Решение № 49 от 03.04.2023, Административен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 49/3.4.2023г. гр.

Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав На петнадесети март 2023 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

Секретар Кр. Юрукова-Стоянова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 328 по описа на 2022 година.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М.Н.В. против Отказ с рег.№ 1679р-28002 от 19.10.2022г. за издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ на началник РУ-Ямбол при ОД на МВР –Ямбол.

В жалбата се твърди, че с процесния отказ на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на В. е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1/един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана - пистолет „Б.”, кал. *x** с № ХАН******. Сочи се, че отказът е обжалван по административен ред пред Директора на ОД на МВР- гр.Ямбол, но с Решение УРИ № 326з-22692/11.11.2022 г., получено на

25.11.2022г. жалбата му е отхвърлена като неоснователна. Сочи се още, че оспорения акт е постановен при съществени процесуални нарушения в хода на реализираното административно производство и в противоречие с материалния закон, поради което се прави искане отказа да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да бъде върната със съответните указания на административния орган със задължение за ново произнасяне по подаденото заявление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител адв. Д. Н., който поддържа жалбата и направеното искане с присъждане на направените в производството разноски, съгласно представения списък на същите.

За ответникът по делото, своевременно и редовно призован, се явява юрисконсулт А. редовно упълномощена, която оспорва жалбата.

Сочи, че обжалвания отказ е законосъобразен, издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и при спазени процесуални правила. Сочи, че адм. орган не е констатирал реални заплахи за живота на заявителя и липсва основателна причина за уважаване на направеното от последния искане. Твърди, че такива обстоятелства не са посочени и в хода на съдебно производство като от разпита на свидетелката по делото става ясно, че за жалбоподателя са били налице назад във времето съвсем обикновени свързани с човешките взаимоотношения спорове. Реални заплахи които действително да заплашват живота или здравето на жалбоподателя не са били налице. Пледира за отхвърляне на жалбата, като прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление с вх. № 167900-5854 от

07.09.2022 г., жалбоподателят е е поискал от началника на РУ-Ямбол при ОД на МВР – Ямбол издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие - пистолет „Б.”, кал. *x** с № ХАН******, като е посочил, че оръжието е придобил като физическо лице и му е необходимо поради естеството на работата като материално отговорно лице – председател на сдружение „Т.“ гр.Ямбол и зам. председател на СТДБ, отговорен за имуществото движимо и недвижимо на сдружението. Към заявлението си М.В. e приложил всички изискуеми документи, а именно: декларация на основание чл. 76, ал.

4, т. 2 от ЗОБВВПИ от 05.10.2022 г., от която е видно, че огнестрелното оръжие и боеприпасите се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ; медицинска бележка от 12.08.2022 г., от която се установява, че жалбоподателят не се води на диспансерно наблюдение и е психично здрав; справка за съдимост с рег.

№ ****/07.09.2022 г. от която е видно, че М.Н.В. не е осъждан; удостоверение № **** от 11.08.2022г., от което се установява, че процесното огнестрелно оръжие е технически изправно и е годно за употреба; разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № *******/02.10.2017г. валидно до 01.10.2022 г. и удостоверение рег. №

SIP-*****/26.09.2022 г. от НСС, от което е видно, че срещу жалбоподателя няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства.

Видно от приложените към делото докладни записки №№ 1679р-25688 от 26.09.2022 г. и 1679р-25261 от 21.09.2022 г., при извършената проверка по повод подаденото от В. заявление за издаване на процесното разрешение било констатирано, че няма данни той да е извършил противообществени прояви и срещу него да са образувани досъдебни производства за престъпления от общ характер, няма налагани ограничителни мерки по ЗЗДН през последните три години, както и че съхранява огнестрелното оръжие и боеприпасите в метална каса, със секретно заключване, закрепена неподвижно, за което е съставен констативен протокол рег. № 1679р-24975 от 19.09.2022 г.

