Решение № 533 от 25.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Пловдив, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300500452 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК:

121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б , чрез юрисконсулт К. против решение № 260031/21.10.2022 г., постановено по гр. д. № 75/2020 г. по описа на РС -Първомай, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. П. Н., ЕГН ********** от с. Г., ул. *** следните суми: 13 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица № 06114002379661, за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.01.2015 г. в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, на втори километър от път № 667-III от републиканската пътна мрежа, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Опел Корса” с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., 3 954, 48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.01.2020 г.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н. П. Н., чрез адвокат Б., с който оспорва въззивната жалба като 1 неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация по чл.

226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 17/24.04.2017 г. по НОХД № 60/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай З.М.К., ЕГН: **********, била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 17.01.2015 г. в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, на втори километър от път № 667-III от републиканската пътна мрежа при управление на лек автомобил марка и модел „Опел Корса” с рег. № *** нарушила правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 20, ал. 2, чл. 15, ал. 2, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и по непредпазливост причинила на ищеца две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата бедрена кост и на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движенията съответно на левия долен и горен крайник, и на основание чл. 78а от НК била освободена от наказателна отговорност, като й било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000, 00 лева.

Вследствие на така нанесените му увреждания пострадалият претърпял болки, страдания и значителен дискомфорт в ежедневието си. Дълъг период от време бил неспособен да се самообслужва и изпитвал потребност от чужда помощ. Четири месеца се придвижвал посредством патерици, като и до момента продължавал да накуцва, носел ортеза за фрактурата на горния си крайник и имал неспокоен сън. Преживял тежък психо-емоционален шок, две хирургичски интервенции, болничен престой в три лечебни заведения в продължение на общо 47 дни, физикални и рехабилитационни процедури и чувствал постоянен страх от участие в пътното движение. Лявото му бедро останало загрозено от груб белег с дължина от около 40 см, тъканта около който близо две години след иницидента непрекъснато се възпалявала. Поради десетмесечната си неработоспособност прекъснал научната си кариера, която развивал като доктор по зоология.

Към момента на злополуката лекият автомобил управляван от З.М.К. имал 2 валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективирана в застрахователна полица № BG/03/115001704596, валидна от 28.06.2015 г. до 27.06.2016 г. На 25.10.2017 г. ищецът отправил до ответника претенция за застрахователно обезщетяване на причинените му от застрахователното събитие неимуществени вреди, които остойностявал в размер на 38 000, 00 лева, а застрахователното дружество определило и му изплатило за тяхната обезвреда сумата от 25 000, 00 лева.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че застрахователното обезщетение от 25 000, 00 лева, което е престирал на ищеца, репарира изцяло претърпените от него неимуществени вреди от фрактурата на лявата му бедрена кост при съблюдаване на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва причинната връзка между счупването на ключицата му и пътнотранспортното произшествие и противопоставя възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

Видно от приложеното НОХД № 60/2017 г. по описа на РС - Първомай, подсъдимата З.М.К., ЕГН: **********, е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 17.01.2015 г. в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, на втори километър от път № 667-III от републиканската пътна мрежа при управление на лек автомобил марка и модел „Опел Корса” с рег. № *** нарушила правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 20, ал. 2, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и по непредпазливост причинила на ищецаН. П. Н. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата бедрена кост и на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движенията съответно на левия долен и горен крайник, и на основание чл. 78а от НК била освободена от наказателна отговорност, като й било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000, 00 лева.

По делото страните не спорят, че към датата на ПТП – 17.01.2015 г. . автомобил марка и модел „Опел Корса” с рег. № *** е имал валидна застраховка „гражданска отговорност” с ответното дружество.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология при Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Проф. д-р Стоян Киркович” АД – Стара Загора с оточно ляво бедро, деформирано с патологична подвижност и костни крепитации в средна трета и скъсено с 10 см, без сетивни и циркулаторни смущения. През периода на хоспитализацията му от 17.01.2015 г. до 06.02.2015 г., протекла при водеща диагноза „Фрактура феморис синистра”, бил поставен на директна екстензия, след което подготвен за оперативно лечение, и на 20.01.2015 г. му била извършена операция под интубационна анестезия за открито наместване на бедрената фрактура с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза с плака и винтове, фемур. Отделно от горното, лявата му ръка била имобилизирана с шина, подложен бил на абдоминална ехография, хемотрансфузия, хемостаза, хематологични, биохимични, микробиологични и рентгенологични изследвания, провел консултации с кардиолог, анестезиолог и специалист от Отделение по физикална и рехабилитационна медицина (ОФРМ) и лечение с болкоуспокояващи за облекчаване на болките и антибиотици.

