Решение № 1873 от 24.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1873 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110203014 по описа за 2023 година Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 6050654, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д. Н. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Недоволен от ЕФ е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата се иска отмяна на ЕФ, тъй като техническото средство, с което било установено нарушението, не било технически годно, тъй като липсвали данни за извършена метрологична проверка на същото. Сочи се, че липсвала фотоснимка, която да удостоверява нарушението, както и на поставен знак Е 24. На последно място се изтъква, че правната уредба на ЕФ била противоконституционна. Разноски не са претендирани.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище по същество от юрк. Деляна Иванова, в което се иска издаденият ЕФ да бъде изцяло потвърден, а на СДВР да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 17.06.2022 г. в 13:49 часа, жалбоподателят Д. Х. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, по бул. „Проф. Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към бул.

„Христофор Колумб“. В района на № 48 автомобилът се е движил със скорост от 72 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важащо за движение в населено място, която се зачита като 69 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето със система за видеоконтрол АТСС CORDON M2, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

Нарушението било извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4532905, с който жалбоподателят бил наказан за същото по вид нарушение, като посоченият фиш бил в сила от 06.12.2021 г.

След осъществена справка за собствеността на автомобила, се установило, че той принадлежи на Х., поради което бил издаден електронен фиш, с който същият бил санкциониран за констатираното нарушение, който му бил връчен на 06.02.2022 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: снимков материал; справка за собственост на МПС; протокол от техническа проверка, ЕФ К/4532905, удостоверение за одобрен техническо средство за измерване, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на служителя А.Й., справка-картон на водача Х., заповеди за компетентност, както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районният съд е винаги инстанция по същество. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че издаденият ЕФ съдържа всички законово изискуеми реквизити - ясно е посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по какъв начин е осъществено, включително и как е установено. Посочено е и съответното техническо средство, с което това е сторено, поради което съдът намира, че не са налице визираните в жалбата пороци.

Освен това, съдът счита, че процесното техническо средство ясно е обозначено като система за видеоконтрол, както и какъв е моделът, марката и номерът на устройството, а това е достатъчно за проследяването на техническата годност на процесната система за установяване на процесното нарушение, както и за нейната изправност към датата на нарушението, за което по делото са налице надлежни доказателства. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че към датата на нарушението процесното техническо средство е било изправно и е било одобрен тип за установяване на нарушения като процесното.

По делото безспорно е установено осъществяването на нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, защото безспорно е доказано, че на 17.06.2022 г. в 13:49 часа, жалбоподателят Д. Х. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, по бул. „Проф. Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към бул. „Христофор Колумб“, като в района на № 48 автомобилът се е движил със скорост от 69 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важащо за движение в населено място.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение със законоустановената.

Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

По отношение на повторността, съдът намира, че АНО е приложил 3 материалния закон правилно, защото по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В случая е безспорно установено, че нарушението е извършено в условията на повторност, защото лицето е наказано за същото по вид нарушение с ЕФ К/4532905, който е в сила от 06.12.2021 г., а процесното нарушение е извършено на 17.06.2022 г., т.е. в едногодишния срок.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на изрично ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба” следва да бъде определено в размер на 100 лева, защото това е двойният размер на наказанието за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а размерът му е точно фиксиран в закона и не подлежи на ревизия.

По възраженията в жалбата, съдът намира, че всички те са изцяло неоснователни, защото, по делото е налице снимков материал от установяването на нарушението, както и защото са налице надлежни писмени доказателства за техническата изрядност на процесното АТСС.

Колкото до възражението за липса на знак Е 24, съдът отбелязва, че в ЗДвП няма изискване за означаване на местата за контрол с АТСС с нарочен за това знак, а съществуващите преди разпоредби са отменени.

В заключение, съдът намира, че твърденията на жалбоподателя, че уредбата на ЕФ е противоконституционна, са голословни и неправилни, като неговите твърдения се дължат на неправилно тълкуване разпоредбите на Конституцията и съдът не може да ги сподели.

Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата, тъй като издаденият ЕФ е законосъобразен в неговата цялост. Доколкото по делото не се е явил процесуален представител, 4 а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло ЕФ № 6050654, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д. Н. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Д. Н. Х., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5