Решение № 239 от 30.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пазарджик, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20255220200638 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №24-0340-001158/ 28.10.2024г. на Началник РУ при ОДМВР Пазарджик, РУ С., жалбоподателят М. А. Г., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул.Г.Б. твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Не сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващия орган не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

На жалбоподателя М. Г. е издадено обжалваното постановление за това, че на 26.03.2024г. около 10.02ч. в с.Л., общ.С., ул.“....“ същият управлява лек автомобил ....... собственост по регистрационен талон на А.В.Г. ЕГН ********** и собственост на водача съгласно договор за покупко-продажба №6153/12.12.2023г. , като автомобилът е с прекратена регистрация от 12.02.2024г., на основание чл.143ал.15 ЗДвП. Служебното прекратяване на 1 регистрация настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила, т.е по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което не е необходимо контролните органи да информират собственика за прекратяването на регистрацията, а той е длъжен да знае правните последици, които се пораждат вследствие на неговото бездействие,ако не регистрира притежавания от него автомобил в двумесечен срок.

Наказателното постановление е издадено на основание чл.36 ал.2 ЗАНН, въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на пр.пр. №4917/2024г. на Районна прокуратура Пазарджик. Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл.140ал.1 ЗДвП.

Наложена е на жалбоподателя Г. глоба в размер на 500лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175 ал.3 предл. 1 ЗДвП.

По делото се приеха материали по прокурорска преписка №4917/2024г.

Районна прокуратура Пазарджик.

Видно от Постановление от 21.10.2024г. по прокурорска преписка №4917/2024г. ,Районна прокуратура Пазарджик отказва да образува досъдебно производство за евентуално извършено престъпление по чл.345ал.2 НК , извършено от М. Г. за това, че на 26.03.2024г. в с.Л., общ.С., ул.“....“ е управлявал лек автомобил ....... като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 13.02.2024г., на основание чл.143ал.15 ЗДвП.М. Г. е заявил, че не е регистрирал автомобила на свое име в законовия срок от придобиването му, тъй като не е имал време.Прието е от Районна прокуратура Пазарджик, че извършеното от М. Г. деяние е с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9ал.2 НК, поради което не следва да се образува досъдебно производство,като преписката е изпратена на Началник РУ С. с оглед преценка за ангажиране на административно наказателна отговорност.

Приложен е към преписката Договор за замяна на МПС от 12.12.2023г. рег.№6153 на нотариус Н.М., нотариус в район на РС Кюстендил, според който договор А.Г. е прехвърлил на М. Г. собствеността лек автомобил ....... в замяна на което М. Г. е прехвърлил на А.Г. собствеността лек автомобил ...

Налице е към преписката и Договор за покупко-продажба на МПС от 2

28.05.2024г. рег.№7128/28.05.2024г. на нотариус А.И. с район на действие РС Пазарджик, с който М. Г. е прехвърлил собствеността на процесния лек автомобил лек автомобил ... но вече с рег.№ ...,тъй като е със същите номера на двигател и рама, както и на МПС с рег.№ ....

Приложена е Справка за прекратена регистрация относно МПС рег.№ ...,стар рег.№ ..., според която прекратяването на регистрацията на основание чл.143ал.15 ЗДвП е от 13.02.2024г.

От фактическа страна, жалбоподателят Г. не оспорва изложените в НП фактически обстоятелства,като аргументите за отмяна на атакуваното постановление са изцяло правни.

Ето защо Съдът намери за установено от фактическа страна, че жалбоподателят Г. на 26.03.2024г. около 10.02ч. в с.Л., общ.С., ул.“....“ е управлявал лек автомобил ....... собственост по регистрационен талон на А.В.Г. ЕГН ********** ,като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 13.02.2024г., на основание чл.143ал.15 ЗДвП.

Съдът,след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,при установените фактически обстоятелства, от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН .Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна ,като споделя повечето от доводите, изложени от жалбоподателя.

Процесното НП е издадено от компетентен орган, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН. От друга страна, в настоящето производство Съдът следва да провери изцяло правилността на постановения санкционен акт, независимо от основанията , посочени от жалбоподателя,както от формална, така и от материална страна.

Съдът счита, че при издаване на обжалваното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

При изложените фактически обстоятелства, непрецизно е посочена като нарушена нормата на чл.140ал.1 ЗДвП, вместо тази на чл.145ал.2 ЗДвП.

Според чл.145ал.2 ЗДвП приобретателят на регистрирано ППС е длъжен 3 в срок до един месец да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика , освен когато ППС е придобито с цел продажба.

