Решение № 192 от 28.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500406 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. 406/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С. С. К. и Д. С. К., подадена чрез адв. Б. Д.-П., против решение № 567/27.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 227/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е:

ОТХВЪРЛИЛ иска им срещу А. К. К. и Т. В. М. и съпругата му З. Ж. М. за допускане ищците да изкупят прехвърлената чрез продажба, прикрита с договор за дарение, сключен с НА № 137, том II, рег. № 4978, дело № 271 от 2016 г. на ВН № 520 1/2 /една втора/ идеална част oт сграда с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин и шестдесет, двадесет и седем, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Варна, район "Пр.", ул. "* *" № */*/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин и шестдесет, двадесет и седем/, със застроена площ на сградата: 66.00 /шестдесет и шест/ квадратни метра, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и прилежащата й 1/4 /една четвърт/ идеална част от съсобствения поземлен имот, представляващ дворно място с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин и шестдесет, двадесет и седем/, с административен адрес: гр. Варна, район "Пр.", ул. "* *", № * /*/, цялото с площ по кадастрална карта 207 /двеста и седем/ кв. м, при съседи: *, *, *, *, *, 1 а по документ за собственост, цялото с пространство от 205.90 /двеста и пет цяло и деветдесет стотни/ кв. м, съставляващо парцел І-3 /първи - три/, в кв. I /първи/ по плана на 18-ти /осемнадесети/ подрайон на гр. Варна за действително уговорената между страните цена, а именно за 28 252.10 лева, на основание чл. 33 ЗС; ПРЕКРАТИЛ производството по гр. дело № 227 по описа за 2023 год. на ВОС, XII-ти състав само в частта по иска за прогласяване привидността на договор за дарение, сключен с НА № 137, том II, рег. № 4978, дело № 271 от 2016 г. на ВН № 520; и ОСЪДИЛ С. С. К. и Д. С. К. да заплатят на Т. В. М. сумата 4800 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въззивниците са настоявали, че решението на окръж ния съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като са молили за отмяната му, за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски. Навели са оплаквания, че окръжният съд вследствие неправилна оценка на писмените доказателства (в т.ч. приложената административна преписка) и на показанията на разпитаните по делото свидетели, достигнал до погрешни фактически изводи за узнаване на оспорваната сделка от ищците (включително чрез пълномощник) в поранен момент, и от там – достигнал до неправилни правни изводи за преклудиране, поради изтекъл срок, на правото на ищците за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, за неоснователност на този иск и за недопустимост поради липса на правен интерес на иска за прогласяване привидността на договора за дарение.

С допълнение към въззивната жалба вх. № 6310 от 09.09.2024 г.

(подадено след срока за обжалване), въззивниците са навели (ново) оплакване за неправилност на решението на окръжния съд, поради допуснато от окръжния съд съществено процесуално нарушение - постановяването му от състав на съда, за който са били налице предпоставките по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК – съдът изразил предварително становище по съществото на спора с отмененото от въззивната инстанция прекратително определение № 4849/29.12.23 г. по същото дело.

Въззиваемите А. К. К. и Т. В. М. и съпругата му З. Ж. М. не са подали отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците чрез своя процесуален представител са поддържали въззивната жалба и са претендирали присъждане на разноски. Ответниците М., чрез процесуалния си представител, а ответникът К. – лично, са оспорвали въззивната жалба и са молили за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и въз основа на събраните доказателства намира следното:

2

На първо място, оплакването за неправилност, поради допуснато от окръжния съд съществено процесуално нарушение - постановяването му от състав на съда, изразил предварително становище по съществото на спора с отмененото от въззивната инстанция прекратително определение № 4849/29.12.23 г. по същото дело, е несвоевременно заявено и преклудирано.

Независимо от това, при разглеждането му, то е неоснователно, тъй като сочените обстоятелства не попадат в никоя от хипотезите на чл. 22, ал.1, включително и в тази по т.6 ГПК. Произнасянето от съда на прекратително определение по делото (отменено по реда на инстанционния контрол), няма отношение към преценката за безпристрастността на съда при разрешаването на спора с крайния му съдебен акт.

