Решение № 125 от 15.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20212100500406 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на З. Д. Б., ЕГН ********** и В.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 260081 от 24.11.2020г. постановено по гр.д. № 1051/2019г., с което жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – изток, представлявана от управителя Ваня Костова Стоянова, сумата в размер на 151, 42 евро, представляваща такса за управление и поддръжка, дължима за периода от 19.05.2016г. до 31.12.2016г., сумата в размер на 115, 26 евро, представляваща годишна вноска във фонд “Ремонт и обновяване” за периода от 19.05.2016г. до 31.12.2016г., сумата в размер на 123, 08 евро, представляваща годишна вноска във фонд “Ремонт и обновяване” за календарната 2017-а година и сумата в размер на 123, 08 евро, представляваща годишна вноска във фонд “Ремонт и обновяване” за календарната 2018-а година, ведно със законната лихва върху всяка от отделните главница, считано от 06.11.2019г. до окончателното им изплащане. С решението, съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца и направените от последния разноски по делото в размер на 919, 30 лева.

Жалба е подадена и срещу Допълнително Решение№ 260001 от 04.01.2021г., постановено по гр.д. № 1051/2019г. по описа на БРС, с което е допълнено Решение № 260081/24.11.2020г., постановено по гр.д. № 1051/2019г. по описа на РС – Несебър, и с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите насрещен иск за осъждането на Етажната 1 собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – изток, представлявана от управителя Ваня Костова Стоянова, да им заплати сумата в размер на 369 евро, чиято левова равностойност е в размер на 720 лв., представляваща недължимо платени такси за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост през 2017-а, 2018-а и 2019-а години, всяко от които в размер на по 240 лева, като неоснователен.

В жалбата срещу Решение № 260081/24.11.2020г., въззивниците навеждат доводи, че районния съд не е определил правилно предмета на спора, като излагат съображения, че същият обхваща управлението в самата етажна собственост. Сочат че решенията на ОСЕС са актове на управление и посредством същите не могат да бъдат засягани лични права на отделните собственици. Предвид направеното от тях оспорване на правната квалификация на иска намират, че съдът е следвало да им укаже защо предметът на делото не е свързан с начина на управление на ЕС. Намират, че решенията взети от ОСЕС, проведено на 09.04.2016г. са били приети извън неговата компетентност, като в тази връзка посочват, че Р.Г. бил освободен от отговорност както като физическо, така и като юридическо лице от дейност, свързана с позиция на управител на ЕС за периода от 29.06.2013г. до 09.04.2016г.

Считат, че такова решение е и това по т.7 от дневния ред, взето от ОСЕС на 02.06.2017г. и 2018г., с което са били определени наказателни лихви за забава на плащания на парични вноски в размер на 2 % върху дължимата месечна сума, която ще се начислява всеки месец върху главницата. Релевират оплакване, че е била нарушена и разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗУЕС, регламентираща, че в събранието едно лице може да представлява най-много трима собственици. Намират за недопустимо лицето Ваня Стоянова да представлява всички етажни собственици, както и да дава пълномощно за присъствие на ОСЕС на адвокат Р.Н. да представлява и управлява ОСЕС. Намират, че в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗУЕС, Ваня Стоянова е била избрана за управител на ЕС през 2016г., тъй като същата не е живяла в сградата и не е била собственик. Намират, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗУЕС, тъй като всяка година сама прекратявала мандата си на управител без решение на ОСЕС. Същевременно релевират оплакване, че не е налице сключен договор за възлагане управлението на ЕС по смисъла на чл.19, ал.8 ЗУЕС.

Намират, че управителят на ЕС в противоречие с чл.23, ал.1 от ЗУЕС, вместо да се снабди в 15 дневен срок с изпълнителен лист, е взел икономически неизгодно решение да подаде искова молба до РС – Несебър, което коства време, нерви и пари. Намират за нарушени и разпоредбите на чл.23, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, предвид обстоятелството, че ЕС не води книга за извършваните приходи и разходи, а управителят на ЕС не е изготвял годишен план за извършване на ремонти както и отчети за изпълнението.

Жалбоподателите сочат, че решенията на ОСЕС представляват актове на управление и чрез тях не могат да бъдат засягани лични права на отделни съсобственици. Сочат, че в глава 5 от ЗУЕС е уреден административен ред за налагане на наказание на собствениците, които не са изпълнили задълженията си по ЗУЕС, които нарушения се установяват с констативен протокол, съдържащ данни за лицето – нарушител по чл.57, 55 и чл.45 от ЗУЕС.

Релевират оплакване, че този административен ред не е спазен, а подобни протоколи за установяване на нарушение не са им представяни. Считат, че същите следва да бъдат 2 включени в предмета на спора пред съда.

Навеждат доводи, че е налице е налице и процесуална преклузия по смисъла на чл.40, ал.2 за атакуване на решението на ОСЕС, поради което субективното право на вземане на ЕС е понастоящем погасено.

