Определение № 512 от 14.06.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. София, 10.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600540 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на повереника на пострадалите Б. Г. С. и К. К. С., срещу определение от 20.05.2022 г. на съдията-докладчик, в разпоредително заседание по НОХД № 117/2022 г., по описа на Софийски окръжен съд, Н.О., 4-ти състав, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на повереника на пострадалите от престъплението лица Б. Г. С. и К. К. С., за конституирането им като частни обвинители в съдебно производство пред СОС, по образуваното срещу подсъдимия Г. СТ. Г. наказателно общ характер дело, за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.2 и пр.5, б.„б“, вр. с ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК - нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил пътно-транспортно произшествие вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на малолетното дете К. Б. Г. с ЕГН**********.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и немотивираност на атакуваното определение. Твърди се наличието на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.75 и следващите от НПК, тъй като Б. Г. С. е майка на починалото дете К. Б. Г., а К. К. С. е неин баща и като такива, същите се явяват нейни законни наследници. Навеждат се и оплаквания за игнорирането им в проведеното съдебно заседание на 20.05.2022 г. по горепосоченото дело, тъй като независимо от личното им явяване, на двамата пострадали както не им е била дадена възможност лично да заявят дали желаят да участват в наказателното производство като частни обвинители или като граждански ищци, така и не им било разяснено това тяхно право. Повереникът твърди, че лично на него, като процесуален представител на пострадалите му е била дадена възможност да направи такова искане едва след даване ход на разпоредителното заседание от страна на съда. Въпреки направеното от повереника искане и съответните уточнения, 1 неправилно първоинстанционния съд приел, че искането е недопустимо, приемайки, че то е следвало да бъде направено до даване ход на разпоредителното съдебно заседание.

Първоинстанционният съд не бил дал възможност както на повереника, така и на доверителите му да направят това искане в проведеното съдебно заседание. Отделно от изложеното счита, че искането за конституиране като частен обвинител следва да се прави до даване ход на делото и дори да е направено в хода на разпоредителното съдебно заседание е допустимо и основателно.

В заключение, повереникът моли за отмяна на обжалваното определение на Софийски окръжен съд, в частта с която е оставено без уважение искането на пострадалите лица Б. Г. С. и К. К. С. за конституирането им като частни обвинители в наказателния процес. Моли за конституирането на тези лица, като частни обвинители по НОХД 117/2022 г., водено срещу Г. СТ. Г., на основание чл.75 и следващите от НПК.

Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в частната жалба и с оспорения съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустима.

Софийски апелативен съд намира за необходимо да отбележи, преди да разгледа жалбата по същество, че диспозитивът на обжалваното определение е непрецизен, тъй като процесуално недопустимата молба се оставя без разглеждане, а не се отхвърля. На отхвърляне подлежи неоснователната молба. При произнасяне по чл.248, ал.2 от НПК, съдът обсъжда единствено процесуалната допустимост на молбата. Поради това при преценка, че същата е процесуално недопустима, с диспозитива на определението молбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а не без уважение, както е в случая.

Депозираната жалба, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

В Софийски окръжен съд е внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 117 по описа за 2022 г., срещу обвиняемия Г. СТ. Г., с повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, пр.5, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

С разпореждане на съдията-докладчик № 116 от 21.03.2022 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 20.05.2022 г. от 10.00 часа, като пострадалите Б. Г. С. и К. К. С. - в съответствие с разпоредбата на чл.247б, ал.4 от НПК са уведомени, че в 7-дневен срок от връчването на съобщението могат да направят искания за конституиране като граждански ищци и частни обвинители, както и че имат право да упълномощят повереник. Съобщенията по чл.247б от НПК, с приложени към тях преписи от разпореждането са връчени на пострадалите Б.С. и К.С. на 04.04.2022 г., а на повереникът им – адв.В. В. О., тези книжа са връчени на 01.04.2022 година.

Съобразно императивната разпоредба на чл.77, ал.3 от НПК молбата за участие в съдебното производство, като частен обвинител, се предявява най-късно до започването на 2 разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Този срок е преклузивен и неспазването му е абсолютна пречка пострадалите от престъплението да се конституират като страни в съдебното производство.

В разглеждания случай от материалите по делото, както и от протокола за проведеното разпоредително заседание по категоричен начин се установява, че до започване на разпоредителното заседание - 20.05.2022 г., по делото не са постъпвали писмени молби от пострадалите Б.С. и К.С. за конституирането им като частни обвинители.

Видно от протокола от съдебното заседание на 20.05.2022 г., преди даване ход на разпоредителното заседание, съдът е предоставил възможност на страните да изложат становищата си по даване ход на делото. Адвокат О. е изложил единствено волеизявление за даване ход на делото, като не е направил никакви искания /именно тук е бил момента да направи искане за конституирането на пострадалите С. като частни обвинители/.

Устна молба /неточна и непълна/ за конституирането на родителите на починалото дете, като страни в съдебното производство адв. О., е отправил пред съда, но след даване ход на разпоредителното заседание и то след като прокурорът вече е изразил становище по визираните в чл.248, ал.1 от НПК въпроси, т. е. след изтичане на преклузивния срок по чл.77, ал.3 от НПК.

Поради това правилно и законосъобразно основният съд е отказал да конституира Б.С. и К.С. като частни обвинители в съдебната фаза на наказателния процес, макар и същите да са законни наследници на починалото им вследствие на ПТП-то дете К.

Б. Г..

Погрешни и незаконосъобразни са твърденията, съдържащи се в частната жалба, че решаващият съд е нарушил правата на пострадалите, тъй като независимо от личното им явяване, не им било разяснено правото и не им била дадена възможност лично да заявят дали желаят да участват в наказателното производство като частни обвинители. Правата на пострадалите изобщо не са нарушени, тъй като както бе посочено по-горе, това право и тази възможност им е била предоставена от съда още с връчването на съобщението на 04.04.2022 г., като в разпореждането изчерпателно и с посочване поименно на пострадалите лица са указани техните права и начина на упражняването им. Освен това, пострадалите не са с юридическо образование, поради което и са упълномощили адвокат, който по презумпция защитава техните права и законни интереси, поради това не е задължително пострадалите, след като се явяват в съдебно заседание с упълномощен повереник да имат различно становище от него. Ето защо съдът, като е дал право и възможност на повереника на пострадалите лица да изрази становище по хода на разпоредителното заседание, а на самите пострадали не е предоставил такава /макар, че от протокола, е видно, че родителите са изразили становище по хода на делото, идентично с това на адвоката си/, не е нарушил закона.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна.

3

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.05.2022 г., постановено по НОХД № 117/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, Н.О., 4-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4