Решение № 240 от 06.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Г.а като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330201512 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 25-1030-000491/11.02.2025 г. на Началник Група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на Н.

Г. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. (с равностойност в евро – 1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева (с равностойност в евро 102,26 евро) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени наказателното постановление. Аргументите от жалбата и пледоарията на представителя му в съдебно заседание са свързани с допускането на съществено нарушаване на процесуалните правила, доколкото в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП липсва пълно описание на обстоятелствата, при които са извършени твърдените нарушения. В тази насока се изтъква, че не била посочена конкретната скорост, с която са се движили автомобилите, не било посочено в какво се е изразявало самото състезание, като липсвали и данни за измерване на нивото на шум от шумозаглушителното устройство на автомобила на жалбоподателя. Отделно се навеждат аргументи за липса на доказателства за осъществено състезание по смисъла на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП от жалбоподателя, че е липсвал умисъл от негова страна за участие в състезание, както и че за наличието на такова се изисквало съзнателно съревнование между водачите, а последните дори не се били познавали. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което е изпратена ведно с преписката по случая на съда за разглеждане. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила, а нарушенията се доказват по безспорен начин, в който смисъл правилно е преценено в него, че от 1 правна страна е реализиран съставът на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Прави се в условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при извод на съда за основателност на жалбата. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 13.01. 2025 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Н. Н. и негова приятелка И.Ч. пътували с лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****, чужда собственост, управляван от Н.. Движили се от площад „Съединение“ в посока към бул. „Цар Борис III Обединител“. Около 21:01 часа те достигнали до зоната на кръстовището на бул.

„Шести септември“ и бул. „Цар Борис III Обединител“ до номер 132. Жалбоподателят се насочил към завоя в близост до кръстовището и водещ само надясно с посока към тунела, разположен на бул. „Цар Борис III Обединител“. След като завил се пристроил в най-лявата лента от платното за движение, въпреки че средната била свободна, а движещи се коли по нея се наблюдавали доста по-напред. Веднага след него от същия завой излязъл и се пристроил също в най-лява лента на същия булевард и лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ****, управляван от М.З. и собственост на неговия брат, който се позиционирал непосредствено зад автомобила на жалбоподателя и отново при положение че средната лента за движение от пътното платно била свободна, а автомобили по нея се виждали по-напред. В тази конфигурация двамата продължили движението си към тунела в посока север-юг. По същото време на разстояние няколко коли зад тях се намирал полицейски патрул със служители на с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, сред които Г. В. М. – мл. автоконтрольор, и колегата му З.У.

Докато полицейският автомобил се движил зад л.а. „Ауди А4“ с рег. № **** и л.а. „Фолксваген Бора“ с рег. № ****, М. видял как автомобилът на жалбоподателя преминал в дясната лента за движение, а този на З. плавно увеличил скоростта, така че двата автомобила да се изравняват един до друг, заставайки успоредно един спрямо друг в двете от ленти на платното за движение. В дясната лента за движение, но малко по напред от жалбоподателя имало и други автомобили, движещи се в същата посока.

При навлизане в тунела жалбоподателят подал и/или поддържал малко по-висока скорост от З., поради което се изнесъл малко по-напред в лентата му на движение спрямо автомобил на З.. Именно при тази скорост и това изнасяне напред З. и спътникът му забелязали по шума на колата на жалбоподателя, че е модифицирана и започнали да водят разговори за това. Бученето на автомобила на Н. идвало от т.нар. разговорно „гърне“ или шумозаглушителното му устройство, от където го възприели З. и приятелят му. Много скоро жалбоподателят отново променил скоростта си, като намалил. Двата автомобила все още се намирали в тунела и се движели в двете съседни ленти, но наближавали южния му край. З. от своя страна също ускорил и се изравнил с другата кола. В този момент приятелят му направил жест с ръка към другия водач, който видимо не му отговорил. Независимо от това З. чувствително ускорил скоростта, задминал изцяло автомобила на жалбоподателя и се пристроил в лентата за движение на жалбоподателя, т.е. в дясната спрямо себе си лента, в момент в който платното за движение след края на тунела от две ленти се образуват три.

Продължил със скоростта си движението напред, а от своя страна жалбоподателят се пристроил в дясната спрямо него лента за движение, т.е. най-дясната, която водила 2 към спирката от градския транспорт в близост до така известния хотел „Тримонциум“, след която спирка лентата плавно приключвала и платното за движение от трилентово отново се превръщало в двулентово. Двата автомобила се движели всеки в избраната от водача лента за движение, като пред З. имало други автомобили, а жалбоподателят продължил в неговата посока, т.е. в най-дясната лента, с по-висока скорост, така да се включи в движението образувано в двете ленти. След като автомобилите преминали покрай посочения хотел, пред тях се намирала светофарната уредба на кръстовището на болница „Тримонциум“, през което кръстовище автомобилите пред тях се изнесли, когато уредбата сигнализирала в червена забранителна светлина към приближаващите се Н. и З.. Жалбоподателят пристигнал пръв и се намирал все още в дясната лента за движение, поради което З. преминал в съседната лява лента, която водела напред, и спрял успоредно на колата на Н.. През цялото време на движение от десния завой от бул. „Шести септември“ към бул. „Цар Борис III Обединител“ З. бил концентриран в местоположението на автомобила на жалбоподателят и го следял с поглед, независимо дали се е намирал пред него или зад него. След същата маневра десен завой, непосредствено спомената, З. възприел на разстояние няколко МПС след тях и движението на полицейския патрулен автомобил, в който се намирал мл. автоконтрольор М.. В последващото си движение обаче З. бил изцяло концентриран към автомобила на жалбоподателя, включително в коя лента на движение, местоположение един спрямо друг, какъв звук издава шумозаглушителното му устройство, какво е било поведението на собствения му пасажер.

