Решение № 1390 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. Варна, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100501449 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 263169/16.03.2022 г. от „БИЗНЕС ХОТЕЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 201397090, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Бул.

„Хр. Ботев“, № 3А срещу Решение № 260093/15.02.2022 г., поправено с Решение № 260295/31.05.2022 г., постановени по гр.д. № 616/2021 г., на ВРС, XXI с., в частите, с които е осъден да заплати на „ЕС БИ ЕС ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК 148041762, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.

„Ал. Стамболийски“, № 10, сумата 5422.00 лв., окончателно възнаграждение по Договор № 161/28.12.2017 г. за изработка и доставка на врати, както и сумата 2765.22 лв., неустойка за забава, на осн. чл. 16 от Договора, за периода 10.04.2019 г. – 03.09.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът атакува решението с оплаквания за неправилност и необоснованост. Оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно релевираното възражение за прихващане от страна на въззивника с негово вземане за неустойка за забава, основана на чл. 15 от сключения Договор, което е счетено за неоснователно. Сочи, че в хода на производството липсват доказателства, че въззивникът-ответник не е осигурил условия за монтаж на поръчаните изделия, както и, че липсват доказателства изделията да са били доставени в срок, но поради забавата на възложителя не са били монтирани.

Сочи, че съобразно разпределената доказателствена тежест и дадени указания в тежест на ищеца е било доказването на твърдението му, че забавата на монтажа се дължи на причини, за които отговаря ответника, каквито доказателства не са били ангажирани от страна на ищеца. Въпреки това обаче 1

ВРС приел, че в тежест на ответника било установяването на готовността си да приеме поръчката. Оспорва се извода на ВРС и, че изпълнението на ищеца било в срок, макар и с недостатъци и сочи, че възложителят не е длъжен да приеме работа с недостатъци, поради което и не можело да се направи извод за изпълнение на работата в срок. Излага анализ на относимите разпоредби от ЗЗД. В заключение сочи, че изпълнителят е бил в забава по отношение спазването на срока за изпълнение на възложената му работа, поради което и релевираното възражение за прихващане е основателно. Касателно претенцията за неустойка за забава в плащането на дължимо възнаграждение сочи, че същата е неоснователна, предвид изложените доводи за неизправност на ищеца. По същество моли за отмяна на постановеното решение в атакуваните му части и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за първа и въззивна инстанции.

В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият „Ес Би Ес Дизайн" ЕООД, депозира писмен отговор вх. № 264914/03.05.2022 г., в който излага становище за неоснователност на изложените във въззивната жалба оплаквания. Счита постановеното решение за правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, въззивникът чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба, а въззиваемият, с писмено становище, поддържа изложените в отговора доводи по оспорване на въззивната жалба.

Съставът на Варненски Окръжен съд, по предмета на спора, съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „ЕС БИ ЕС ДИЗАЙН“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на „БИЗНЕС ХОТЕЛ ВАРНА“ ЕООД да заплати сумата 15542.00 лв., представляваща дължимо възнаграждение, обективирано във фактура № 2708/09.04.2019 г., както и сумата 7926.42 лв., договорна неустойка за забава за периода 10.04.2019 г. - 03.09.2020 г., дължими по силата на Договор за изработка № 161/28.12.2017 г., на осн. 79, ал.1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за изработка № 161/28.12.2017 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца изработка и монтаж на врати, обшивки и декоративни кутии, срещу възнаграждение в размер на 77710.00 лв., с ДДС. Между страните бил договорен 40-дневен срок за производството и доставката на артикулите, считано от авансовото плащане, а срокът за доставка и монтаж бил 20.02.2018 г., при готовност от страна на ответника. От страна на ответника било извършено авансово плащане в размер на 38855.00 лв., с ДДС, за което била издадена фактура № 2533/02.01.2018 г. Извършено било и частично плащане в размер на 23313.00 лв., с ДДС, за което била издадена фактура № 2591/20.06.2018 г. Ищецът твърди, че поръчаните артикули били произведени и доставени в границите на уговорения срок. Монтажът на част от тях бил извършен след изтичане на уговорения срок, поради липса на готовност от страна на ответника. Сочи, че при приемане на работата от страна на ответника били направени възражения за недостатъци по изработеното, които били отстранени от страна на ищеца и работата била окончателно приета на 11.02.2019 г. от представител на ответника. След приемане на работата ответникът следвало да заплати остатъка от дължимото възнаграждение, което не сторил. Още излага, че неизпълнението на това задължение на 2 ответника е породило и дължимост на договорената в чл. 16 от Договора, неустойка за забава, в размер на 0.1 % за всеки ден забава. Периода на забавата възлизал на 510 дни, считано от 10.04.2019 г. - получаване на издадената за окончателното плащане фактура № 2708/09.04.2019 г. до депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2020 г., а размера на неустойката е 7926.42 лв., или 51 % от незаплатената главница.

В границите на срока по чл. 131 ГПК , ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва сключването и предмета на Договор за изработка № 161/28.12.2017 г. и Приложение № 1 към него. Не се оспорва и извършването на уговорените авансово и частично плащане, съобразно уговорките между страните, както и дължимостта на плащането по чл. 8, т. 3 от Договора. Възразява, че ищецът твърди приемане на възложената работа, но не представя протокол за това, каквито са изискванията на сключения договор. Сочи, че такъв протокол не е бил съставен именно поради липсата на приемане на изработеното, а последното поради констатирани множество недостатъци, изразяващи се в криви крила на врати, големи фуги между крилата и касите, луфтове между брави и насрещници, трудно превъртане на резета, разлепени кантове. Недостатъците били описани в списък и изпратени на ищеца по електронна поща тна 23.04.2018 г., който поел ангажимент за отстраняването им. След извършени СМР бил съставен нов протокол от 11.06.2018 г., където отново били посочени недостатъците в изработеното.

