Акт от 08.11.2019, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Плевен, 08. 11. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на първи ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ТОМОВ при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4980 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Ю.Б.”

АД ***, в която се твърди, че между ищцовото дружество и ответника Г.П.Н. *** в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/ 25. 01. 2017 год., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 10 630 лв. Твърди се, че в съответствие с договора кредитополучателят е усвоил предоставените му от банката парични средства от разплащателна сметка, разкрита на ответника в „Ю.Б.” АД. Твърди се, че средствата по кредита са били усвоени изцяло на 25. 01. 2017 год. Твърди се, че по силата на чл. 3 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10. 627 %. Твърди се, че страните са уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс: 6- месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата по методика, определена съгласно чл. 3 ал. 2 и следващите от договора. Твърди се, че съгласно чл. 3 ал. 3 от договора приложимата лихва се определя първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при актуализирането банката ползва стойностите на 6- месечен СОФИБОР, публикувани на интернет сайта на БНБ съответно на 15- ти януари и 15- ти юли всяка година от срока на кредита. Твърди се, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита. Твърди се, че в чл. 2 ал. 2 и чл. 5 от договора страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисионни във връзка с кредита. Твърди се, че погасителните вноски по кредита е следвало да се заплащат съгласно погасителен план до 14- то число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита е бил до 14. 01. 2022 год.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения по чл. 4, чл.

6, 7 и 8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от процесния договор, поради което на основание чл. 14 във вр. с чл. 19 от договора банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита без да се прекратява действието на договора с нотариална покана с рег. № 11 511, том IV- п, акт № 25 на нотариус

Савина Иванова. Твърди се, че горната нотариална покана се счита за връчена на 31. 01. 2019 год. при условията на чл. 47 ал. 1 от ГПК. Твърди се, че на 25.

02. 2019 год. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 1237/ 2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Твърди се, че заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си. В заключение ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че последният му дължи следните суми:

-сумата от 9 794, 95 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/ 25. 01. 2017 год.;

-сумата от 1 417, 11 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 14. 07. 2017 год. до 31. 01. 2019 год.;

-сумата от 827, 46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14. 07. 2017 год. до 19. 02. 2019 год., и -сумата от 371, 00 лв., представляваща такси за периода от 14. 07. 2017 год. до 19. 02.

2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /25. 02. 2019 год./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендира и присъждане на направените в хода на заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1237/ 2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.

Вземането на „Ю.Б.” АД *** произтича от договор за потребителски кредит № ***/ 25. 01. 2017 год. По силата на последния ответникът Г.П.Н. като кредитополучател е усвоил разрешен кредит в размер на 10 630, 00 лв., като се е задължил да върне същия, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Ответникът не оспорва обстоятелството, че не е изпълнил задълженията си по договора, и признава предявения иск. С оглед на гореизложеното и при условията на чл. 237 от ГПК следва да се приеме, че в полза на ищеца е налице вземане срещу ответника в размер на сумата от общо 12 410, 52 лв., поради което предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 1 016, 53 лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 1 383, 05 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.П.Н. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., сумата от общо 12 410, 52 лв., от които сумата от 9 794, 95 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/ 25. 01. 2017 год., сумата от 1 417, 11 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 14. 07.

2017 год. до 31. 01. 2019 год., сумата от 827, 46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14. 07. 2017 год. до 19. 02. 2019 год., и сумата от 371, 00 лв., представляваща такси за периода от 14. 07. 2017 год. до 19. 02. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25. 02. 2019 год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г.П.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., сумата от 1 016, 53 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 1 383, 05 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: