Решение № 620 от 03.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200821 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от подсъдимата С. Й. М. лично, от защитника й адв. И. и от гражданския ищец Министъра на финансите като представляващ Държавата, чрез юрк. М. С., срещу решение №123 от 11.07.2024 г., постановено по внохд №227/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

В жалбата на подсъдимата С. М. се твърди, че въззивното решение е „неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон“. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи следното: 1.липса на отговори от страна на съда по направени от подсъдимата възражения; 2. експертно изследване само на единия от двата приложени по делото оригинала на договор за кредит, между които е видно, че са налице различия както в положените печати и подписи, така и в попълнените ръкописни текстове; 3. необсъждане на показанията на св.Д. в цялост и липса на съпоставка на казаното от него с други доказателства; 4 . необсъждане на решението на административния съд; 5. отказ на решаващите съдилища да назначат повторна почеркова експертиза, при положение, че тройната такава, изготвена от вещите лица С., С. и Ч. е необоснована и непълна, по причина, че: - не е бил изследван почерка и подписа на св. А. П., макар и да е била поставена такава задача; - изследвани са само текстовете, написани с латински букви, но не и тези, изписани на кирилица; - за образец от почерка на подсъдимата е 1 използван част от текст във инкриминирана фактура, който не е написан от нея; - не е ясна методиката, използвана от вещите лица при изследване на текстовете, изписани с латински букви; 6. отказ на съда да допусне до разпит поискания от подсъдимата и защитника й свидетел В. Д., чиито показания биха имали важно значение за правилното решаване на делото; 7. липса на коментар в мотивите на съда на подадената от св.Д. жалба срещу данъчно ревизионния акт пред административния съд, както и на обстоятелството, че св.Д. е направил опит неправомерно да се запознае с материалите по дело № 1490/2020 г., използвайки качеството си на адвокат; 8. незаконосъобразно прочитане на показанията на св.В. М., дадени пред друг състав на съда, без провеждане на непосредствен разпит; 9. не предоставяне на възможност на подсъдимата от страна на първостепенния съд да даде обяснения в следващото съдебно заседание, за да се подготви, както и приобщаване на обясненията й пред друг съдебен състав, без предварително да бъде предупредена за това;

10. от мотивите на съда не става ясно начина, по който е определена щетата за фиска. Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и подсъдимата да бъде оправдана, алтернативно- делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура за „доизясняване на основни факти и обстоятелства“.

В касационната жалба на защитника на подсъдимата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като се твърди, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, без да е извършено всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и без да е спазен процесуалния закон и правилата на формалната логика. Излагат се подробни съображения, които преобладаващо съвпадат с тези, отразени в касационната жалба на самата подсъдима. Моли се да бъде отменено решението на апелативната инстанция и постановен съдебен акт, с който подсъдимата М. да бъде оправдана.

В касационната жалба, подадена от юрк. С., процесуален представител на Министъра на финансите като представляващ Държавата, се сочи, че инкриминираната сума от 73 488,12 лв. е реално възстановена на дружеството /фирма/, като безспорно е установено участието на подсъдимата при получаването на тази сума. В този смисъл се твърди, че са налице основанията на чл.45 от ЗЗД за репариране на причинените на пострадалия вреди, пряка и непосредствена последица от деликта. Моли се решението на апелативния съд в частта касаеща гражданския иск да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон и гражданския иск да бъде уважен до размера, присъден с присъдата на Окръжен съд-Пловдив.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимата С.

М. и служебно назначения й защитник адв.С. поддържат касационните жалби, по изложените в тях съображения и с направените искания, като молят те да бъдат уважени. Адв.С. представя писмена защита.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като счита, че въззивният съд е спазил всички процесуални правила както при разглеждане на делото, така и при оценката и анализа на доказателствата. Предлага да се потвърди 2 решението на Апелативен съд-Пловдив.

В последната си дума подсъдимата С. М. моли да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като не е извършила инкриминираните й деяния, алтернативно, делото да бъде върнато на въззивната инстанция, която да промени решението си.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №260018 от 26.09.2022 г., постановена по нохд №1490/2020 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимата С. Й. М. за невинна и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Със същата присъда е бил изцяло отхвърлен гражданския иск на Държавата чрез министъра на финансите за обезщетение за имуществени вреди в размер на 89 482,03 лв., предявен срещу подсъдимата, ведно със законната лихва.

По протест на Окръжна прокуратура –гр. Пловдив с искане за осъждане на подсъдимата М. по възведеното й обвинение и въззивна жалба на гражданския ищец, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №530/2022 г. С решение №59 от 24.04.2023 г., постановено по посоченото въззивно дело, първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.