Последвали нови СМР и на 04.07.2018 г., след преглед на изработеното бил съставен нов протокол за недостатъци. На 18.07.2018 г., бил извършен оглед на обекта, при което бил съставен двустранен протокол, в който били описани недостатъците и действията, които следвало да бъдат предприети. На 20.09.2018 г. бил съставен пореден протокол за отново констатирани недостатъци.

Не се оспорва, че на 10.04.2019 г. е получена фактура за окончателно плащане на задължението, но твърди, че на 16.04.2019 г. е изпратено писмо, съдържащо възражение за недостатъци, в което било посочено, че 50 % от вратите са негодни за употреба, налице е невъзможност за нормалното им отваряне и гарантирано затваряне, поради изкривяване на касите. Твърди, че състоянието на вратите ги прави негодни за употреба, поради което е направил изявление за разваляне на договора, поради пълното му неизпълнение, в изпратеното на 16.04.2019 г. до ищеца писмо. Сочи, че получената фактура № 2708/09.04.2019 г., не е осчетоводена от него.

В условията на евентуалност, в случай, че бъде прието, че не е налице пълно неизпълнение на договора, довело до развалянето му, прави възражение за намаляване на договорената цена с 50% или сумата 38885.00 лв. Обосновава възражението си с твърдения, че от многократните опити на ищеца да отстрани констатираните недостатъци, ставало ясно, че същите не подлежат на отстраняване, тъй като вероятно се дължат на некачествен или неподходящ материал или лош монтаж.

В евентуалност и в случай, че бъде прието, че претендираната от ищеца сума се дължи, релевира възражение за прихващане на вземането на ищеца за сумата 15542.00 лв. с вземането му за договорна неустойка по чл. 15 от Договора, до размера на по-малкото. Това възражение обосновава с твърдения, че уговорения краен срок за изпълнение на поръчката бил до 20.02.2018 г., а с оглед СМР за отстраняване на недостатъците, работата по договора продължила до 29.01.2019 г. Сочи, че допусната забава от страна на 3 ищеца възлиза на 336 дни, поради което неустойката по чл. 15 от Договора, е в размер на 26110.56 лв. и е дължима за периода 28.02.2018 г. – 29.01.2019 г.

Предявеният от ищеца иск за неустойка за забава, счита за неоснователен поради неоснователност на иска за възнаграждение по договора.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Представен по делото е Договор за изработка и доставка на врати № 161/28.12.2017 г., от който се установява, че ответникът, в качеството му на поръчващ, е възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, да изработи, достави и монтира 136 бр. врати, 56 бр. обшивки с первази, 24 бр. декоративни кутии (ревизионни отвори) като видовете и размерите са конкретизирани в Приложение № 1 към Договора. Касателно дължимото възнаграждение страните са препратили към Приложение № 1, а в чл. 8 страните са конкретизирали начинът на плащане, както следва: – 50% аванс при сключване на договора, - 30 % - частично плащане при доставка на цялото поръчано количество на обекта на поръчващия и - разликата до пълния размер на дължимото възнаграждение, при окончателно приключване на монтажа, окомплектоване на изделията с обков и первази и приемане на работата с протокол. Уговореният между страните срок за производство и доставка на вратите в гр. Варна е 40 дни, считано от деня на заплащане на аванса по договора и по график за доставка до обекта упоменат в Приложение № 1.

Представено по делото е Приложение № 1, в което са индивидуализирани артикулите предмет на сключения Договор и е определен размер на дължимото възнаграждение – 77710.00 лв., с ДДС.

Представена по делото е и издадената с оглед окончателното разплащане между страните, фактура № 2708/09.04.2019 г., в която след приспадане на заплатения аванс и частично плащане като дължима е калкулирана сумата 15542.00 лв., с ДДС.

Видно от представеното електронно писмо от 10.04.2019 г. е, че фактура № 2708/09.04.2019 г. е изпратена на ответника.

Представена по делото е и кореспонденция между страните, водена по електронна поща по повод констатирани недостатъци при изпълнението на възложената работа и отстраняването им.

Между страните са били съставени двустранно подписани Протокол от 18.07.2018 г. и Протокол № 2 от 20.09.2018 г. В първия от цитираните протоколи са отразени констатираните недостатъци по изработените и монтирани врати и постигнатото съгласие след отстраняването им да бъде назначена комисия по приемане на работата. Вторият протокол отразява отстранените недостатъци и все още съществуващите такива.

Представено по делото е възражение за недостатъци изх. № 10/16.04.2019 г., с което ответникът уведомил ищеца, че констатираните недостатъци по изработените и монтирани врати са толкова съществени, че въпреки опитите на ищеца, явно не могат да бъдат отстранени. Състоянието на вратите ги определяло като негодни за ползване по предназначение.

Посоченото лошо изпълнение на възложената работа мотивирало ответникът да направи изявление за разваляне на договора като сумата по издадената от 4 ищеца фактура ответникът задържал като обезщетение. Възражението за недостатъци е отправено до ищеца по електронен път на 18.04.2019 г.