Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 8 от 31.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 976/2022
Вид
Присъда № 8
Подписан
31.01.2023
В сила
16.02.2023
Състав
Светлин Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 8 от 31.01.2023 година, постановена по НОХД № 976/ 2022 година по описа на Окръжен съд-Бургас

Съдебното производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас, с който против подсъдимия С. И. С.

ЕГН ********** от гр.***, е повдигнато обвинение за това, че на 31.07.2012г. около 15:30 часа на 45-ти километър на Главен път I - 9 Бургас - Малко Търново, на около 2 км след с.Звездец посока град Малко Търново, при управление на моторно превозно средство пътно строителна машина ************* със свидетелство за регистрация ******** и регистрационен номер *****, собственост на „********“ АД ЕИК 127******, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,20 промила, като нарушил правилата за движение по пътищата визирани в: чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП: ,,Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1.Технически изправни“; чл.10 ал.1 т.1 букви “а“,“г“,“д“ и т.4 от ППЗДвП: „Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: 1. по основната спирачна уредба: а) не се осигурява равномерно спиране на всички колела, както и необходимите спирачни усилия за всяко колело; г) има изтичане на спирачна течност или на въздух; д) ефективността на работа на колесните спирачни механизми не съответства на нормативните изисквания“; 4. по спирачната уредба за паркиране - ефективността на работа на спирачната уредба не съответства на предписаните нормативни стойности; чл.132 т.1 от ЗДП: „При превозване на пътници водачът е длъжен : 1.Да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация“, управлявал пътно строителна машина „************“, която била технически неизправна - с неработещи основна и ръчна спирачни системи, и не била предназначена за превозване на пътници, превозвал като пътник М.П. Л. ЕГН ********** от град ***, и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила в следствие на тежък травматичен шок - престъпление по чл.343, ал.3, буква “б“, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.139, ал.1, т.13 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1, т.1, „а“, „г“, „д“ и т.4 от ППЗДвП, вр. чл.132, т.1 от ЗДвП.

След разпореждането на съдията-докладчик по чл.247б от НПК, по делото е постъпила молба от Н. М. Л., Т. Л. Л. и М. М. Л. – всички наследници на починалия М.П. Л., чрез упълномощения им повереник адв.Христов от АК-София, за конституирането им като граждани ищци и частни обвинители в наказателното производство. В разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът разгледа искането за конституиране на нови страни и като съобрази, че искането е депозирано в срока по чл. 247б ал.4 от НПК, и от представените писмени доказателства се установяват родствените връзки на молителите с пострадалия, с оглед и тезисите на ТР № 1/2016 от 21 юни 2018 г. на ОСНГТК, конституира като частни обвинители в наказателното производство наследниците на починалия М.П. Л. - Н. М. Л., Т. Л. Л. и М. М. Л.. Искането за конституирането на същите лица и в качеството на граждански ищци бе оставено без уважение, тъй като с исковата и допълнителните молби бяха направени доказателствени искания, които биха затруднили и забавили разглеждането на делото в наказателната му част.

След проведено разпоредително заседание, в което не са установени основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, нито основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, по искане на подсъдимия и неговия защитник съдебното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, и по-конкретно по 1 реда на чл.371 т.2, във връзка с чл.372 ал.4 и чл.373 ал.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, счита го безспорно доказано от обективна и субективна страна. В обвинителната реч накратко анализира събраните доказателства, въз основа на които формулира извод, че съставомерният престъпен резултат е настъпил поради поведението на подсъдимия, който управлявал пътностроителна машина ******, приравнен на „самоходна машина“ по смисъла на ЗДвП, която била технически неизправна, с неработещи основна и ръчна спирачни системи, и не била предназначена за превозване на пътници, които обстоятелства били известни на С., управлението е осъществено и в пияно състояние, и подсъдимият е позволил на пострадалия М. Л. да се качи и да се вози на машината. Отбелязва и известен принос на пострадалия за настъпване на произшествието, тъй като в нарушение на забраната превоз на пътници да се извършва с превозни средства, които не са предназначени за това, се качил и се возил на машината.

Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано до 2 години „лишаване от свобода“, изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, и на основание чл.343г от НК му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години. Смита така предложените наказания за съответни на обществената опасност на деянието и дееца, както и обстоятелството, че първоначалната присъда, с която на подс. С. е било наложено идентично наказание, не е била отменена по протест на прокурора с искане за увеличаване на наказанието.

В съдебно заседание частните обвинители и техният повереник, редовно призовани, не се явяват, с писмена молба са изразили становище за липсата на пречки за провеждане на разпоредителното заседание в тяхно отсъствие.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв.Нейчев не оспорва обвинението нито от фактическа, нито от правна страна. Излага становище, че при определяне на наказанието, следва да бъдат съобразени множество смекчаващи вината и отговорността на подс. С. обстоятелства, като изрядното му процесуално поведение, направеното неколкократно искрено самопризнание и оказаното съдействие за установяване на обективната истина, значителната степен на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия Л., както и действителното оказаната след произшествието помощ от страна на подсъдимия, чистото му съдебно минало и нелошите му характеристики като водач на МПС, както и изминалия не по вина на подсъдимия значителен период от време от инкриминираната дата до разглеждане на делото от съда. Навежда съображения и за осъществяване на деянието при условията на чл.16 от НК – при изпълнение на неправомерна служебна заповед. Предлага на подс. С. да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да бъде намалено с 1/3 на основание чл.58а от НК, и отложено за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години, като изразва убеденост, че подсъдимият отдавна се е поправил.

