Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1052 от 02.12.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2532/2024
Вид
Решение № 1052
Подписан
02.12.2024
В сила
02.12.2024
Състав
Ивайло Христов Родопски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Перник, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20241720102532 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 10899/16.05.2024 година (п.к.) от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к.“МОШИНО“, представлявано от изпълнителния директор инж.Ч.К.С., чрез юрисконсулт А.С. срещу Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес на призоваване: *********

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК , са следните:

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и 1 за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.

Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1697,17 (хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***********, от които: главница в размер на 1440,37 лева, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 256,80 лева, за периода от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1440,37 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ 5674/2023 г., на ПРС – 05.12.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски, сторени в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срок, чрез назначения му особен представител адвокат Т. Ш. от АК - Перник, с който оспорва основателността на иска, като твърди, че не налице надлежна и валидна облигационна връзка между топлоснабдителното дружество – ищец и нейния доверите – ответника по спора. В тази връзка и с оглед процесуална икономия счита, че не е нужно назначаване и извършване на поисканите с исковата молба СИЕ и СТЕ, тъй като не спори за количеството, периода и размера на доставената топлинна енергия в имота на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 2

ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.

Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, 3 ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.

82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, съгл. извлечението от сметка, както и че ответникът се легитимира като собственик на процесното жилище.

При тези обективни данни, по делото безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.

Не са спорни и обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност, като ответникът признава сочените обстоятелства така, както са очертани в исковата молба. От представените по делото писмени доказателства (и доколкото липсва спор), се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се представят доказателства в този смисъл.

Предвид изложеното, предявеният иск за главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер.

Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната 4 законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно чл.34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл.

84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната претенция, тъй като задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.

Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.

По разноските:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в общ размер на 633,94 лева (33,94 лева за държавна такса, 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 400,00 лева – депозит за назначаване на особен представител на ответника) в исковото производство и общо 83,94 лева (държавна такса – 33,94 лева и 50,00 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ла. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане срещу Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес на призоваване: ********* за сумата в размер на 1697,17 (хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***********, от които: главница в размер на 1440,37 лева, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 256,80 лева, за периода от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1440,37 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на 5