Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 15 от 07.06.2023, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Наказателно от частен характер дело 637/2022
Вид
Присъда № 15
Подписан
07.06.2023
В сила
23.06.2023
Състав
ГАЛЯ АНГЕЛОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс

МОТИВИ към Присъда №15/07.06.2023 година по

НЧХД №637/2022 година на ЛРС:

Срещу подсъдимия ПЛ. Н. П. е предявено с тъжба обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 от НК за това, че на 05.08.2022г. около 00.30 часа в с.Й., Ловешка област, ул. „З.С.“ №5 чрез стискане с ръка в областта на шията и избутване на земята е причинил на М. Н. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

Тъжителката М. Н. Н. е предявила с тъжбата чрез адв. Д.Г. граждански иск срещу подсъдимия П. за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски по делото, който е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство и Н. е конституирана и като гр. ищец по делото чрез адв. Г..

В съдебното заседание по същество тъжителката М.Н. не се явява.

Представлява се от адв. Д.Г., който моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия П. за виновен за това, че на въпросната дата и час в село Й., чрез стискане с ръка в областта на шията и избутване на земята е причинил болка и страдания на тъжителката, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Счита, че от разпита на свидетелите и от представената съдебно медицинска експертиза се е доказало по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, което деяние е извършил при пряк умисъл и е съзнавал общественоопасния характер на същото. Моли съда да осъди подсъдимия да заплати на тъжителката предявеният с тъжбата граждански иск в пълния размер, както и да заплати разноските по делото.

В съдебно заседание подсъдимият П.П., редовно призован се явява лично и с упълномощения си защитник адв. И. И.. На предоставената му възможност от съда да даде обяснения по обвинението, същият заявява, че няма какво да каже. Защитникът му пледира за оправдателна присъда. Счита, че от събраните доказателства, не може да се направи обоснован извод, че подзащитният му е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Изтъква, че от разпита на полицейските служители се е доказало по безспорен начин, че при пристигане в дома на тъжителката, същите не са установили видими следи от наранявания по тъжителката. Моли да не се кредитират показанията на останалите свидетели, тъй като те са заинтересовани - единият от разпитаните свидетели е дъщеря на тъжителката, а другият свидетел е майката на тъжителката и на подсъдимия. Излага, че спорът между тях е за наследствен имот, който е делбен, производството към момента било спряно в РС Ловеч. Посочва, че от разпита на свидетелите се е доказало, че подзащитният му никога не е имал 1 агресивно поведение към сестра си, като винаги тя е предизвиквала всички скандали и винаги е била в нетрезво състояние. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло така предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан. В този смисъл, моли за съдебен акт.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели А.Г.Д. – майка на страните, Л.М. Н. – дъщеря на тъжителката, И. М. И. и Д. П. П., от заключението на вещото лице д-р П. Д. по назначената съдебномедицинска експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителката М. Н. Н. и подсъдимият ПЛ. Н. П. били брат и сестра.

Тъжителката М.Н. живеела с дъщерите си във В., но по време на отпуските се прибирала в с.Й. на ул. „З.С.“ №5, където живеела майка й, а към 2022 година и брат й.

През 2021г. свидетелката А.Г.Д., която е майка на страните, прехвърлила на дъщеря си собствената си идеална част от недвижимия имот на посочения по-горе адрес с нотариален акт за дарение, след което било заведено дело за делба на имота с подсъдимия. Това предизвикало от страна на последния остра реакция, която довела до влошаване на отношенията между тях. Стигнало се и до физически конфликти, при което Н. завела против подсъдимия наказателно частен характер дело за причинена лека телесна повреда, което приключило с осъдителна присъда против него. Това още повече влошило отношенията им.

На 03.08.2022г. тъжителката се прибрала в с.Й. при майка си от семейна почивка, където ходила заедно с двете си дъщери.

На следващата вечер - 04.08.2022г. били заедно тримата с майка си и брат си в къщата. Около полунощ предложила на подсъдимия през следващите няколко дни да почистят гаража, за да може племенницата му да си вкара колата вътре, а не да стои на улицата. Тогава подсъдимият заявил, че гаража го е строил той и че не позволява да го ползват. Станал агресивен и започнал да вика, че ще ги пребие, ще им почупи главите. Н. му казала да спре с агресивното си поведение, защото ще се обади на тел.112 за съдействие, при което той й взел телефона от ръката, хвърлил го на земята и започнал да скача с крак върху него, за да го счупи. Тъжителката се навела да си взема телефона и се обадила на дъщеря си Л. Н. да се прибере, че вуйчо й е твърде агресивен и че се страхува да не й посегне, тъй като това вече се било случвало. Вербалната му агресия прераснала във физическа, като подсъдимият я хванал за шията, стиснал я силно и я бутнал на земята, след което взел един стол, но дъщеря й Л. предотвратила евентуален удар, като му го издърпала от ръцете.

