Решение № 55 от 26.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604885 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 19.07.2022 г. по НОХД № 3849/2021 г., Софийски районен съд, НК, 3-ти състав е признал подс. К. Л. М. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор от СРП, в който се излагат доводи, че размерът на наложеното наказание не съответства на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Предлага се присъдата на СРС да бъде изменена, като бъде увеличено 1 наказанието към три годишен срок, чието изтърпяване бъде отложено за изпитателен срок от пет години.

В съдебно заседание на СГС представителят на СГП поддържа въззивния протест и направеното с него предложение за изменение на първоинстанционната присъда и увеличаване на наказанието на подсъдимия.

Счита, че при определяне на наказанието районният съд не е отчел размера на причинената имотна вреда на пострадалите лица и по този начин е определено несправедливо наказание.

Защитникът на подс. К. М. оспорва протеста, като счита, че в същият по неоснователен начин са сравнявани наказание, наложени по различни наказателни производства. Излага доводи, че определеното наказание съответства напълно на смекчаващите обстоятелства, каквито се явяват процесуалното поведение на подсъдимия, липсата на извършени от него други противоправни прояви по време на дълго продължилото наказателно производство. Пледира присъдата на районния съд да бъде потвърдена.

Подс. К. М. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свид. Р. към 2012 - 2013 година имал заем към банка „ДСК“ АД, гр.

Хисаря в размер на 25 000 лв., в обслужването на който изпитвал затруднения. През пролетта на 2012г. споделил това със свой близък - свид.

П., който му казал, че познат на негова колежка - свид. П., а именно подс. М., вероятно може да му помогне, за което П. предоставил на Р. телефонния номер на М.. След като Р. се свързал по телефона с подсъдимия, си уговорили среща, която се състояла на неустановена дата през м.06.2012г. в гр.София, на която Р. разказал на М. за затрудненията си да изплаща заем си. М. му казал, 2 че ще му съдейства за заличаване на банковия кредит, тъй като имал познати в банка „ДСК“ АД, за което свид. Р. трябва да му плати на части сума, равняваща се на 25% от стойността на кредита, въпреки че подсъдимият съзнавал, че няма обективна възможност за това, но се водил от желанието си набави за себе си имотна облага. Р. повярвал на твърдението на М. и приел да му плати. Първоначалната вноска била от 500 лв., за да започне работата, а после трябвало да му даде на части и остатъка до 25% от стойността на кредита. На първата им среща Р. дал тези 500 лева на М.. На неустановена дата през м.08.2012г. в гр.София, кв.“Малашевци“, свид.Р. предал на М. втора сума от 450 лв., а след това пращал на подсъдимия различни суми е пощенски запис от пощенска станция в гр. Хисаря до Пощенска станция София Център, с получател К. Л. М., както следва на 19.11.2012г. - сумата от 140.00лв., на 26.11.2012г. - сумата 1 670.00лв., на 20.12.2012г. - сумата 370.00лв., на 09.01.2013г. - сумата 340.00лв., на 08.02.2013г. - сумата 150.00лв., на 28.03.2013г,- сумата 850.00лв., на 04.04.2013г - сумата 250.00лв., на 05.04.2013г. - сумата 190.00лв, на 16.04.2013г. - сумата 340.00лв., на 18.04.2013г. - сумата 260.00лв., на 19.04.2013г. - сумата 210.00лв, на 22.04.2013г. - сумата 410.00лв. и на 24.04.2013г,- сумата 120.00лв. Общият размер на платената сума от свид. Р. на подс.М. във връзка е обещанието за заличаване на кредита на свидетеля към банка „ДСК“ АД възлязла на 6 250.00 лв., лични негови средства.

