лева като неоценяеми искове, или общо 160,00 лева, дължими по сметка на СРС.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното уволнение на Е. Д. П. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, с *** с ЕИК ***, извършено със Заповед № 4*** и я ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди това длъжност „***“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. П. сумата 1300,00/хиляда и триста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 160,00 /сто и шестдесет/ лева дължима държавна такса.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5