3

Поради неспособност да се изправя през хоспиталния престой останал изцяло в легнало положение, в което се хранел и удовлетворявал биологичните си нужди, обгрижван от медицинския персонал. На 06.02.2015 г. бил дехоспитализаран в подобрено състояние със свален оперативен шеф и спокойна оперативна рана и с медицински предписания за амбулаторното й превръзване през 3 дни, антибиотична терапия и антикоагулантна профилактика в домашни условия с медикаменти по схема, ненатоварване на оперирания крак за два месеца и ходене с две патерици, бил откаран в дома си в с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, където в продължение на около два месеца не можел да става, да ходи и да се къпе самостоятелно, бидейки предимно в постелен режим. До премахване около месец след инцидента на шинирането на лявата ръка си служел само с дясната. Известно време приемал предписаните му антибиотици, а при усилване на болезнеността в увредените крайници, която усещал перманентно – и аналгетици.

На 26.03.2015 г. ищецът бил приет в МБАЛ „Св. Пантелеймон- Пловдив“ ЕООД с ограничени и болезнени движения в левия крак, походка с две патерици и хипотрофична лява бедрена мускулатура и след проведено до 02.04.2015 г. лечение и рехабилитационни процедури по отношение на счупеното бедро бил изписан с повлияни оплаквания, подобрена походка и тонизирана бедрена мускулатура и с препоръка за прилагане в домашна обстановка на усвоената лечебна физкултура, която изпълнявал.

На 23.09.2015 г. ищецът е постъпил с находка на фистула в средата на стар оперативен цикатрикс на лявото бедро, зачервяване, чувствителност по ръбовете, болка и оток в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, където бил лекуван до 09.10.2015 г. при диагноза „Счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито, състояние след фрактура на ляв фемур и метална остеосинтеза, наличие на калус”, като на 23.09.2015 г. бил опериран под спинална упойка за изрязване на образувалата се фистула и отстраняване на остеосинтезата. В болницата му били извършени изследвания на кръв и урина, антибиограма, ЕКГ и бил консултиран от рентегнолог, интернист и кардиолог. Бил изписан със спокойна рана със свалени конци и запазена инервация и циркулация на крайника, като му бил препоръчан прием на ципрофлоксацин и превръзки през два дни. После отново се възстновявал на легло един месец, след който два месеца ходел с патерици. Появилите се по-късно загнояване и силна болка в оперираната зона били преодолени след медицинска манипулация по зачистване на остатъчни конци.

По делото е разпитан свидетеля В. П. Н., който е брат на ищеца. От свидетелските показания се установява, че ищецът след инцидента изпитвал силна болка в областта на левите си бедро и ключица, бил транспортиран с линейка до и приет в Отделение по ортопедия и травматология при Университетска многопрофилна болница за активно лечение в Стара Загора. Там са му направили операция на бедрото и са му поставили планка. Ръката му била обездвижена с шина. Ищецът не е могъл да се движи три-четири месеца, като през цялото време е изпитвал болки. Бил е на болкоуспокояващи. След като са го изписали от болницата е стоял у дома си в инвалидна количка. Четири месеца е ходил до тоалетна в подлога. За него през този период са се грижили свидетеля и баща му. Те са го къпали чрез специализиран стол за баня. Кракът му и към настоящият момент го боли, а ръката- около третия месец след катастрофата. Бил е на реабилитация в болница „Св. Пантелеймон“ в гр. Пловдив. След около шестия месец от инцидента ищецът е започнал да ходи с патерици. Бил е стресиран, станал е по-изнервен, по –сприхав. Загубил е работата си. В следствие на инцидента ищецът не можел да спи спокойно, често се събуждал. Две години след 4 катастрофата ищецът е постъпил в болница УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, за да му бъдат премахната планката , която му е била поставена в болницата в гр. Стара Загора. Там ищецът е стоял около 10 дни, като са настъпили усложнения. В резултат на операции ищецът има белег вертикално по протежението на цялото му бедро. Ищецът през престоя си у дома главно четял книги и гледал телевизия, разговарял по телефона с приятели, а от някои от тях бил и посещаван лично.