На една от срещите, на неустановена дата през втората половина на 2012г„ преди 21.11.2012г. в гр.София, Р. споделил на М., че извършва автотенекеджийски услуги в двора на къщата си в гр.Хисаря, но няма регистрирана фирма и издаден лиценз. Подсъдимият му казал, че ще му съдейства за регистриране на фирма за автотенекеджийски услуги и за издаване лиценз за извършване на такава дейност срещу парична сума, като нямал намерение да се задължи по обещанието си, но искал да набави имотна облага за себе си. Свид. Р. повярвал на това обещание на подсъдимия и приел да му плати за регистриране на фирма и издаване на лиценза. М. му казал, първоначално да му плати сумата от 60.00лв., поради което на 21.11.2012г. е пощенски запис от пощенска станция в гр.Хисаря до Пощенска станция София - Център с получател К. Л. М., Р. му превел сумата 60.00лв. На 06.12.2012г., на 14.01.2013г. и на 29.01.2013г. М. му се обаждал по телефона и му казвал, че за регистриране на фирмата и издаване на лиценз е необходимо 3 да му плати още пари, съответно 250.00лв., 110.00лв. и 140.00лв., които Р. превеждал на всяка от датите е пощенски запис от пощенската станция в гр.Хисаря до Пощенска станция София - Център е получател К. Л. М..

Общият размер на платената сума от свидетеля на подсъдимия, във връзка с обещанието за регистриране на фирма и издаване на лиценз възлязла на 560.00 лв., лични средства на Р..

При една от поредните срещи на Р. е М., на неустановена дата през пролетта на 2013г. в гр. София, на която присъствал и познатият на Р. - свид.

И., подсъдимият казал на Р., че в своя сметка в „Райфайзенбанк“ имал 650 000 лева, които били запорирани и не можел да ползва, като поискал Р. да му даде сумата от 1 400 лв., която М. да даде на свой познат - шеф в „Райфайзенбанк“, за да освободи запора, след което подсъдимият щял да изтегли тези 650 000лв., да ги прехвърли по банкова сметка на Р., от които ще му даде сумата от 15 000лв. за закупуване на бояджийска камера за автосервиза му в гр.Хисаря. М. съзнавал, че заявеното от него не отговаря на истината, защото нямал сумата от 650 000 лева в банкова сметка в „Райфайзенбанк“, нито върху отмяната /вдигането/ на запор можел да влияе банков служител, нито имал намерение да се задължи за предоставяне на пари на Р. за закупуване на бояджийска камера, но целял да набави имотна облага за себе си. Свид. Р. повярвал на това обещание и на следващия ден, на среща в гр.София е М. му дал сумата от 1 400 лева свои пари.

През пролетта на 2013г„ преди 19.03.2013г. подсъдимият се срещнал със своите познати - свид. А.Г.В. и неговата приятелка - свид. Д.Т.К., когато М. помолил К. да му предостави за ползване нейната банкова сметка, по която ще му превеждат пари, без да й казва действителните си намерения за начина, по който възнамерява да използва сметката й. Тя се съгласила и му предоставила сметката си в „ПИБ“ АД - IBAN:*******. Уговорката им била при превод на пари по сметката, М. да й се обажда и сумите да бъдат изтегляни от К. от банкомат или на каса в банков офис, които да му предава.

На среща между свид. Р., състояла се на 19.03.2013г. в гр.София, на която присъствал и свид. И., подсъдимият решил да си набави имотна облага за себе си и казал на Р., че чрез негова позната - ЧСИ Д.Т.К. се продава много изгодно апартамент в гр.София. Р. знаел, че свид. А.С.В., живеещ на семейни начала в гр.София е майка му - свид. Г., желае да закупи апартамент, поради 4 което организирал на същата дата среща между двамата, на която М. казал на В., че може да му осигури чрез своя позната - ЧСИ Д.Т.К. изгодно закупуване на ипотекиран от банка апартамент в гр.София, кв.“Изток“, ул.„Юрий Гагарин“, но за да се стопира сделката за имота и да не го купи друг, В. трябва да плати до 17:00 часа на същата дата капаро, в размер на 2 000лв. по сметка на ЧСИ Д.Т.К.. Подсъдимият знаел, че така заявеното от него не отговаря на истината, тъй като знаел, че свид.К. не е регистрирана като ЧСИ Д.Т.К. и следователно не може да изнася на публична продан недвижим имот, но искал да си набави имотна облага. Свид. В. повярвал на заявеното от М., приел да заплати исканата сума от 2000лв. като капаро, за което отишли на 19.03.2013г. в банков клон, където свидетелят превел по банков път по посочена му от подсъдимия като принадлежаща на ЧСИ Д.Т.К. банкова сметка е IB AN: ******* в „ПИБ“ АД сумата от 2 000лв., лични средства, след което се разделили. Впоследствие М. казал на свид. К., че е извършен превод по сметката й, имайки предвид преведената от