Тогава малката й дъщеря А. успяла да се обади на телефон 112, малко след което дошъл патрулен автомобил от РУ МВР - Ловеч.

Междувременно подсъдимият бил влязъл в къщата, изгасил лампите и вероятно искал да се престори на заспал, но полицейските служители го 2 видели, извикали го и дали на всички да подпишат предупредителни протоколи за избягване на саморазправа помежду им.

На 05.08.2022г. Н. посетила съдебен лекар, който установил причинените в резултат на побоя от страна на подсъдимия телесни увреждания, които се изразяват в следното: в основата на шията в дясно има три червеникави на цвят охлузвания с неправилна лентовидна форма, разположени едно над друго с размери съответно: долното - 4/1.5 см, второто - 3/1 см и горното - 2/1 см; Охлузване по дясната предмишница с размери 4/1 см и охлузване по предната повърхност на лявата колянна става със синкав цвят и диаметър 1.5 см. Било издадено Медицинско удостоверение за пред съда №135/2022 година.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че на тъжителката М.Н. са били причинени охлузвания по шията и дясната ръка, кръвонасядане на лявото коляно, които са резултат от тъпи травми и според вида и разположението си отговарят да са причинени от стискане с ръце и драскане с нокти по шията и дясната предмишница, както и падане на земната повърхност. Според съдебният лекар, тези травматични увреждания са причинили болки и страдания на пострадалата със срок на пълно възстановяване до две-три седмици.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че подсъдимият ПЛ. Н. П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като на 05.08.2022г. около 00:30 часа в село Й., Ловешка област, ул.

„З.С.“ №5 чрез стискане с ръка в областта на шията и избутване на земята е причинил на М. Н. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

Съдът намира, че подсъдимият е извършител на посоченото деяние.

Осъществил е изпълнителното деяние чрез действие, чрез стискане с ръка в областта на шията и избутване на земята на тъжителката Н.. От тези му действия на Н. са били причинени телесни увреждания, които са предизвикали болки и страдания, без разстройство на здравето.

Съдът няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице и приема за обективен извода му, че тези травми са причинени по начина, описан в тъжбата от Н., а именно чрез стискане с ръка в областта на шията и избутване на земята.

От субективна страна подсъдимият П.П. е осъществил деянието при евентуален умисъл, съгласно чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, но се е отнесъл безразлично към настъпването на тези последици, преследвайки друга цел.

Безспорно подсъдимият П. е бил раздразнен и ядосан по повод собствеността на имота и ползването на гаража, но в никакъв случай не е 3 действал в състояние на афект. Данни в тази насока категорично липсват, за да се обсъжда подобна хипотеза.

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди, като му наложи наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева, която да зплати в полза на държавата по сметка на съдебната власт.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия ПЛ.

Н. П. съдът съобрази като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало, т.е. към момента на извършване на деянието същият не е бил осъждан за престъпления от общ характер, но е бил освободен от наказателна отговорност по реда на Раздел IV, глава VIII от НК. Освен това, от показанията на свидетелката А.Д. се установи, че конфликтите възникват само когато тъжителката се прибере от чужбина, което дава основание да се приеме, че тя също допринася за тях.

Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия П. е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

В съответствие с разпоредбата на чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, съдът уважи отчасти предявения от гр. ищец иск срещу подсъдимия за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 05.08.2022г., до окончателното й изплащане, като иска до пълния размер на претенцията от 1 000 лева, отхвърли като недоказан.

Съдът призна за реално направени и присъди на тъжителката М.Н. направените по делото разноски в размер общо на сумата от 762 лева, които следва да бъдат заплатени от подсъдимия П.П..

При този изход на делото, съдът осъди подсъдимия ПЛ. Н. П. да заплати на Ловешки районен съд сумата 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 15 гр. Ловеч, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ АНГ. МАРИНОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ АНГ. МАРИНОВА Наказателно дело частен характер № 20224310200637 по описа за 2022 година Въз основа на доказателствата по делото и закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия П. Н. П., роден на ** ** ** г. в гр.Ловеч, с постоянен адрес с.Й., обл.Ловеч, ул. „З.С. * и настоящ адрес с.Й., обл.Ловеч, ул. „Х.Б. **, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „Б.“ ЕООД - Ловеч, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.08.2022г. около 00.30 часа в с.Й., Ловешка област, ул. „З.С. * чрез стискане с ръка в областта на шията и избутване на земята е причинил на М. Н. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130 ал.2 и чл.54 ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на съдебната власт.

ОСЪЖДА подсъдимия П. Н. П., със снетата самоличност, да заплати на М. Н. Н. от с.Й., обл.Ловеч, ул. „З.С. *, ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от деня на увреждането - 05.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 762 лева, като иска за разликата до предявения размер от 1000 лева ОТХВЪРЛЯ като недоказан.

1

ОСЪЖДА подсъдимия П. Н. П., със снетата самоличност, да заплати на Районен съд - Ловеч държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 лева.