Със спирането преди светещата в червена светлина светофарна уредба спътникът на З. свалил страничния прозорец от своята страна, така че да осъществи контакт с жалбоподателя. Този път последният очаквал и забелязал поведението на пътника от съседната кола и на свой ред също свалил страничния прозорец на вратата на водача на автомобила си. Двамата започнали да си говорят, като спътника на З. му задавал въпроси, свързани с наличието на модификация на автомобила на Н., тъй като това била тема, която интересувала и двамата, но и З.. Жалбоподателят потвърдил за модифицирането на автомобила му и продължили да си говорят. В този момент между автомобилите навлязъл полицейският служител М., който бил слязъл от служебния патрул, и дал нареждане на двамата водачи да отбият колите си на намиращата се след кръстовище спирка от градския транспорт. Там на място била извършена проверка от полицейските служители, които установили самоличността на водачите и техните спътници по документите им за самоличност и предприели последваща дейност по контрол на движението.

През цялото време на движение на автомобилите на З. и Н. още преди навлизане в тунела на бул. „Цар Борис III Обединител“ полицейският автопатрул се намирал зад тях и имал видимост към двата автомобила. Полицейските служители виждали движението им в съседни ленти за движение, което от успоредно преминавало към смяна на водещата позиция чрез увеличаване на скоростта на едното МПС и/или намаляване на скоростта на другото, във вътрешността на тунела забелязали извършване на знак с ръка на лице от единия автомобил, което помахало и вследствие на което двата автомобила пак ускорили движението си. Едва на посочената по-горе светлинна уредба полицейските служители ги настигнали и отбили за проверка.

След като служителите на реда установили водачите на автомобилите, на жалбоподателя Н. Н. бил съставен акт АУАН серия GА бл. № 3195809 от 13.01.2025 г., в който било описано, че участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, с което е нарушил чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, както и че управлява автомобил с неизправно шумозаглушително устройство, с което е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Акт за нарушение на чл. 104б, 3 т. 1 от ЗДвП бил съставен и на водачът на л.а. „Фолксваген Бора“ с рег. № **** – М.З..

За извършените от жалбоподателя нарушения било издадено и обжалваното НП, с което му била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП по отношение на нарушението по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, както и му била наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля Г. В. М. - очевидец и актосъставител, частично от показанията на свидетелите

И.Б.Ч. и

М.Я.

З., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН серия GА № 3195809 от 13.01.2025 г., справка за нарушител/водач, справки за собственост на МПС, АУАН серия GА № 3327892 от 13.01.2025 г., докладна записка с рег. № 1030р-1085 от 14.01.2025 г., оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят М. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушенията и лично ги е възприел. От неговите показания се установява мястото, начинът и механизмът на извършването им. Показанията му съдът намери, че не са вътрешно противоречиви, съответни са в съществени части на показанията на другите двама свидетели, хронологически подредени са и достатъчно подробни, включително за поведението на двамата автомобила един спрямо друг. Предвид това не се откриват основания да не се оценят с доверие, поради което съдът им се довери при изграждане на фактическата обстановка.

Показанията на свидетелите М. и З., кредитирани от настоящия състав в съответната част, взаимно се подкрепят и си съответстват. Този извод не се променя от обстоятелството, че показанията на полицейския служител обхващат общите и основни характеристики на възприетото движение, но все пак при необичайни събития навлиза в конкретика, което отразява обърнатото специално внимание, оставило следа в процеса на възприемане, запаметяване и възпроизвеждане. Пример за това обстоятелство е извършения жест с ръка, наподобяващ помахване, до който предел съдът взе предвид показанията му, а отвъд това – по повод на начина на интерпретация на жеста като старт, съдът изключи показанията на полицейския служител, тъй като не възпроизвеждат обективно възникнал факт, а извод на лице за значението на този факт. В този смисъл свидетелските показания се отнасят само възникнали в действителността факти и не могат да съдържат интерпретации на тези факти, каквито са характерни и допустими при експертните заключения. Във връзка цялостното движение на наблюдаваните от служители на реда автомобили в показанията на М. са отразени онези конкретни и характерни особености като успоредно движение, ускорение на скоростта от единия автомобил и намаляване от другия, смяна на ролите им и повторение на това им поведение, както и звук на високи обороти, издаването на по-силен звук от автомобила на жалбоподателя, като свидетелят в показанията си използва и жаргонното „гърмят“, за да опише шума от шумозаглушителното устройство на жалбоподателя. Впрочем с последното се изчерпват и доказателствените източници относно констатацията за неизправност на т.нар.