Присъда № 86 от 19.03.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 86, постановена на 19.03.2025 г. по НЧХД № 2599 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна

Производството по НЧХД № 2599 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна е образувано по частна тъжба на Н.М.П., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу обв. П.Т.О., с ЕГН: **********, с адрес: * с твърдения за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 2599 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, частният тъжител Н.М.П. изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. О., намирайки, че по категоричен и неоспорим начин е установено, че подсъдимата е нарушила правото на детето да живее и да се развива с двама родители, като допълва, че изцяло по свое усмотрение, подсъдимата е променила режима на лични отношения, определен от съда, за контакти между него, в качеството му на баща и сина му М.Н.П.. Частният тъжител П. описва подробно в своята пледоария отношенията си с подс. О. и със своето дете, като поставя акцент върху работата на различни държавни институции, които имат касателство със неосъществения режим на лични отношения между него и сина му. В обобщение тъжителят Н.М.П. моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подс. О..

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 2599 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, упълномощеният защитник на подс. П.Т.О. – адв. Г.Н. от АК – Варна моли за постановяване на оправдателна спрямо нейната подзащитна присъда, като представя подробни аргументи в защита на позицията си. Адв.

Н. акцентира в своята пледоария, че са събрани достатъчно доказателства, че самото дете М. не желае да се среща със своя баща, като подчертава също така, че са налице писмени доказателства – медицински документи, удостоверяващи, че на всяка една от процесните дати, детето се е намирало във влошено здравословно състояние, което обстоятелство е мотивирало подс.

О. да не го предава на баща му. Адв. Н. моли нейната подзащитна да бъде изцяло оневинена по възведеното й обвинение и да бъде обезщетена за сторените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Вследствие на съвместното съжителство между частният тъжител 1

Н.М.П., с ЕГН: ********** и подс. П.Т.О., с ЕГН: **********, на * се родил техния син М.Н.П..

През 2018 г. двамата родители се разделили и вече не живеели заедно, като същевременно с Решение № 260455 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, бил определен следния режим на лични отношения между М.Н.П. и бащата Н.М.П., както следва: бащата Н.М.П. имал право да вижда детето си М.Н.П. всяка първа, трета и пета седмица от съответния месец, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с приспиване, в дома на бащата, без присъствието на майката, както на рождения ден и именния ден на бащата, всяка четна година – по време на Коледа, от 12:00 часа на 24 декември до 16:00 часа на 25 декември и всяка нечетна година – по време на Нова година, от 12:00 часа на 31 декември до 16:00 часа на първи януари, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

С Решение № 260029 от 20.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд е било допуснато тълкуване на постановеното решение по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд досежно определения месечен режим между бащата – частния тъжител Н.М.П. и детето М.Н.П., като „първа седмица в месеца“ по смисъла на решението, е тази седмица от месеца, която започва с първия понеделник на месеца и завършва с първата неделя на месеца, съответно трета седмица в месеца по смисъла на решението, е тази седмица от месеца, която започва с третия понеделник на месеца и завършва с третата неделя на месеца, а петата седмица, по смисъла на решението, е тази седмица, която започва с петия понеделник на месеца, независимо от обстоятелството дали седмицата завършва в текущия или следващия месец.

Решение № 260029 от 20.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, било изцяло потвърдено с Решение № 922 от 09.08.2024 г., постановено по в. гр. дело. № 1526 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд.

Междувременно на всяка една от следните дати 03.05.2024 г., 10.05.2024 г., 17.05.2024 г., 24.05.2024 г. и 31.05.2024 г. около 18:00 часа, частният тъжител Н.М.П. отивал до дома на подс. О., находящ се в *, *, за да осъществи режим на лични отношения между него и сина му М., но нито веднъж подс. О.

2 не пуснала сина си М. при своя баща, за да се осъществи режима на лични отношения между тях.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

В случая липсва спор между страните по отношение обстоятелството, че на нито една от следните дати: 03.05.2024 г., 10.05.2024 г., 17.05.2024 г., 24.05.2024 г. и 31.05.2024 г., подс. П. не е вземал своя син М. от дома на майка му подс. О. за осъществяване режим на лични отношения, въпреки, че около 18:00 часа на всяка една от тези дати, подс. П. се е намирал пред дома на подс.

О. в * и е настоявал да бъде осъществен режима на лични отношения.

В този смисъл са показанията на петимата разпитани служители на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна – Т.М.Ц., Я.Г.Д., П.В.М., П.Т.Т. и Р.Ж.Й., изготвените докладни записки от тях по отношение посещението им на адреса – дома на подс. О., находящ се на *, сигналите, подавани от частния тъжител П. до телефон 112 на всяка една от процесните дати.

Това обстоятелство никога не е било оспорвано от подс. О. и нейния защитник адв. Г.Н., поради което и съдът приема от фактическа страна, че действително подс. О. не е пуснала сина си М. на процесните дати 03.05.2024 г., 10.05.2024 г., 17.05.2024 г., 24.05.2024 г. и 31.05.2024 г. да осъществи режим на лични отношения с баща си.

