Решение № 2700 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2700 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330113167 по описа за 2024 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 124 от ГПК и чл. 26, ал. 1, от ЗЗД на В. В. Д., ЕГН ********** с адресгр. ******, жк *******, бл. *** чрез адв. В. от против МАКРОАДВАНС АД с ЕИК: 201127485 и адрес: гр. София, ул. Г. С. Раковски 147, ап.14 представлявано ******** от В. С. за прогласяване нищожността на клауза по чл. 10, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ****** от 22.03.2024 г, предвиждаща заплащане на неустойка поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняване на дооворното равноправие между страните и нарушение на предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и прогласяване за нищожна клаузата за договорната лихва в размер на 36.99%.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 22.03.2024 г, по силата, на който са предоставени на ищеца заемни средства в размер на 1500 лева при фиксиран лихвен процент по заема 41 %, годишен процент на разходите – 49,65%. Дължимата сума е 1715,43 лв.

Предвидено е предоставяне на обезпечение. В случай на неизпълнение с е дължи неустойка в размер на 846 лв. Неустойката излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Кумулирането към погасителните вноски на неустойката създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя, като и по този начин се избягва посочване в договора на действителния лихвен процент и ГПР. Посоченият лихвен процент в договора за кредит от 36.99% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлява добавък към договорната 1 лихва. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на ГПР, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер.

Това е нарушение на добрите нрави. Липсва еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена. В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и предоставяне на сумата. Отрича нищожността на клаузата за неустойка. Договорената лихва съответства на риска.

СЪДЪТ, като взе предвид обстоятелството, че ищецът не изпраща представител в първото по делото открито съдебно заседание не е взел становище по писмения отговор на исковата молба, като и че не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, отправеното искане от ответника за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, с което д а се отхвърлят предявените искове.

На ищеца разноски не се дължат.

На ответника следва да се присъдят такива в минимален размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ******, жк *******, бл. *** чрез адв. В. от против МАКРОАДВАНС АД с ЕИК:

201127485 и адрес: гр. София, ул. Г. С. Раковски 147, ап.14 представлявано ******** от В. С. обективносъединени искове за прогласяване нищожността на клауза по чл. 10, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ****** от 22.03.2024 г, предвиждаща заплащане на неустойка поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняване на дооворното равноправие между страните и нарушение на предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и прогласяване за нищожна клаузата за договорната лихва в размер на 36.99%.

ОСЪЖДА В. В. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ******, жк *******, бл.

*** да заплати на МАКРОАДВАНС АД с ЕИК: 201127485 и адрес: гр. София, ул. Г. С. Раковски 147, ап.14 представлявано ******** от В. С. сумата от 100 (сто)лв. за разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 от ГПК.

2

Препис от решението да се връчи на ищеца и на ответника.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3