Определение № 19878 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19878 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно частно гражданско дело № 20251100510496 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определението от 10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 3593/2025 г. на СРС, 179 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищецачастен жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта за разноските – в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Х. Г. Ц. сумата от 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство, и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Л.К.Б. сумата от 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата Х. Г. Ц.. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като първоинстанционното решение бъде изменено в посочените по-горе части.

Ответните страни Х. Г. Ц. и адв. Л.К.Б. оспорват частната жалба и молят същата да се остави без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С решението от 17.06.2025 г., постановено по гр. дело № 3593/2025 г., Софийският районен съд, 179 състав, е отхвърлил изцяло предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Х. Г. Ц. искове, като е изложил мотиви защо е присъдил на ответницата разноски от 200 лева за заповедното производство, а на адв. Л.Б. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 700 лева за исковото производство.

Ищецът е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските, но с обжалваното определение СРС е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай, видно от договора за правна защита и съдействие на л. 45 от заповедното дело, Х. Г. Ц. и адв. Л.К.Б. са се уговорили адвокатът да представлява страната както в заповедното производство, така и в евентуалното бъдещо исково производство, при адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което е заплатено. След като адв. Л.Б. е получила адвокатско възнаграждение и за исковото производство, тя няма право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за това производство – оказаната правна помощ не е безплатна. При това положение първоинстанционният съд неправилно е присъдил на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

Въззивният съд намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата (в случая – в общ размер на 500 лева за заповедното и исковото производство) е основателно. Заповедното производство не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, а действията на пълномощника на длъжницатаответницата се изразяват в подаване на възражение по чл. 414 ГПК без нарочно обосноваване. От друга страна, при съобразяване на вида на спора, цената на исковете, вида и количеството на извършената от адвоката на ответницата работа, вкл. неявяването на адвоката в единственото проведено открито съдебно заседание, настоящата инстанция достига до извод, че фактическата и правна сложност на исковото производство не е голяма.

Същото е приел и първоинстанционният съд. Установената многобройна и непротиворечива съдебна практика по основните спорни въпроси по делото 2

(за недействителност на договор за потребителски кредит) определя сложност в по-ниска степен. Ето защо, като взе предвид постановките, залегнали в Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, съдът намалява адвокатското възнаграждение, заплатено на представителя на Х. Г. Ц., на 50 лева за заповедното производство и на 300 лева за исковото производство.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и да се постанови друго, с което решението на СРС бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, с присъждане на посочените сумите от 50 лева и 300 лева в полза на ответницата, а искането на адв. Л.Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за исковото производство – да се остави без уважение.

Предвид горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 3593/2025 г. на Софийския районен съд, 179 състав, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решението от 17.06.2025 г., постановено по гр.д. № 3593/2025 г. на Софийския районен съд, 179 състав, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на Х. Г. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 50 лева – разноски по ч.гр.д. № 59724/2024 г. на Софийския районен съд, 179 състав, и сумата от 300 лева – разноски по гр.д. № 3593/2025 г. на Софийския районен съд, 179 състав, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л.К.Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по гр.д. № 3593/2025 г. на Софийския районен съд, 179 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4