В. сума от 2 000лв., тя я изтеглила от сметката си и я предала на М., според уговорката им.

При следваща среща е Р. в гр.София в периода от 19.03.2013г. до 23.03.2013г., М. му казал, че може да осигури изгодно закупуване за 40 000лв. на втори ипотекиран от банка апартамент в гр.София, кв.“Хиподрума“ чрез своята позната ЧСИ Д.Т.К., но за да се стопира сделката за имота и да не го купи друг, трябва да се плати капаро в размер на 700лв. по сметка на ЧСИ-то е IBAN: *******. За по-голяма убедителност изпратил по ел. поща на Р. снимки от апартамент. След срещата им, Р. се прибрал в гр.Хисаря и в периода от 23.03.2013г. до 24.03.2013г., се срещнал е вуйчо си - свид.Г., без да знае престъпите намерения на М. му предал, че К. Л. М. може да му осигури чрез своя позната ЧСИ Д.Т.К., изгодно закупуване за 40 000лв. на ипотекиран от банка апартамент в гр.София, кв.“Хиподрума“, но за да се стопира сделката и да не го купи друг, трябва да се плати капаро, в размер на 700лв. по сметка на това ЧСИ, както и Р. показал на Г. на лаптопа си изпратените му по ел. поща от подсъдимия снимки на апартамент. Свид. Г. повярвал на заявеното от М., предадено му чрез Р. и приел да закупи жилището, за което предал на Р. свои пари - сумата от 700лв., за да бъде преведена като капаро по сметка на ЧСИ Д.Т.К.. Р. предал по телефона на 5 подсъдимия, че вуйчо му П. И. Г. приема предложението и иска да закупи това жилище. На 25.03.2013г. Р. пристигнал в гр.София и на същата дата превел предадената му от Г. сума по предоставената от М. банкова сметка с IB AN: ******* в „ПИБ“ АД, за което уведомил подсъдимия.

На 28.03.2013г. М. се обадил по телефона на Р. и му казал да предаде на Г., че трябва да преведе още 850 лв. по сметка на ЧСИ Д.Т.К. отново като капаро за апартамента, което Р. направил. Г. превел същия ден по сметка на Т.В. Р. в „Райфайзенбанк“- клон София, сумата от 850 лв., лични пари, кои Р. да предаде отново като капаро на М.. Р. изтеглил сумата и я предал на подсъдимия, за да я внесе по сметка на ЧСИ Д.Т.К., което той направил и внесъл по банкова сметка е IB AN: ******* в „ПИБ“ АД. След това подсъдимият се обаждал многократно по телефона на Р., за да предаде на Г. да плати още пари за изчистване на стари задължения и такси за апартамента, като с това поддържал вече формираното заблуждение у Г., чрез Р. от когото не може да се търси наказателна отговорност, както следва: на 04.04.2013г. за сумата от 250 лв., на 08.04.2013г. за сумата от 270 лв., на 09.04.2013г. за сумата 380 лв., на 10.04.2013г. за сумата 340 лв., на 11.04.2013г. за сумата от 250 лв., на 12.04.2013г. за сумата от 160 лв., на 12.04.2013г. за сумата от 190 лв., на 15.04.2013г. за сумата от 1 000 лв., на 17.04.2013г. за сумата от 390 лв., на 19.04.2013г. за сумата от 210 лв., на 23.04.2013г. за сумата от 280 лв., на 24.04.2013г. за сумата от 120 лв., на 26.04.2013г. за сумата от 400 лв., на