Решение № 128 от 04.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110202272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. В. против Наказателно Постановление № 25-0460-000518/ 17.05.2025г. на Младши оперативен дежурен ОД МВР-Варна, 5 РУ с което на Г. В. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован се явява лично, и се представлява, като процесуалния му представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, но изпраща писмени бележки.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2025 г. в 11:00 часа; в община ВАРНА, на главен път 9 на 96.800км управлява лек автомобил БМВ с рег. номер *** Украинска регистрация собственост на О. В. и след спирка Марек посока център извършва маневра частично преминаване от дясна лента в лява лента с цел да 1 заобиколи локва с вода отнема предимство и е блъснат в задна лява част от движещият в лява лента в права посока лек автомобил Мерцедес с рег. номер ***.ПТП с материални щети по МПС 1 и 2.

Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление

В хода на съдебното производство бяха разпитани като свидетели С.

Г., С. М., В. Г., Б. Ф.

Съдът кредитира показанията на В. Г. и Б. Ф. като дадени безпристрастно и обективно. Съдът кредитира показанията на свид. С. Г., но следва да бъде отбелязано, че същия не е очевидец на местопроизшествието.

Фактическата обстановка е преценена от него след разговор с двамата водачи.

Съдът не кредитира показанията на свид. С. М. същите противоречат на фактическата обстановка установена посредством другите приети и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по д е л о т о гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, ко и т о са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушения чл.25 ал.1 от ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Не са били описани и доказателствата потвърждаващи нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДП. Неправилно и при неизяснена фактическа обстановка жалбоподателят е бил наказан за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДП. В хода на съдебното следствие не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено 2 от жалбоподателят административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. В хода на съдебното производство бе разпитан като свидетел актосъставителят Г., който заявява, че е отработил случая и съставил АУАН и протокол за ПТП, съгласно заявеното му от участниците в ПТП. Свид. Ф. – очевидец, подробно разказва за случая и помощта на неговите показания съдът установява в пълнота фактическата обстановка. С показанията на свид.

Ф. се установява, че една различна от описаната в НП фактическа обстановка.

Показанията на същия се потвърждават и от показанията на свид. В. Г., както и от събраните писмени доказателства.

Съдът намира, че с горното АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

При съставяне на акта не са били разпитани свидетели - очевидци според изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Не е бил разпитан нито жалбоподателя, нито втория участник в ПТП. Не са им били свалени обяснения. Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП. Не става ясно защо е дадена вяра на устно заявявеното от единия водач, а думите на другия са били изцяло пренебрегнати. Актът е съставен от неочевидец и свидетелят по акта е неочевидец. При съставяне на акта не става ясно от къде са били взети данните за ПТП. Не става ясно взето ли е било предвид при съставяне на НП обстоятелството, че за втория участник в ПТП е било отбелязано в съставения от свид. Г. протокол за ПТП от 17.05.2025г. наличие на алкохол 0,6 промила.

Това обстоятелство не е било описано в НП. Не става ясно как точно и въз основа на кои доказателства АНД е решил, че виновен на ПТП е жалбоподателя. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателят, наложеното наказание е неоснователно и следва да бъдат отменено.

Съдът намира, че извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай не бе доказано наличието на обективната страна на нарушението, поради което не е необходимо да се изследва въпросът за вината.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка

Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по 3 безспорен и несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай не бе доказано наличието на обективната страна на нарушенията по чл.179 ал.2 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

4

В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер над минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните възнаграждания, а именно 1200 лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съдът намира, че следва да намали размера на присъдените разноски към минималния предвиден в закона размер от 400 лева, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност. Въззиваемата страна в становището си е направила възражение за прекомерност и в тази връзка съдът намира, че следва да намоли размера на присъдените разноски в полза на жалбоподателя на 204,52 евро /400 лева/.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 25-0460-000518/ 17.05.2025г. на Младши оперативен дежурен ОД МВР-Варна, 5 РУ с което на Г. В. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на Г. В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро/400 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

5

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6