Решение № 82 от 05.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34921/2025
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 05.01.2026
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 97189 от 19.06.2025 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
- Разпореждане № 101474 от 26.06.2025 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
- Определение № 37249 от 05.09.2025 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.12,ал.1,т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12,ал.1,т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12,ал.1,т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110134921 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.19,ал.4 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК от П. П. П.,ЕГН **********,с адрес гр.М и настоящ адрес грС,против „К Й“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Х,представлявано от В И,с искане да бъде прогласена недействителност на договор за потребителски кредит,сключен между страните на 14.11.2024 г.
В исковата молба се твърди,че на 14.11.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***** при заемна парична сума от 1000 лева,лихвен процент от 2,50 % и годишен процент на разходите – 48,243%. Ищцата сочи,че съгласно договора е уговорена дължимост на такса експресно разглеждане в размер от 740,44 лева,която подлежи на заплащане едновременно с погасителните вноски,при което общият размер на подлежащата на връщане парична сума възлиза на 1896 лева. Ищцата П. счита,че таксата представлява разход по кредита,който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР,с оглед което ГПР се явява посочен неточно,т.е. договорът се явява недействителен. В исковата молба се твърди,че уговарянето на такса експресно разглеждане противоречи на разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК,а и чрез уговарянето дължимост на тази такса се заобикаля забраната на чл.19,ал.4 от ЗПК. Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответната страна „К Й“ООД в подадения писмен отговор оспорва иска като сочи,че договорът е сключен при прилагане разпоредбите на ЗПФУР,а на ищцата предварително е предоставена информация за параметрите на договорното правоотношение. Твърди се,че таксата за експресно разглеждане 1 представлява такса за допълнителна услуга,която не следва да се включва в ГПР като самата ищца е избрала да ползва тази услуга. Твърди се,че ГПР е посочен ясно и конкретно. Ответната страна моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
Представен е договор за потребителски паричен заем № *****,сключен между „К Й“ООД,като заемодател,и П. П. П.,като заемополучател,при заемна парична сума от 1000 лева. Съгласно чл.1.5 от договора за заем за предоставена допълнителна услуга за експресно разглеждане е дължима такса,която страните уговарят да бъде разсрочена и да бъде заплатена едновременно с погасителните вноски. Според чл.2.3 от договора размерът на сумата по договора е 1155,56 лева,а чл.2.4 сочи,че при включване на такса експресно разглеждане задължението възлиза общо на 1896 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
За да бъде уважена искова претенция за прогласяване недействителност на договор за потребителски паричен заем,необходимо е да бъде доказано,че при сключване на договора е налице порок,предвид който договорът не може валидно да породи възникването на облигационата връзка,т.е. не биха могли валидно да възникнат по този договор права и задължения.
Недействителността на договора е най-тежкият порок на договора,а преценката дали договорът е недействителен съдът реализира към сключване на договора за паричен заем. Съдът,съобразявайки сключването на договора от ищцата П.,като физическо лице,както и предвид легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно ЗЗП,намира,че ищцата П. се ползва от потребителска защита,което означава,че при сключването на договора за заем следва да бъдат спазени всички изисквания,които са регламентирани в полза на потребителя съгласно Закона за потребителския кредит ( ЗПК ).
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Регламентирането разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е насочено към това потребителят към сключване на договора за заем да бъде информиран за общия размер на задължението по договора за заем.Когато в договора за заем не е посочен ГПР или е посочен неточно ГПР, договорът за заем се явява недействителен.Софийският районен 2 съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и обосновава извод за недействителност на сключения договор.
Софийският районен съд намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска в това число чрез възникване на допълнителни задължения,какъвто е настоящият случай чрез уговарянето дължимост на такса за експресно разглеждане. С оглед обстоятелството,че в конкретния случай размерът на дълга по договора за кредит е 1155,56 лева,а същевременно размерът на таксата за експресно разглеждане възлиза на 740,44 лева,т.е. таксата е почти 75 % от размера на главницата,се достига до нарушаване на императивна правна норма и следва да се приеме,че ГПР е посочен неточно,а вследствие неточното му посочване договорът за потребителски кредит се явява недействителен. Софийският районен съд приема,че целта на регламентиране на годишен процент на разходите и максимален размер на годишния процент на разходите е да бъде създадена гаранция за потребителя,че задължението не би могло да нараства неограничено,поради което при изчисляване на годишния процент на разходите следва да бъдат включени всички задължения,възникващи за потребителя. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. Макар ответникът да твърди,че таксата за експресно разглеждане се явява индивидуално договорена,а предвид индивидуалната й уговореност и предвид това,че е дължима за допълнителна услуга,тази такса не следва да бъде отчитана при изчисляване на ГПР,ответникът не е провел доказване,че клаузата е индивидуално уговорена. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно правоотношение,а същевременно тази клауза е предвидена в договора,поради което съдът намира,че дружеството ответник обичайно предлага тази договорна клауза на лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,недоказано е твърдението таксата за експресно разглеждане да е възникнала по индивидуално уговорена клауза. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни 3 същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно таксата за експресно разглеждане,съдът приема,че годишният процент на разходите е изчислен неточно,което поражда като правна последица недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е. предявената от ищцата П. искова претенция за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № ***** от 14.11.2024 г. се явява доказана по основание и подлежи на уважаване. Както беше посочено,при включване на паричната сума,представляваща такса за експресно разглеждане,общото задължение нараства значително и размерът на годишния процент на разходите надвишава поставения от закона императивен максимум съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Така мотивиран,съдът намира,че искът за прогласяване недействителност на договора за заем подлежи на уважаване. В подкрепа на разбирането,че искът подлежи на уважаване са и съображенията,че клаузата за такса експресно разглеждане не представлява такса за допълнителна услуга,защото преценката дали лицето,което кандидатства за кредит следва да бъде одобрено представлява същинска дейност на дружеството заемодател,която това дружество е длъжно да реализира по всеки договор за заем като чрез уговарянето дължимост на такава такса се достига до оскъпяване на кредита в нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК,както и до реализиране на допълнителна печалба за дружеството ответник.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира присъждането на разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 75,84 лева,а в полза на адв.Д. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева с ДДС,в която насока съдът отчете,че е предявена една искова претенция,проведено е едно съдебно заседание в отсъствие на страната ищец,взе предвид материалния интерес по делото,както и наличието на утвърдена съдебна практика по казуси като процесния,а и отчете,че според решение на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не би могъл да бъде обвързан от минимум на адвокатско възнаграждение,определен в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иск с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.19,ал.4 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,предявен от П. П.
П.,ЕГН **********,с адрес гр.М и настоящ адрес грС,против „К Й“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Х,представлявано от В И, договор за потребителски кредит № *****,сключен на 14.11.2024 г.
ОСЪЖДА „К Й“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Х,представлявано от В И да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на П. П. П.,ЕГН **********,с адрес гр.М и настоящ 4 адрес грС сумата от 75,84 лева ( седемдесет и пет лева осемдесет и четири стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „К Й“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Х,представлявано от В И да заплати на адв.Д. Д. Г.,с № 1900017355,с адрес гр.Т,сумата от 360 ( триста и шестдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5