Производството по гр.д.№227/23г. по описа на ВОС е било образувано по предявените от С. С. К. и Д. С. К. против А. К. К., Т. В. М. и З. Ж. М., искове по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в н.а. №137/06.10.2016г. на ВН № 520, сключен между А. К. К. и Т. В. М. (по време на брака му със З. Ж. М.), с предмет ½ ид.ч. от едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** (в акта посочена и като самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор ***) по КККР, одобрени със Заповед №92/14.10.2008г., с адрес на сградата: гр.Варна, ул.“* *“№*, разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, като привиден, относително симулативен, прикриващ договор за покупко-продажба с обявяване за действителния прикрит договор за покупко-продажба между ответниците и иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС за допускане ищците да изкупят прехвърления чрез действителния договор за продажба недвижим имот –1/2 ид.ч. от горепосочената сграда, ведно с прилежащата й (непосочена в акта) и за допускане да изкупят прехвърлената чрез прикритата продажба 1/2 ид. ч. oт сграда *** по КККР, одобрени със Заповед № 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. Варна, район "Пр.", ул. "* *" № *, разположена в ПИ *** със застроена площ на сградата: 66 кв. м, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата, както и прилежащата й 1/4 ид. ч. от съсобствения ПИ *** с административен адрес: гр. Варна, район "Пр.", ул. "* *" № *, цялото с площ по кадастрална карта 207 кв. м, при съседи: *, *, *,*,*, а по документ за собственост, цялото с пространство от 205.90 кв. м., съставляващо парцел І-3, в кв. I по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна за действително уговорената между страните цена, а именно за 28 252.10 лева (25 032,15 лв. за сградата и 2 245, 08лв. за ПИ) по чл. 33 ЗС.

Ответниците М. са подали писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете, като са навели възражение, че ищците са узнали за оспорвания договор още през 2016 г., поради което е погасено правото им да изкупят имота и в този случай нямат правен интерес от исковете за разкриване 3 на симулацията. Ответникът А. К. не е подал отговор на исковата молба, но в първото съдебно заседание е оспорил исковете като неоснователни по същите съображения.

Установено е от доказателствата по делото и не е спорно между страните, че с договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 193/23.02.1997 г., М. С. Д. и съпругът й Ст. К. Д. са прехвърлили на С. С. К. – техен син (по време на брака му с Д. С. Д.) и на ответника А. К. К. - техен внук, син на другия им син К. С. К. (по време на брака му с Т. Ил. К.) своя недвижим имот, представляващ ½ ид.част от дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“* *“ №*, цялото с пространство от 205,90 кв.м., съставляващо парцел I-3, в кв. 1, по плана на 18 – ти подрайон на гр.Варна, заедно с жилищна сграда на един етаж, разположена откъм ул.“* *“ №, състояща се от: входно стълбищно антре, с входно стълбище за избата, три изби, тоалет, две входни антрета, кухня, две стаи, килер, тоалет, входно стълбищно антре, входно стълбище за избата, срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите до смъртта им, при запазено от последните право на ползване. След развода със съпругата му Т. К., придобитата по договора от А. К. ид.част от имота е поставена в негов дял (влязло в сила на 24.03.2009 г. решение № 1798 от 05.06.2008 г. по гр.д. № 1377/2008 г. на СРС, с което е одобрено споразумение по чл. 101 СК). Така, към този момент двамата ищци и ответникът А. К. са се легитимирали като съсобственици на жилищната сграда и на ½ ид.част от поземления имот. Към този момент, съсобственици на останалата ид.част (общо 1/2) в дворното място са също Т. В. М. и Г. В. Ц.. С нотариален акт № 136/06.10.2016 г., т. II, рег. № 4977, д. 270/2016 г. на нотариус К. К. с рег. № 520, с район на действие ВРС, А. К. К. е продал на съсобственика си Т. В. М.