В нарушение на чл.57ал.1т.5 ЗАНН в обжалваното постановлението не е посочена датата, на която е прието от наказващия орган да е извършено извършено нарушението. Явно отбелязана е датата, на която е изтекъл двумесечния срок, в който жалбоподателят е бил длъжен да регистрира придобитото ППС, според наказващия орган, считано от сключването на Договор за замяна на МПС от 12.12.2023г. рег.№6153 на нотариус Н.М..За коя дата е прието обаче да е извършено нарушението, не е ясно, като това е съществен реквизит и има значение за преценка на сроковете по чл.34 ЗАНН.

На следващо място, непрецизно са изложени обстоятелствата, че процесното МПС е придобито от жалбоподателя с договор за покупкопродажба. Установи се,че МПС е придобито с Договор за замяна на МПС от 12.12.2023г. , рег.№6153 на нотариус Н.М., нотариус в район на РС Кюстендил. Отделно по прокурорската преписка е приложен и Договор за покупко-продажба на МПС, като този договор е от 28.05.2024г. рег.

№7128/28.05.2024г. на нотариус А.И.. Това смесване на двата договора ,макар и само формално, като наименование, създава неяснота у жалбоподателя да разбере въз основа от коя точно сделка произтича задължението му.

На второ място, нарушението на чл.145ал.2 ЗДвП се санкционира със специалната норма на чл.177 ал.6 предл.2 ЗДвП - на лице, което не изпълни задължение по чл.144ал.3 или чл.145ал.2 ЗДвП се налага глоба или имуществена санкция в размер на 200лв. , а не по чл.175ал.3 предл.1 ЗДвП.

В този аспект следва да се добави, че съгласно легалната дефиниция, дадена в параграф 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни, "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Според чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите 4 документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.

Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от същата Наредба регистрацията се прекратява на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Т.е. при промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което не е необходимо контролните органи да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията ,като законът не им вменява и такова задължение.

В настоящият случай се установи, че жалбоподателят Г . е управлявал лекият автомобил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143ал.15 ЗДвП, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.

1, изр. 1 от ЗДвП, но във вр. с чл.145ал.2 НК, поради което неправилно му е наложена предвидената в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон санкция.

Както беше изложено, неизпълнението на задължението по чл.145ал.2 З Д в П е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на приобретателя на основание чл. 177, ал. 6 от ЗДвП /така и Решение № 904 от 25.09.2018 г. на АдмС - София област по адм. д. № 486/2018 г./.

Налага се извода, че разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, макар и свързани, съдържат самостоятелни административни нарушения, които се санкционират на различни основания, съответно се определят и различни административни наказания. При това жалбоподателят Г. е санкциониран по по-тежко наказуем състав.

Поради това Съдът намира, че административнонаказващият орган е допуснал и това съществено процесуално нарушение, като е извършил 5 различна правна квалификация на административното нарушение, а вън от това не е изложил и всички релевантни фактически обстоятелства. Тези процесуални нарушения с а неотстраними в настоящето производство ,поради което атакуваното постановление следва да бъде отменено.

На трето място, като самостоятелно основание за отмяна е допуснатото съществено процесуално нарушение при определяне размера на наложените санкции - глоба в размер на 500лв. и е лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца , на основание чл.175ал.3 пр.1 ЗДвП ,които са в максимален размер, при предвиден законов минимум от 200лв. глоба и 6 месеца лишаване от правоуправление.

С последните изменения в ЗАНН, в сила от 23.12.2021г. , както в теорията – „Новите положения в административното наказване“, Р.И., П.Т., а и в съдебната практика е възприето, че наказващият орган дължи мотиви по отношение на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при определяне на размер на санкция над минимума, за да може тази преценка да бъде анализирана от контролиращата съдебна инстанция, а и жалбоподателят да се защити. В настоящия случай това не е сторено, поради което постановлението подлежи на отмяна в тази му част и на това самостоятелно основание.

Предвид горецитираните процесуални нарушения ,обжалваното НП следва да бъде отменено.

За пълнота и чисто теоретично Съдът не споделя аргумента на жалбоподателя за това, че нарушението / на чл.145ал.2 ЗДвП/ от субективна страна може да бъде извършено само умишлено. Както е прието и в практиката по този вид дела, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, административният орган не дължи уведомяване, тъй като прекратяването настъпва по силата на закона.И в случая не е доказано, че жалбоподателят е знаел, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено умисъла на дееца за извършване на деянието. Лицето е било длъжно да знае законово вмененото му задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, по смисъла на който приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни 6 средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.Поради това Съдът счита, че деянието може да бъде извършено и при форма на вината -"непредпазливост".