При второто първоинстанционно разглеждане на производството, с присъда №10 от 15.02.2024 г., постановена по нохд №925/2023 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимата С. М. за виновна в извършване на престъпление по чл.256 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което й е наложил наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 1000 лв., като я е оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата С. М. е била осъдена да заплати на Държавата, чрез министерство на финансите сумата от 73 488,12 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, като гражданският иск е бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 89 482,03 лв. като неоснователен.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски, както и д.т. върху уважената част на гражданския иск.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата, която е подала въззивна жалба, по повод на която е било образувано внохд №227/2024 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, приключило с 3 решение №123 от 11.07.2024 г., с което е изменена първоинстанционната присъда в наказателно –осъдителната й част, като по отношение на деянията, извършени през м.октомври 2009 г. и м.ноември 2009 г. в рамките на продължаваното престъпление е прието, че те представляват „опит“ и подсъдимата е призната за невинна в това деянията по тези два пункта от продължаваното престъпление по чл.256 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК да са „довършени“, като я е оправдал само по това първоначално осъждане от първоинстанционния съд. Присъдата е била изменена и в гражданскоосъдителната й част. Подсъдимата е била осъдена да заплати на Държавата, чрез министерство на финансите юрисконсултско възнаграждение. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Касационните жалби на подсъдимата и нейния защитник са ОСНОВАТЕЛНИ, макар и не по всички изложени в тях съображения.

ВКС се съгласява с част от направените оплаквания касателно допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция.

На първо място твърдението за необоснованост на експертното заключение – Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза №69 /т.9, л.13-20 от д.п./, изготвено от вещите лица М. С., С. С. и И. Ч., не е лишено от смисъл. Видно от Постановлението за назначаване на експертиза от 12.11.2013 г., разследващият полицай е поставил на експертите 34 задачи, касаещи изследването на подписи и ръкописни текстове в множество документи /в оригинал/ и установяването дали тези подписи и ръкописни текстове са изпълнени от С. М. /тогава К./ или от А. П.. В частта от експертизата, озаглавена „Изследване и резултати“ е направена характеристика единствено на саморъчните подписи и почерка на подсъдимата С. М., но не и на тези на св.П.. Липсва каквото и да е било експертно сравнение между подписите и почерка на тази свидетелка, предоставени като сравнителен материал на вещите лица, с почерка и подписите, положени в документите, подлежащи на изследване. В този смисъл ВКС приема, че експертизата не е изпълнила поставените й задачи, поради което същата е непълна и явно необоснована. На следващо място в редица от предадените за изследване документи е налице текст, изпълнен с букви на кирилица. Никъде в експертизата не е посочено, че е правено сравнително изследване между почерка на подсъдимата на кирилица и почерка в ръкописните текстове- също на кирилица. Точно обратното, вещите лица са се занимавали единствено с текстовете в документите, изпълнени с латински букви, което отново представлява неизпълнение на поставените от разследващия орган задачи : „ да се установи дали ръкописния текст, вкл. датите и цифрите в…..е изпълнен от С. К. или от А. П.“. По отношение на „датите и цифрите“, в писменото заключение липсват каквито и да е било изводи. По-нататък, на стр.7 от експертизата, като образец от почерка на подсъдимата е ползван саморъчно изписан текст с латински букви от фактура /сн.8/ и именно този почерк е сравняван с ръкописен текст с латински букви, от документ, подлежащ на изследване /сн.7/. Използваният за сравнение почерк от сн.8 като образец от почерка на подсъдимата изобщо не 4 представлява такъв. А че като образец от почерка на подсъдимата е използван почерк от инкриминирана по делото фактура няма никакво съмнение, като без значение коя от тях точно е, тъй като съгласно почерковата експертиза, изготвена от в.л. Ч. /Протокол №440/09.07.2013 г./, ръкописните текстове, вкл. датите и цифрите в оригинали на фактури с №0000000001/29.09.2009 г., № 0000000003/30.09.2009 г., №0000000004/06.10.2009 г., №0000000005/ 08.10.

2009 г.,

№0000000006/15.10.2009 г.,

№0000000007/12.11.2009 г.,

№0000000008/14.11.2009 г., №0000000009/15.11.2009 г., №0000000010/ 18.11.2009 г., №0000000011/20.11.2009 г. и №0000000012 без дата, не са изпълнени от подсъдимата С. М. /К./. Обяснението, дадено от вещите лица в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, че всички образци, ползвани като сравнителни са били предоставени от разследващия полицай и те не са били оспорени, не отговаря на обективността, тъй като видно от Постановлението за назначаване на тази експертиза, разследващият орган е предоставил единствено „образци от подпис и почерк за сравнително изследване на С. К. и А. П.“, които са били снети от него. Разбира се, няма пречка вещите лица да използват и други образци от подписа и почерка.