(по време на брака му със З. Ж. М.) своята ¼ идеална част от поземления имот (***) за сумата от 55 000 евро в левовата им равностойност. В същия ден, с нотариален акт №137/06.10.2016г., II, рег. № 4978, д. 271/2016 г. на нотариус К. К. с рег. № 520, с район на действие ВРС, А. К. К. е дарил на Т.

В. М. собствената си ½ ид.ч. от сградата (цялата съсобствена с настоящите ищци), индивидуализирана към този момент като едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** (в акта посочена и като самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор ***) по КККР, одобрени със Заповед №92/14.10.2008г., с адрес на сградата: гр.Варна, ул.“* *“№*, разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. На 25.06.2021 г., с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 91/2021 г. на нотариус К. К., Т. В. М. е дарил на съпругата си ¼ ид.част (половината от притежаваната от дарителя ½ ид.ч.) от дарената му ид.част от сградата.

Установено е също така (с представените от общината документи и с преписката по изготвяне на ПУП) и не е спорно по делото, че преди процесната сделка за дарение, съсобствениците на дворното място и на 4 къщата, всички роднини, С. С. К. (и съпругата му), А. К. К., Т. В. М. и Г. В. Ц. са имали намерение да застроят имота, поради което и по заявлението им от 15.01.2016 г. е започнала процедура по одобряване на ПУП - ПРЗ, в която са участвали чрез трима общи пълномощници, измежду които и М. Ив. Ат.

(преупълномощена от пълномощника на А. К. К. – Ж. Т. М. и пряко упълномощена от останалите). Чрез този пълномощник те са участвали в административната процедура, правени са справки и са им връчвани книжа, включително и заповед № 40/20.02.2017 г. на зам.кмета на община Варна за одобряване на ПУП- ПРЗ.

Предявените искове са по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл. 17 ЗЗД за нищожност на привидната сделка дарение и разкриване на прикритата такава продажба и по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване при действително уговорената цена.

Утвърдена, трайна и последователна е съдебната практика, че когато съсобственикът прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива действително съглашение за продажба, останалите съсобственици могат да предявят иск за разкриване на симулацията. Интересът им да оспорят с иск чуждата сделка (в която не са участвали) произтича от правото им на изкупуване, но бъде ли преклудирано потестативното право на изкупуване, отпада правният интерес на останалите съсобственици да оспорват с иск чуждата сделка. Изтичането на преклузивния срок погасява непредявеното потестативно право (решение № 296 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 179/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик Борислав Белазелков; В определение № 213 от 18.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова е казано, че съсобственикът има правен интерес да оспорва правната сделка между другия съсобственик и третото лице – приобретател само ако е предявил иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване, но ако правото на изкупуване е преклудирано, то отпада и правният интерес на съсобственика да оспорва чуждата сделка. Този извод съответства и на точния смисъл на правилото, недопускащо намеса в чужда правна сфера чрез предявяване на иск за нищожност на сделка от лице, което не е участвало в същата, в хипотеза като настоящата, тъй като при невъзможност правото на изкупуване да бъде упражнено поради преклудирането му, не може да се приеме, че атакуваната като нищожна правна сделка засяга правните интереси на третото за тази сделка лице. (В този смисъл са и решение № 296/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/2010 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 302/28.11.2012 г. по гр. д. № 1597/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 54/18.03.2013 г. по гр. д. № 627/2012 г. на IV г. о. на ВКС). Правото на изкупуване по чл. 33 ЗС съществува само в предвидения в ал. 2, изр. второ на текста двумесечен преклузивен срок, изтичането на който го погасява. Преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска, е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение. Следователно, ако искът е предявен след изтичане на 5 срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, тъй като не съществува материалното право, на което е основана, т. е. изводите дали е спазен или не посочения срок във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Т.е. съдът се произнася с решение независимо дали искът е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок (така решение № 121 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова; определение№300/07.07.2010г. по ч.гр.д.№290/10г., ВКС, II гр.о., определение №413/20.09.2010г. по гр.д.