Решение № 229 от 29.06.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. К., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100975 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от С. П. И., ЕГН**********, от гр. К., против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК******, с който е поискано да се обяви за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит №705563956/19.02.2024 г., поради противоречие на същия с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗД, иск с правно основание чл.26, ал.1, ЗЗД, пред.трето, вр.чл.22 ЗПК и чл.26, ал.2 ЗЗД.

Ищцата излага твърдения, че на 19.02.2024 г. между нея и ответника е сключен Договор за потребителски кредит за общо ползване № 705563956, при следните параметри и условия: размер на кредита 4000 лв., общ размер на застрахователна премия, в размер на 1881,12 лв., застраховка: Bank Пакет 3 Сметка (bill): 479,53 лв., застраховка: Bank пакет 3 Кредит + Сметка (bill):

1401,59 лв., общ размер на кредита - 5881,12 лв., като е бил определен общ брой погасителни вноски - 48, лихвен процент в размер на 41,13 % , годишен процент на разходите ГПР - в размер на 49,24 % , с обща сума дължима от потребителя - 12068,85 лв.

Сочи се, че размера на кредита е 4000 лв., общия размер на кредита, включително размера на застрахователната премия е 5881,12 лв., а общата сума, дължима от потребителя е 12068,85 лв., което е над три пъти повече от сумата на отпуснатия кредит.

Излагат се съображения, че договорът противоречи на разпоредбите на закона- чл.11, ал.1, т.10 и т.11, чл.19, ал.4, 33, ал.1 и чл.10 от ЗПК.

Сочи се, че ищцата е „потребител“, поради което в настоящия случай са 1 приложими разпоредбите на ЗПК.

Ответникът не е подал ОИМ

В съдебно заседание ищцата, е редовно призована, не се явява, не се представлява. С писмена молба поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе с решение, с което да се уважи предявената искова молба, като претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява, с писмено становище оспорва изложеното от ищеца.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съдът е определил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски кредит за общо ползване № 705563956, с параметри, както следва, че на 19.02.2024 г. е сключен между страните, с размер на кредита 4000 лв., общ размер на застрахователна премия, в размер на 1881,12 лв., застраховка: Bank Пакет 3 Сметка (bill): 479,53 лв., застраховка: Bank пакет 3 Кредит + Сметка (bill): 1401,59 лв., общ размер на кредита - 5881,12 лв., като е бил определен общ брой погасителни вноски - 48, лихвен процент в размер на 41,13 % , годишен процент на разходите ГПР - в размер на 49,24 % , с обща сума дължима от потребителя - 12068,85 лв

Горното се установява и от приобщения по делото договор и погасителен план към него, от които е видно, че макар към датата на сключване на договора за потребителски кредит да е била известна както сумата по кредита, така и периодът на ползването му, а също така и общия размер на дължимата сума за застраховки, то начислените сума за застраховки, която е в общ размер на почти 1881, 12 лева/почти половината от главницата по договора/, то съдът намира, че не е отчетена към разходите по договора.

Горното само по себе си не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото след като параметрите на кредитното правоотношение /размерът на отпуснатия и усвоен кредит и периодът на плащане/ са били известни още при сключването на договора, кредиторът е следвало да посочи ясен и конкретен годишен процент на разходите в точен цифров размер, също както е посочил общата дължима сума по кредита. След като не е сторил това, кредиторът не е спазил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , поради което 2 договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.

Ето защо, претенцията следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски.

Ищецът е представител надлежни доказателства за заплатена ДТ по делото в размер на 246, 83 евро, както и сума в размер на 562, 42 евро за адв.възнаграждение.

Ответникът е релевирал възражение за прекомерност, като наред с това, съдът е запознат с практиката, че при определяне на дължимото възнаграждение, а именно решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, с които се приема, че съдът не е обвързван от размера на претендираното възнаграждение, като всеки случай подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа.

В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес по отношение на защитата на длъжника и фактическата и правна сложност на делото, намира, че горепосочените размери на възнагражденията следва да бъде намалено до 400 евро, като бъде уважено до този размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит №705563956/19.02.2024 г., сключен между С. П. И., ЕГН**********, от гр. К. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК******, поради противоречие на същия с императивните разпоредби на закона, иск с правно основание чл.26, ал.1, ЗЗД, пред.трето, вр. чл.22 ЗПК и чл.26, ал.2 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК******, да заплати на С. П.

И., ЕГН**********, сума в размер на 246, 83 евро за заплатена ДТ по делото, както и сума в размер на 400 евро за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

3

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4