Решение № 22 от 12.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пазарджик, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200257 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. С. А. ЕГН ********** от гр.С., обл.Пазарджик, депозирана чрез адв.Л. К., против НП №24-0340-001207 от 12.11.2024г. на ВПД Началник РУ- С., ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до нА.чие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят твърди, че деянието не извършено от обективна страна. Настоява, че в НП липсват доказателства за вмененото нарушение. С тези доводи моли за отмяна на НП. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в становището му по съществото на спора. Моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Изрично заявява, че не претендира разноски.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анА.зира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 18.10.2024г. в 17:18 часа, в гр.С., обл.Пловдив, като водач на лек автомобил ... с рег.№ ...- лична собственост, спира за престой и паркиране в зоната на кръстовище, образувано между бул.Б. и ул.М.ла /пред магазин „Теа“/, на по малко от 5 метра от него. Това деяние е квА.фицирано от АНО като нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. Същото е установено от св.А. У.полицейски служител в РУ- С., който на инкриминираната дата бил част от състава на дежурния автопатрул заедно с колегите си св.А. С. и св.М. Х., които участвА. в СПО за неправилно паркирани МПС. В тази връзка, при извършване на обход в гр.С., в района на кръстовището между бул.Б. и ул.М.ла, те забелязА. няколко неправилно паркирани автомобила по протежението на бул.Б., по успоредното платно на магазин „Теа“. Един от тях и бил и процесният- марка ... с рег.№ ...- собственост на жалбоподателя.

Същия ден той и жената, с която живеели на съпружески начала- св.И.С., отишли до магазин „Теа“, за да пазарят. Автомобилът, с който се придвижвА. и който паркирА. пред търговския обект, бил разположен така на пътното платно, че предницата му била насочена в посока към сградата на Община С., а задницата- към гр.В.. Същият бил разположен по посочения начин, непосредствено след кръстовището между бул.Б. и ул.М.ла, на по-малко от 5 метра от същото, веднага след пешеходната пътека на бул.Б.. След като спрели малко по-надолу от посоченото място, св.У. и колегите му се насочили към неправилно паркирА.те автомобили пред магазин „Теа“. Приближавайки се към процесния автомобил, св.С. и св.Х. забелязА., че жалбоподателят е седнал на шофьорското място, а отстрани на него на предната пасажерска седалка, била св.С.. След като се представил, св.С. обяснил на водача, че е паркирал в нарушение на закона, тъй като е спрял в зоната на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. Жалбподателят се оправдал с това, че това било само за кратко. Начинът, по който бил разположен автомобилът бил заснет със служебния таблет от св.С.. Малко след това, в процеса на оформяне на документите за извършената проверка, жалбоподателят придвижил автомобила няколко метра напред, така че разстоянието между задната част на колата и кръстовището се увеличило. Въпреки това св.С. издал срещу жалбоподателя фиш за глоба с бл.№279074/18.10.24г., който последният отказал да подпише. По тази причина св.А. У. съставил процесния АУАН №1276179/18.10.24г., в който нарушението било описано по идентичен с този в НП начин. Актът бил връчен и предявен на жалбоподателя срещу подпис.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 31.01.2025г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 14.02.2025г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е 2 процесуално допустима, като подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния въззивен съд

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, инкорпорирани в показанията на св.У. /актосъставител/, св.С., св.Х.- изцяло и частично от показанията на св.С..

При така установената фактическа обстановка обаче от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

В разпитите си трима полицейски служители в детайли описват приетата за установена от съда и отразена в АУАН и НП фактическа обстановка. От тях безспорно се установяват времето, мястото и начинът, по който е било спряно процесното МПС. Показанията на тези свидетели са детайлни, последователни и логични. Съдът им дава вяра, макар същите да не кореспондират със заявеното от св.С. касателно разположението на автомобила преди извършване на проверката. Последната отрича и това той да е бил преместен от жалбоподателя след пристигането на полицейския патрул. Това твърдение на безспорно заинтересования свидетел, какъвто е жената с която жалбоподателят живее на съпружески начала, не може да бъде кредитирано. То е в пълен противовес със споделеното от тримата служители на реда, чиито еднопосочни и безпротиворечиви показания не могат да бъдат пренебрегнати само на основание служебната им обвързаност с АНО. Тъкмо обратното, те кореспондират в пълна степен със съдържанието на направения от служебния таблет на св.С. фотос на разположението на процесния автомобил. Начинът, по който е разположен процесният автомобил, не съответства на този, който е фиксиран в представените от жалбоподателя фотоси. Това обаче корелира с изложеното от полицейските служители пред съда касателно поведението на нарушителя и сторените от него последващи действия по преместване на колата с цел избягване понасянето на наказателна отговорност. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към релевантните по делото факти, като ги разкриват в последователност и пълнота.

