Решение № 3612 от 25.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3612 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110135733 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Х. М. С. с ЕГН: ********** и М. М. С. с ЕГН: ********** за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката и във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, Ж.К.********8, аб.№ 210848, за които по ч.гр.д.№ 55029/2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, а именно:

За Х. М. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 643,81 BGN (хиляда шестстотин четиридесет и три лева и 81 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 08.09.2023 г. в размер на 281,82 BGN (двеста осемдесет и един лева и 82 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,06 BGN (петнадесет лева и 06 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 08.09.2023 г. в размер на 3,62 BGN (три лева и 62 стотинки), държавна такса в размер на 38,88 BGN (тридесет и осем лева и 88 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева);

За М. М. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 643,81 BGN (хиляда шестстотин четиридесет и три лева и 81 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 08.09.2023 г. в 1 размер на 281,81 BGN (двеста осемдесет и един лева и 81 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,07 BGN (петнадесет лева и 07 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 08.09.2023 г. в размер на 3,63 BGN (три лева и 63 стотинки).

От страна на ответниците не е упражнено правото на отговор.

От страна на третото лице-помагач „НЕЛБО” АД, конституиран на страната на ищеца, се представят отчетни документи, както и протоколи за неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Правото на собственост на ответниците за процесния период се установява от представените заедно с исковата молба документи на удостоверения за наследници, заявление-декларация за откриване на партида, както и нотариален акт от 2007 г., видно от които имотът е бил закупен от майката на ответниците – С. С., починала през 2013 г., която и през 2009 г. е подала заявление за откриване на партида при ищеца на нейно име. Ответниците са дъщери и единствени наследници по закона на С. С.

От страна на ответниците не са оспорени представените от „НЕЛБО” АД документи, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че за първия отчетен период 2020/2021 г. достъп за отчет не е бил осигурен, като за битово горещо водоснабдяване са били начислени количества на брой четирима обитатели, а а за втория период 2021/2022 г. е бил осигурен, но са начислени служебно количества топлинна енергия за БГВ, тъй като водомерът са били без пломби.

Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като 2 инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в обем 140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.

Като клиенти, неосигурили достъп, ответниците са имали право по чл.

70, ал. 5 от наредбата да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не установява да са се възползвали от това свое право.

Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията и кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, за топлинна енергия за отчетния период за пълен обем право върху имота възлиза на сумата 3374,13 лв., от която сума за всеки от ответниците са дължими 1687,06 лв. (повече от претендираното от ищеца - 1 643,81 лв. за всеки от двамата). Следва, че исковете за стойност на топлинна енергия са изцяло основателни – до размер на заявената в по-нисък размер претенция, а именно 1 643,81 лв., или 840,47 евро по отношение на всеки от двамата ответници.

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики 3 на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение в размер на 30,14 лв., колкото и се претендира – по 15,07 лв. за всеки от ответниците, или по 7,41 евро.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по 4 същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 1149,94 лв. или 587,95 евро (от общо сторени в размер 1353,74 лв.) общо за исково и заповедно производство.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. М. С. с ЕГН:

********** и М. М. С. с ЕГН: **********, че всяка от тях поотделно дължи на „******, на основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката и във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, Ж.К.********8, аб.

№ 210848, следните задължения: 840,47 евро (1 643,81 BGN), ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането; 7,41 евро (15,07 BGN) - цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на (петнадесет лева и 07 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 55029/2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените против Х. М. С. с ЕГН: ********** и М. М.

С. с ЕГН: **********, за задължения, претендирани поотделно от всяка от тях: мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 08.09.2023 г. в размер на 281,81 BGN и мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 08.09.2023 г. в размер на 3,63 BGN – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 55029/2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Х. М. С. с ЕГН: ********** и М. М. С. с ЕГН: ********** да заплатят на „******, разделно – при равни дялове, сумата 587,95 евро (1149,94 лв.) – съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на „НЕЛБО” АД като трето 5 лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.