Подадена е и въззивна жалба срещу Допълнителното решение на РС- Несебър от 04.01.2021г., с което е отхвърлен насрещния им иск. В нея въззивниците навеждат доводи, че същото е неправилно, тъй като се намира в противоречие с нормата на чл.51 от ЗУЕС, която достатъчно ясно посочва, че таксата за поддръжката на общите части се определя на база брой собственици, а не притежавани площи. С оглед на това застъпват становище, че разходите за поддръжка в размер на 720 лв. са получени без правно основание по чл.55 от ЗЗД от ЕС.

Оспорват пълномощното на Ваня Стоянова, тъй като същото е без конкретизация и същото е било дадено, когато същата не е била собственик и управител на Аштъх Хол.

Възразяват, че не става ясно с какви правомощия разполага Ваня Стоянова, която представлява ЕС с пълномощно без дата.

Претендира се отмяна на допълнителното решение, като ЕС бъде осъдена по чл.55 от ЗЗД да върне дължимата сума, поради незаконосъобразното й събиране.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от ЕС на сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Несебър, чрез адв. Николова, с която същите се оспорват като неоснователни.

Етажната собственост намира за неоснователно наведеното от въззивниците оспорване на определения от първоинстанционния съд предмет на спора, обективиран в Определение от 17.07.2020г. Застъпва се становище, че в проекта си за доклад по делото районния съд подробно е изложил исковата претенция и по двата иска – първоначалния и насрещния, правилно е определил правното основание и е разпределил доказателствената тежест по всеки иск. В първото по делото съдебно заседание, съдът е докладвал делото и подробно е изложил предмета на иска, който не е свързан с управлението на ЕС. Сочат, че исковата претенция е за задължение за заплащане на дължими парични вноски от ответниците към етажната собственост.

Намира се за неоснователно и възражението на въззивниците, че предявеният от тях иск е следвало да се предяви по реда на чл.410 от ГПК, както твърдението, че управителят бил длъжен да образува заповедно производство по чл.410 от ГПК. Нормата на чл.38, ал.2 ЗУЕС давала само процесуална възможност, но не вменявала задължение за предявяване на заявлението по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Етажната собственост, чрез проц. си представител оспорва така наведените във въззивната жалба доводи за неспазен административен ред по установяване нарушенията на етажния собственик като счита, че посоченото няма законова основа. Сочи се, че са взети решения на ОСЕС за заплащане на парични вноски за управление и поддръжка, както и за фонд “Ремонт и обновяване”, които не са изпълнени от ответниците, поради което за ЕС е възникнало основание да предяви чрез управителя иск за осъждането им да заплатят дължимите вноски. Сочи, че не съществува административен ред, който трябва да 3 предхожда съдебния.

Въззиваемата ЕС намира за неотносимо и изложените от въззивниците възражение за неспазване на сроковете по чл.40 ЗУЕС, тъй като предявеният иск не е с такова правно основание.

Намират за неоснователно и възражението, че липсвало яснота по коя сметка се дължат паричните вноски към ЕС. Посочва се, че банковата сметка на ЕС, по която се дължат въпросните парични вноски е посочена в молба от 11.12.2019г., като за същата ответниците били уведомявани и канени нееднократно.

Оспорват като неоснователни и възраженията с правно основание чл.51 от ЗУЕС, тъй като исковата претенция се основава на взети решения на ЕС, обективирани в протоколи на ОС на ЕС, които са влезли в сила и не са били атакувани и отменени в законоустановения срок. В тази връзка цитира съдебна практика на ВКС.

Излагат се съображения, че не може да бъде приета за основателна и евентуалната теза на ищците по насрещния иск, че решенията на ОСЕС са нищожни като противоречащи на закона. Сочи се, че същите не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Цитира се съдебна практика.

Оспорват се като неоснователни твърденията за липса на активна процесуална легитимация на управителя и пълномощника. В тази връзка се сочи, че етажните собственици се представляват пред съда от управителя на ЕС по искове предявени срещу етажен собственик, който не изпълнява решенията на ОС или задълженията по ЗУЕС – чл.23, ал.4 от ГПК. Излага се, че за упражняване на процесуални права, управителят може да упълномощи адвокат, който е представител на страната по пълномощие, съгласно чл.32 от ГПК.

В заключение се навеждат доводи за основателност и доказаност на исковата претенция по основание и размер, поради което се претендира депозираните въззивни жалби да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.

В с.з. пред настоящата инстанция страните се явяват и поддържат изложените от тях доводи във въззивните жалба, респ. отговорите към тях.

Депозираните въззивни жалби са допустими - подадени са от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието п о чл. 236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д.

4

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е спорна между страните, поради което съдът не намира за нужно да я възпроизвежда отново. Съдът възприема и всички изложени от районния съд правни изводи, които са пространни и изградени въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 от ГПК.