В случая обаче поведението на подс. О. на следните дати: 03.05.2024 г., 10.05.2024 г., 17.05.2024 г., 24.05.2024 г. и 31.05.2024 г. е несъставомерно от субективна страна.

Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

Към месец май 2024 г. е бил налице висящ гражданскоправен спор между нея и частния тъжител Н.М.П. по отношение определения месечен режим между бащата – частния тъжител Н.М.П. и детето М.Н.П..

Следва да се подчертае, че това искане за тълкуване на постановеното решение по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд досежно определения месечен режим между бащата – частния тъжител Н.М.П. и детето М.Н.П. е било инициирано именно от частния тъжител Н.М.П., който е искал от съда да разтълкува волята си как се броят седмиците пълни или непълни при режима описан в решението по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд.

3

Съобразявайки това обстоятелство, съдът категорично намира, че не може да се говори за субективна съставомерност на деяние по чл. 182, ал. 2 от НК от страна на подс. О. за всяка една от датите през месец май 2024 г., за които й е било повдигнато обвинение.

Едва след влизане в сила на Решение № 260029 от 20.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, може да се говори за евентуална субективна съставомерност на деяние по чл. 182, ал. 2 от НК вече за всички дати, след влизане в сила на цитираното съдебно решение, което впрочем е било потвърдено изцяло с Решение № 922 от 09.08.2024 г., постановено по в. гр. дело. № 1526 по описа за 2024 г. на Варненския окръжен съд, т. е дори датата 09.08.2024 г. е най – ранната дата, за която евентуално може да се търси наказателна отговорност от подс. О. за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

И тук дебело следва да се подчертае едно много важно обстоятелство – самият тъжител Н.М.П. е инициирал тълкуването на постановеното решение по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд досежно определения месечен режим между него и сина му М., като отново самият той е обжалвал Решение № 260029 от 20.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд пред Варненския окръжен съд, който впоследствие е потвърдил изцяло обжалваното от него решение.

Това обстоятелство е важно да се разгледа, защото то изключва възможността да се приеме, че едва ли не подс. О. е „шиканирала“ съдебното производство и едва ли не е инициирала висящо съдебно производство, което да й послужи като своеобразен „параван“ или основание тя да не пуска детето да осъществява режима на лични отношение с баща си, докато трае съдебното производство.

Ето защо подс. О. по никакъв начин не може да бъде упрекната, че на конкретните дати 03.05.2024 г., 10.05.2024 г., 17.05.2024 г., 24.05.2024 г. и 31.05.2024 г. не е предоставила детето на неговия баща, доколкото по същото време в било налице висящо съдебно производство, регламентиращо на кои точно дати детето следва да бъде предавано на баща му.

Защото да се ангажира наказателната отговорност на даден субект за осъществен състав на престъпно деяние по чл. 182, ал. 2 от НК е необходимо да има влязло в сила съдебно решение и умишлено не изпълнение или 4 осуетяване на изпълнението на съдебното решение, а в случая към месец май 2024 г. не може да се говори за умишлено не изпълнение или осуетяване на изпълнението на съдебно решение.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че поведението на подс. О. на конкретните дати 03.05.2024 г., 10.05.2024 г., 17.05.2024 г., 24.05.2024 г. и 31.05.2024 г. е несъставомерно от субективна страна, доколкото тя не е имал умисъл да осуети или да не изпълни постановено съдебно решение, регламентиращо режим на лични отношения между частния тъжител и неговия син, поради което и на основание чл. 304 от НПК, съдът я оправда по възведеното й обвинение за това, че в периода от 03.05.2024 г. до 31.05.2024 г. в * в условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител – майка на детето М.Н.П., с ЕГН: **********, не е изпълнила задължението си, предвидено в Решение № 260455 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, да предаде детето М.Н.П. на неговия баща Н.М.П. за изпълнение на определения режим на лични отношения между детето М.Н.П. и неговия баща Н.М.П..

Предвид тази позиция на съда, не е необходимо да се обсъждат останалите възражения на защитата срещу възведеното обвинение на подсъдимата, които имат по – скоро житейски характер, не толкова правен – факт, който впрочем важи с пълна сила и за обвинителната теза.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът осъди частния тъжител Н.М.П. да заплати на подс. П.Т.О. парична сума в размер на 2750 лева, с която да я обезщети за заплатената от нея адвокатско възнаграждение в производството по НЧХД № 2599 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 86 гр. Варна, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Наказателно дело частен характер № 20243110202599 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата П. Т. О., родена на *, българка, българска гражданска, неомъжена, работи, с ЕГН: **********

ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: в периода от 03.05.2024 г. до 31.05.2024 г. в гр.

Варна, сп. „Балкан“, ул. „17 – та“ № 50 в условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител – майка на детето М.Н. П., с ЕГН: **********, не е изпълнила задължението си, предвидено в Решение № 260455 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, да предаде детето М.Н. П. на неговия баща Н. М. П. за изпълнение на определения режим на лични отношения между детето М.Н. П. и неговия баща Н. М. П., поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по възведеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.