Определение № 1374 от 04.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1374 гр. София, 04.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. АЛ. С. като разгледа докладваното от И. АЛ. С. Административно наказателно дело № 20211110212923 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.

С решение от 28.01.2022 г. по НАХД № 12923/21 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е отменил НП № 588121-F588729/16.07.2021 г., издадено от Л. П. Х. - началник на отдел „Оперативни дейности”-София в ЦУ на НАП, на „Р***” Е*** с ЕИК по БУЛСТАТ ***, поради „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като ПРЕДУПРЕДИЛ нарушителя „Р**” Е****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С решението си съдът, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, е осъдил „Р***” Е***да заплати в полза на НАП сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

В срока на касационното обжалване на решението е постъпила молба от адв. И., упълномощен представител на „Р*” Е*** , с която на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, се моли СРС, НО, 7 състав, да измени решението си от 28.01.2022 г. в частта за разноските като отмени присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП и присъди в полза на „Р***” Е*** направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Изтъкват се аргументи, че след като било налице отменително решение поради „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН, то не следвало дружеството да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП и следвало да му се присъдят направените разноски.

НАП не е депозирала отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на адв. И., счита следното:

Молбата е депозирана в срока на касационно обжалване на решение от 28.01.2022 г. по НАХД № 12923/21 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, и е допустима по смисъла на чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

За да присъди на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, „Р**” Е*** да заплати в полза на НАП сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и да отхвърли претенцията на дружеството за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съдът е взел предвид следните обстоятелства:

1

С решението си от 28.01.2022 г. съдът е приложил новата и действаща към момента на изготвяне на въпросния съдебен акт разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН („С решението си съдът може да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание“).

Съдебният акт по новата разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е специфичен и неотъждествим с отменителния по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, доколкото в случая НП се отменя не поради неправилно приложение на материалния закон или допуснати съществени процесуални нарушения, а поради наличие на „маловажен случай“, съобразно дефиницията в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, която не променя извода за наличие на административно нарушение, а предвижда единствено отпадане на наложената административна санкция срещу задължително предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Неслучайно законодателят говори за „нарушителя“ при приложение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Тази особеност на съдебния акт по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН дава основание на въззивната инстанция да счита, че разноски следва да бъдат присъдени в полза на АНО за юрисконсултско възнаграждение, а не в полза на жалбоподателя, на когото е отменена административната санкция срещу предупреждението по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Друго би било положението единствено при наличието на „явно маловажен случай“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН, за което по делото няма данни.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на адв. И., упълномощен представител на „Р**” Е***, с която на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, се моли СРС, НО, 7 състав, се моли съдът да измени решението си от 28.01.2022 г. по НАХД № 12923/21 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, в частта за разноските.

Преписи от определението да се връчат на молителя и НАП.

Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2