В докладна записка

№ 16709р-28001/19.10.2022 г. е изразено становище, че на М.В. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението - при извършена проверка в информационните масиви на МВР за последните пет години не са установени молби или сигнали постъпили от В., касаещи застрашаването на живота му, а той самия не представя такива доказателства. Относно посочения мотив в подаденото заявление „за охрана собствеността“, в докладната записка изрично е посочено, че за този вид дейност, съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели- охрана на собствеността, а не за граждански цели- самоотбрана, за каквато цел е подал документи М.Н.В.. Съгласно чл.94, ал.1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели.

На 19.10.2022г. Началникът на

РУ - Ямбол при ОД на МВР – Ямбол издал

Отказ с рег. № 1679р- 28002, с който на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, e отказал издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие - пистолет

„Б.”, кал. *x** с № ХАН****** на жалбоподателя

М.Н.В., поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението.

Отказът е съобщен на 20.10.2022г. на В., който е обжалвал същия по административен ред пред Директора на ОД на МВР- гр.Ямбол, който с Решение УРИ № 326з-22692/11.11.2022 г., получено на

25.11.2022г. е отхвърлил жалбата му като неоснователна.

По делото е приета цялата административна преписка по издаване на оспорения адм. акт, както и представените от жалбоподателя документи доказващи оперирането с парични средства. По искане на последния са събрани и гласни доказателства, чрез разпитана в качеството на свидетел на Р.Я.Щ..

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал.3 от АПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.

Обжалваният отказ е издаден от материално компетентен орган по смисъла на чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването му. Относно спазване на административнопроизводствените правила и съответствието на отказа с материалния закон и неговата цел, съдът съобрази следното:

Условията и реда за издаване на разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, е уреден в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като разпоредбата на чл. 58 от същия посочва хипотезите, при които такова разрешение не се издава. В т. 10 от ал. 1 на същия текст изрично е предвидено, че разрешение не се издава, когато няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обоснована издаването на разрешение. Наличието на основателна причина следва да се заяви и докаже от лицето, което иска издаването на разрешението. В този смисъл съдът не приема довода в жалбата, че отказа е постановен при неизяснена фактическа обстановка, тъй като административният орган след като е извършил проверка в информационните си масиви за наличието на данни за заплаха за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя и не е установил такива, е следвало на осн. чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ да уведоми последния за непълнота на заявлението му и отново да му даде възможност да представи доказателства за наличие на основателна причина за издаване на исканото разрешение.

Обстоятелствата, които по силата на чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ се проверяват служебно от административния орган са тези по чл. 58, ал. 1, т. 3 от същия закон, а именно уведомления по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и дали срещу съответния заявител има обвинение за умишлено престъпление от общ характер.

Всички останали обстоятелства, на които основава заявлението си, включително и заплахата за живота и/или имуществото - неговите или на неговите близки, следва да докаже заявителят.

Административният орган е мотивирал отказа си като във връзка с твърдяната причина за издаване на исканото разрешение, че В. като председател на НПО- сдружение „Т.“ гр.Ямбол и зам. председател на централно ръководство на СТДБ е материално отговорно лице, отговорен за имуществото движимо и недвижимо на сдружението и за тази цел му е необходимо оръжието, като е посочил, че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели- охрана на собствеността, а не за граждански цели- самоотбрана, за каквато цел е подал документи жалбоподателя. Съгласно чл.94, ал.1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. Относно мотива самоотбрана административният орган сочи, че е извършена проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не се установени молби или сигнали постъпили от В., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя такива доказателства, поради което изтъкнатият мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Приетите по делото доказателства налагат извода, че нито в административното производство, нито в съдебното такова жалбоподателя, въпреки предоставената му възможност с протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на 01.02.2023г., е ангажирал доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение. Следва да се посочи, че заплаха от действия застрашаващи живота и здравето по принцип съществува за всеки един гражданин и едно разширително тълкуване на необходимостта от огнестрелно оръжие, свързано с предотвратяването на едно бъдещо несигурно събитие, би довело до издаване на разрешение на всяко едно лице, което пък от своя страна би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателност на искането за издаване на разрешение.