Решение № 592 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502399 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Х. М. срещу Решение № 2109/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 14404/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, X състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска му против Областна дирекция „Земеделие“ - Варна с правно основание чл. 200 от КТ за разликата над сумата от 50 000 лева до пълния размер на претенцията от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания, претърпени в следствие смъртта на неговия баща Х. М. А., в резултат на трудова злополука, настъпила на 20.11.2017 г. на работното му място, като неоснователна.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства. Оспорва се, че пострадалият Х. А. е проявил „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения. Отправя се искане до съда за отмяна на решението 1 на ВРС в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

Въззиваемият Областна дирекция „Земеделие“ - Варна в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената въззивна жалба, с който се оспорва същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразената позиция по спора, като всяка едно от тях претендира присъждане на разноски.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поР. което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поР. което се явява валидно. Искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като за предявяването им е налице правен интерес.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на М. Х. М. против Областна дирекция „Земеделие“ - Варна с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане работодателя да заплати, както следва: сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания, претърпени в следствие смъртта на неговия баща Х. М. А., в резултат на трудова злополука, настъпила на 20.11.2017 г. на работното му място, ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.

2

Ответникът Областна дирекция „Земеделие“ - Варна депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поР. което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

От приетите пред ВОС писмени доказателства се установява, че с постановление от 26.09.2025 г. на прокурор при ВРП е прекратено наказателното производство по ДП № 57/2024 г. по описа на ОСлО при ВОП, прокурорска преписка № 1661/2023 г. по описа на ВРП за осъществено престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК от вещото лице А. А. за даване на невярно заключение по гр.д. № 14404/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, X състав. Горното е потвърдено с Постановление от 24.11.2025 г. на прокурор при ВОС.

От дадените сведения от М. Х. М. по ДП № 57/2024 г. по описа на ОСлО при ВОП, подписани от него, се установява, че същият заявява, че след инцидента е разговарял с баща си и по негови обяснения поР. теч в системата се наложило да спре водата в един от котлите, поР. което се качва на дървената стълба в котелното и при опит да затвори крана е паднал от стълбата, а същата е останала подпряна на котела. Подобни изявления се съдържат и в сведенията дадени от процесуалния представител на ищеца.

От разпита на М. Х. М., в качеството му на свидетел по ДП № 57/2024 г. по описа на ОСлО при ВОП е видно, че същият заявява, че баща му е казал, че е паднал от дървена стълба, като е пълзял и викал, за да го чуят и така са го намерили неговите колеги и са повикали линейка. Баща му е паднал в котелното отделение, което на най-долното ниво. Подобни изявления се съдържа и в разпит на процесуалния представител на ищеца.

От приетото пред въззивната инстанция заключение на вещите лица по тройната СТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че предният спирателен кран може да се достигне, само ако 3 стълбата се постави челно опряна на предната плоча на котела леко встрани от оста. За да се достигне до втория кран следва да се постави стълбата опряна на кожуха на котела под ъгъл не по-малък от 70-75 градуса. Това е необходимо за да има възможен достъп до горната част на кожуха и крана, но и така това е неудобна за работа позиция - още по-трудно и опасно е прилагане на сила спрямо крана чрез дренажния ключ. Не е възможно да се работи с две ръце и ако това е била позицията на пострадалия, то падането не е изключено. Това, което вещите лица не могат да си обяснят е, че по принцип тези кранове следва да са отворени постоянно при работа на котлите, а според обяснението излиза, че са били затворени. Допустимо е и пострадалият само да ги е проверявал дали са отворени. За да се спира или пуска в действие всеки от двата котела си има технологичен порядък. Процесиите кранове монтирани на тръбопровода за постъпваща и отвеждана/ топла вода/ не участват в този процес. Те следва да бъдат в отворено положение при всички режими на работа на котлите. Т.е. те не следва да се отварят или затварят , за да се пуска или спира котела. Ако са затворени, това се извършва само когато се прави изпитание на котела на повишено налягане. Към котлите има монтирани помпи 2бр. за топлата вода - 70,1 градуса по Целзий и спирателни кранове към тях. При смяна на работещите котли е необходимо само да се затвори на единия работещ котел и да се отвори на този, който ще се включи.

