Решение № 293 от 20.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Велико Търново, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Г. Драгoстинов Гражданско дело № 20234100100836 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.”в” от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - П. С. Р. - излага в исковата си молба, че с нотариален акт № 198 том I, рег. № 2823 нот. дело №134/12 год. на нотариус Росица Минова дарила на ответника идеалните си части от имот **. С довод за ниски доходи, нужда от издръжка и грижи, по реда на настоящото производство претендира отмяна на дарението.

Ответната страна – Г. Х. Г. - оспорва иска с възражения, че ищцата има имущество – недвижим имот и влогове, с които може да посреща нуждите си. Отрича дарителката да е искала издръжка, а тоя самият – да й е отказал. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Страните са постигнали съгласие, по силата на което ищцата е дарила на ответника идеалните си части от жилищете в гр. В. Т., ул. „** № , заснето като имот ** нотариален акт № 198 том I, рег. № 2823 нот. дело №134/12 год. на нотариус Росица Минова с район Великотърновски районен съд. Дарителката си е запазила правото на ползване.

Искът е неоснователен.

По несъмнен начин по делото е установена перфектна откъм валидност сделка: договор за дарение по смисъла на чл. 225 и сл. от ЗЗД, без обичаен или възнаградителен характер. Това следва от изявленията по цитирания нотариален акт, 1 липсата на мотив за възмездяване от страна на дарителя и стойността на подареното, което не е обичаен дар. Доказано е и искането за имотно подпомагане - това е материалноправната последица на исковата молба, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Искът е неоснователен, защото един от елементите във фактическия състав на регламентираното от чл. 227, ал.1, б.”в” от ЗЗД право липсва - нуждата от издръжка. По делото не е спорно, че ищцата има дъщери. Те, според чл.140, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс, дължат издръжка на майка си. След като нетрудоспособният, заради възрастта си, може да търси издръжка от определени лица, нуждата по смисъла на ЗЗД ще е налична или когато нуждаещият се няма родственици от категорията на посочените в чл. 140 от СК, или когато тези лица нямат възможност да издържат нуждаещия се, а паралелно с това кредиторът няма договорни вземания, които да покриват нуждата му от издръжка.

Изводът следва не само от съпоставителното тълкуване на чл. 140 от СК, от една страна, и чл. 227, ал.1,б.”в” от ЗЗД, от друга. Той се налага и от правната същност на договора за дарение. Съгласно чл. 225 от ЗЗД обект на подобна сделка може да бъде единствено имотно право. Това е казано изрично и в разпоредбата на чл. 226, ал.2 от ЗЗД.

След като дарението е безвъзмезден договор, надареният няма задължения към дарителя.

Отмяната на дарствен акт е не санкция за надарения, а правното средство, чрез което дарителят ще си осигури имущество, от което да се издържа. Това той може да стори единствено ако и доколкото не може да реализира правата си по чл. 140 и сл. от СК и няма договорно вземане за издръжка. Изводът следва и от обстоятелството, че в нормата на чл.

227, ал.1, б.”в” от ЗЗД законът не се интересува защо надареният отказва издръжка.

Доводите на ищцовата страна са неоснователни, защото не държат сметка за цитираното по-горе съотношение на институтите на издръжката и на правото да се търси отмяна на дарение. Затова самостоятелни доводи по неоснователността им съдът не излага.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски, по делото доказани като сума от 3 450 лв. следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от П. С. Р., ЕГН:**, гр. В.Т., ул. „*“ № , етаж , против Г. Х. Г., ЕГН:

***, със съдебен адрес М. Н., адвокат от гр.В.Т., ул. „*“ № , ет. , и с к, с който на основание чл. 227, ал.1, буква “в” от Закона за задълженията и договорите - въз основа на твърдение за нужна от издръжка и отказ на ответника да я дава - претендира отмяна на дарението по нотариален акт № 198 том I, рег. № 2823 нот. дело №134/12 год. на нотариус Росица Минова с район Великотърновски районен съд, като неоснователен.

Осъжда П. С. Р., ЕГН:**, гр. В. Т., ул. „*“ № , етаж , да заплати на Г. Х. Г., ЕГН: ***, със съдебен адрес М. Н., адвокат от гр.В.Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38, ет. 7 сумата от 3 2

450 (три хиляди четиристотин и петдесет лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. двуседмичен обявено.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в срок от връчването му на страните, че е изготвено и

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3