В същото време, съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Това е така, защото в атакуваното НП липсва точно и ясно описание на нарушението, подведено под конкретната посочена законова норма, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Действително от 3 буквалния прочит на нормата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП може да се остане с погрешното впечатление за категорична обособеност на две алтернативни форми на изпълнителното деяние. Нарушената материалноправна норма н а чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП обаче следва да се тълкува във връзка със санкционната норма на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП /действаща към инкриминираната дата/, според която се наказва с глоба 50 лева водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Поради това може да се направи извод, че разпоредбата на чл.98 ал. 1 т.6 от ЗДвП не предвижда две самостоятелни форми на изпълнителното деяние, които да следва стриктно да бъдат отграничавани, а дефинира съдържанието на единната форма на изпълнителното деяние- престой и паркиране в зоната на кръстовище, което ще бъде нА.це независимо дА. автомобилът е в самото кръстовище, или на разстояние до 5 метра от него. Че това е вложеният от законодателя смисъл, е видно и от използвания в чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП съюз "и", а не "или", който води до извод за алтернативност на формите на изпълнителното деяние. Още повече, че е напълно възможно и съчетание на двете хипотези, ако едната част на автомобила навлиза в самото кръстовище, а за останалата част от МПС да не е спазено изискването за отстояние от повече от 5 метра.

По-нататък, съгласно §6 т.8 от ДР на ЗДвП , "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, а съгласно т.1: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Както беше посочено по-горе, съдът приема за установено, че автомобилът на жалбоподателя е бил разположен в зоната на кръстовището между бул.Б. и ул.М.ла в гр.С., и то на отстояние по-малко от 5 метра от него, понасянето на административнонаказателната отговорност за което жалбоподателят се опитал да избегне, измествайки процесния автомобил след започване на полицейската проверка.

В същото време, съгласно чл.93 ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

От друга страна според чл.93 ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Следователно разграничителният критерий между поведението, което се квА.фицира като паркиране и като престой, е в целта на преустановяването на движението. Присъствието на водача в превозното средство само по себе си не е достатъчно, за да се направи категоричен извод дА. МПС е паркирано или 4 престояващо. За да бъде превозното средство престояващо освен присъствие на водача, е необходимо то да е спряло за ограничено време, като нормалната продължителност на спирането е определена чрез посочване на причините, които са го предизвикА.- качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи. Съдебната практика последователно е изяснила, че МПС е в престой, когато самото му спиране е, за да се качат или да слязат пътници, тоест пасажери, които присъстват на мястото и веднага пристъпват към тази дейност. Затова и в разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДвП спирането на МПС е определено за ограничено време, а неговата продължителност е дефинирана от необходимостта за качването и слизането на пътниците. Когато автомобилът спира с цел да се качат пътници, които не присъстват на мястото, тоест първо трябва да бъде изчакано тяхното пристигане или завръщане, тази дейност вече не представлява престой, а прераства в паркиране / Решение №7919/17.12.2014г. по КАНД №8332/2014г. на Административен съд- София/, защото обективно се наслагва допълнителна причина за спирането на превозното средство- изчакване на пристигането/завръщането на пътника, която не е обхваната от изчерпателния каталог по чл.93 ал.1 от ЗДвП.

Предвид всичко изложено, между посочените две понятия- престой и паркиране има съществени различия и при ангажиране на административнонаказателната отговорност на даден водач за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП АНО следва да конкретизира за коя точно от двете форми на поведение се касае, доколкото нА.чието на едната, изключва другата.