Следователно, със съществуващата арматура - кранове към колекторите и кранове към нагнетателните помпи за топла вода може, а и се работи с тях по управление работата на котлите. При всякакви обезопасяващи условия, работа на височина с прилагане на усилия не е подходяща за работник на 74 години и с наднормено тегло.

От приетото пред въззивната инстанция заключение на вещите лица по комплексната СППЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че при Осв. са завишени скалите на хипохондрия и хистерия като тяхното взаимодействие е неблагоприятно. Хипохондрията представлява мощна психична фиксация във вярване за преживяване на болест, което е придружено от постоянно безпокойство и тревога за наличието или възможното възникване на телесни или психични заболявания. Съответно това бива съпроводено от свръхбдителност и свръхфокусираност върху тялото и частите му и върху ума с тенденция всякакви промени в тях да се възприемат негативно като сигнал за наличие на опасна болест (телесна или 4 психична). Друго често поведение вследствие на хипохондрията е редовно търсене на медицинска помощ, ходене по лекари и болници за прегледи, правене на безброй изследвания отново и отново и въпреки негативните резултати и уверенията на лекарите, че личността е напълно здрава, че няма симптоми или ако има симптоми, то няма загуба на функция. Чест отключващ фактор за здравната тревожност е смъртта на близък човек, но разбира се това е само спусъка, а подложката (основата), за да се развие хипохондрията обикновено бива заложена в ранните детски години в резултат на определени събития, преживяването им, а по-късно - стилът на възпитание или обстоятелствата в семейството и средата. При Хистерията се наблюдава характеризиращ модел на прекомерни емоции, търсещи внимание.

Обикновено започва в ранна зряла възраст. Личността е комбинация от мисли, емоции и поведение, която прави всеки индивид уникален. Това е начинът, по който човек вижда, разбира и се отнася към външния свят, както и как приема себе си. В материалите по делото и при проведеното експертно изследване не се установяват данни за психично разстройство или тежко соматично заболяване при Осв. М. Х. М. преди смъртта на баща му през месец ноември 2017 г. Не се установиха данни по делото за провеждано лечение преди смъртта на Х. М. А.. В документацията се установява назначено лечение от др В.Б. д-р Т. ИлИ.а и д-р Д. Д. в периода януари 2018 г. - ноември 2019 г.

Назначеното лечение е насочено към повлияване на доминиращата тревожна симптоматика и в този смисъл е адекватно, но би могло да бъде оптимизирано. В документацията се установяват данни за подобрение в състоянието му през лятото на 2018 г., както и след 2020 г. Понастоящем при Осв. не се установява актуално клинично изявено психично заболяване. В заключението по КСППЕ по гр. дело № 14404/2022 г. на PC Варна са описани диагнозите Остра стресова реакция, Разстройство в адаптацията и Паническо разстройство, които са поставени на ищеца. Макар и в патогенезата на психичните разстройства обикновено да играят роля различни психологични, социални и биологични фактори, „Острата стресова реакция" и „Разстройството в адаптацията" не биха възникнали без наличието на стресогенното събитие, което ги предизвиква. Паническото разстройство обикновено се появява в резултат на взаимодействие на биологични, психологични и социални фактори (био-психо-социален модел). Появата на първата атака често е предшествана от тежък стрес, загуба на близък, раздяла, 5 смяна на работата, хронично напрежение и др. Т.е. в случая смъртта на баща му е изиграла ролята на отключващ фактор за развитие на разстройството. В материалите по делото и при проведеното изследване не се установиха данни за клинично изразена тревожна или тревожно-депресивна симптоматика за А. преди инцидента. Няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания. Не се установяват и данни за други неблагоприятни житейски събития, които да са изиграли роля за развитието на симптоматиката. Смъртта на бащата на ищеца вероятно е изиграла отключваща роля за описаните след това нарушения в психичното му състояние.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: работодателят и починалиян да са били в трудово правоотношение; наследодателят на ищеца, в качеството му на работник, да е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО , а именно внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, от което в последствие да е настъпила смъртта му; от последната за ищеца да са настъпили вреди; както и причинна връзка между внезапното увреждане на здравето на наследодателя и вредите за наследника.