В съдебно заседание подсъдимият С., редовно призован, се явява лично, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. По собствена инициатива дава допълнителни обяснения за обстоятелствата, предхождащи инцидента и станали причина за неговото настъпване. В последната си дума се присъединява към изложението на защитника си, изразява съжаление и моли за минимално наказание, което да не е ефективно.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, съдът прие за установени 2 обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:

Подсъдимият С. И. С. ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр.***, област Русе, живее в гр.Русе, ул. *** №***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.***, и е ***, *** гражданин, *** образование, ***, ***, *****.

През лятото на 2012 година „********“ АД-гр.Шумен, с изпълнителен директор свид.

Д.Д., изпълнявало строително-монтажни работи по рехабилитацията на Главен път I - 9 Бургас - Малко Търново, Лот 9. Поради големия обем на работите, дружеството командировало строителни групи, съставени от негови служители, от няколко други района Шумен, Варна, Бургас. Така със Заповед 0 3920 от 30.07.2012г. свид. Д. командировал за работа на обекта подс. С. С., на длъжност „************“, и пострадалия М. Л., назначен на длъжност „******“. Групата, в чийто състав били подс. С. и пострадалият Л. пристигнала в гр.Бургас, и работниците в нея били разпределени за работа в района на с.Звездец, и по конкретно около разклона на пътя за посоченото село. Междувременно, със заповед № 3553 от 02.07.2012г., свид. Д. определил свид. П.П. за групов технически ръководител на участък км 247 до км 308 от Лот 9 на пътя Бургас - Малко Търново, свид. С.К. бил определен за технически ръководител – доставки и полагане на материал банкети в същия участък, а свид.

Т.Т. бил определен за технически ръководител *********** кръстовище и селскостопански пътища.

При започване на работата, свид. П. възложил на подс. С. да полага **** с ********* машина ******* № ***, а на пострадалия Л. – да подравнява **** с лопата. Машината ******* № ***, с която следвало да работи подс. С., била произведена като асфалтополагаща през 1978 година. След дългогодишна експлоатация тя била бракувана, но през 2008г. била преработена и трансформирана в машина за полагане на ****, и именно като такава на 23.09.2010 г. била регистрирана в КТИ-Шумен (свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника № ********, и знак от 22.05.2012г., издадени от същия орган за технически контрол на л. 76, том I от досъдебното производство). За целите на ремонта, описаната машина била откарана най-напред в техническа база на „********“ АДгр.Шумен, разположена в местност „Пода“ в близост до гр.Бургас. В началото на м. юли 2012 г. по заповед на свид. Д. машината била откарана на обекта и въведена в експлоатация като ***** машина. При експлоатацията на обект„Път I - 9 Бургас - Маринка - Звездец - М.

Търново - ГКПП Турция от км. 274 + 15 до км. 308 + 976”, работата на машината разкрила дефекти – след изключване от скорост по време на движение, било невъзможно отново да бъде включена на скорост, спирачките също не функционирали. Посочените дефекти съществували и били известни от по-рано, тъй като преди инкриминираната дата свид. Б.О. управлявал същата машина само на задна скорост, тъй като спирачките не функционирали.

Започвайки да работи с въпросната машина, подс. С. също установил, че ръчната и крачната спирачки са неизправни, както и съединителят. Поради тези повреди, на 30 и 31.07.2012г. подсъдимият я управлявал и работил с нея само на равни участъци от пътя, тъй като само на такива участъци било възможно машината да спре.

На процесната дата – 31.07.2012г., подс. С. и пострадалият Л. били на работа и изпълнявали трудовите функции, които им били определени със заповедта на свид. Д.. По врече на обедната почивка подс.С. изпил около 2 литра бира. Впоследствие продължили да работят до около 15.00 часа, когато свид. П. съобщил на свид. Т., че няма да има повече материал за деня, и му разпоредил да се преустанови работата с машината „*******“ и същата да се придвижи до мястото й на местодомуване – на около 150 метра от мястото на работата в посока разклона за с.Младежко. При тези обстоятелства, макар да бил употребил алкохол, подс. С. потеглил с машината към мястото на домуването й по участък от пътя, който имал надлъжен наклон от 5% и напречен наклон от 3% от ляво на дясно.

Пострадалият Л. също се отправил пешком по същия пътен участък в същата посока, 3 но понеже се чувствал уморен, помолил подс. С. да му позволи да се качи на машината.

Последният съ съгласил и Л. се качил в кабината, заемайки една от двете седалки, с които била оборудвана машината. Втората седалка обаче не била предназначена за пътници, а се ползвала от водача в зависимост от това, от коя страна постъпва материалът, и машината поначало не била предназначена за превоз на пътници. Докато подс. С. и пострадалият Л. се придвижвали с машината към базата, по неустановени при разследването причини машината изключила от скорост и продължила движението по пътя по инерция.