Определение № 18 от 10.01.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Перник, 10.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500714 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадено искане с вх. № 4849/01.08.2024г. от К. Д. Т., с адрес: ***, възприето от Районен съд – гр. Перник като възражение по чл. 423 от ГПК, с което се иска незабавно спиране на наложен от ЧСИ запор върху получаваните от К. Т. доходи.

Искането е администрирано от първоинстанционния съд, като препис от същото е изпратено на насрещната страна, която не се е възползвала от правото си да изрази становище.

Окръжен съд – Перник, след като се запозна с материалите по делото, намира, че депозираното от К. Д. Т. искане не съставлява по своята правна същност възражение по чл. 423 от ГПК, поради което производството пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено и изпратено на Районен съд – Перник, за произнасяне по направеното искане по реда на чл. 420 от ГПК.

Съображенията, въз основа на които съдът достига до горния извод, са следните:

В депозираното искане от К. Т., последната е посочила, че „... на основание чл.

420 ал. 2 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК искам незабавно спиране на запора по запорно съобщение №….“.

С Разпореждане № 12112 от 05.08.2024г., заповедният съд е дал указания на Т. да уточни дали депозираното искане представлява и възражение по реда на чл. 414 от ГПК или е такова по чл. 423 от ГПК.

В изпълнение на дадените указания, по делото е била подадена молба с рег. № 18182 от 13.08.2024г. от К. Т., в която същата изрично е заявила, че искането й за спиране на изпълнението – запорите, „е само искане по чл. 420 ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ГПК“, като е изложила и обосновка на искането за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 от ГПК. Нито в подаденото искане, нито в допълнителната молба към него, Т. не е направила изрично възражение по реда на чл.

1

423 от ГПК, не е приложила възражение по чл. 414 от ГПК и не е изложила твърдения относно това същата да е била лишена да оспори вземането, чрез нарушаване процедурата на връчване по чл. 47 от ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за установената воля на молителката е обстоятелството, че подаването на възражение по реда на чл. 423 от ГПК не спира изпълнението на заповедта, каквото по същество е искането на Т..

Същевременно, от материалите по делото се установява, че К. Т. се е възползвала от възможността да предяви отрицателен установителен иск в срока по чл.

414 от ГПК. Настоящия съдебен състав споделя изцяло съдебната практика (в т. ч. решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. по описа ВКС, IV г.о. и определение № 154/27.02.2014 г. по ч.гр.д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о ., решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о. и определение № 1501/29.12.2014 г. по гр.д. № 5176/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о.), съгласно която отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Именно такъв е и настоящия казус и в случая извод за наличие на направено възражение по реда на чл. 423 от ГПК е неправилен.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 714/2024г. по описа на Окръжен съд - Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Перник, на същия съдебен състав, за произнасяне по направеното искане по реда на чл. 420 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2