Решение № 1853 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1853 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501379 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20046009/04.07.2022г. по гр.д. № 10141 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 67-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че З. В. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 1851,82лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 16.10.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 5 в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 171363 за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г; сумата от 158,40лв., представляващи лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 07.10.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 50205/2020г. по описа на СРС, като З. В. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл.

78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски по заповедно дело от 79,53лв. и 112,50лв. по исковото дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1851,82лв. до 2354,86лв. и за горницата над 158,40лв. до 201,43лв., като Топлофикация София”ЕАД е осъдено да заплати на З. В. М. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 87,36лв.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25055527/25.07.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете З. В. М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота, че в имота е доставено количество топлинна енергия на стойност, за които е уважен иска, че е изпаднала в забава на плащането на задълженията, че дължи цена за дялово разпределение на енергията, а и задълженията били погасени по давност. По делото не били представени доказателства, че е сключила договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Договорът с Т.”ООД бил изтекъл . Протоколът на АС от 2002г. сочел, че е избрана за топлинен счетоводител Техем Сървисис”ЕООД. Не било установено да има контролен водомер и топломер по пътя на енергията от абонатната станция . Не била дала съгласие да получи доставката.

Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* в срока за отговор не е изразил становище, с молба от 19.02.2024г. е оспорил жалбата и претенцията за разноски. Посочил е, че решението е правилно.

Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца –„Т.”ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22003721/22.02.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу З. В. М., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че З. В. М., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане сумата от 2354,86лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 16.10.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 5 в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 171363 за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г ; сумата от 201,43лв., представляващи лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 07.10.2020г ., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 50205/2020г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът З. В. М., ЕГН ********** е оспорил исковете , като е посочил, че не била в договорни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, задълженията били погасени по давност. В о.с.з. от 2

18.05.2022г. е посочила че не оспорва претенциите по размер.

Претендирала е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – –„Т.”ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 50205 по описа за 2020г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 23058868/16.10.2020г. е издадена заповед, с която е разпоредено З. В. М., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 2354,86лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 16.10.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 5 в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 171363 за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г ; сумата от 201,43лв., представляващи лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 07.10.2020г ., съдебни разноски от 101,13лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 07.12.2020г., на 21.12.2020г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че задълженията са погасени по давност, 22.01.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 22.02.2021г..

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 16/25.03.2010г. съставен от нотариус Н.Г., носещ подпис за нотариуса и за страните по него, съгласно който на 25.03.2010г. З. В. М. е продала на П.А.Д. апартамент № 5 в гр. София, район „Илинден”, ж.к. „*******, като си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота

По делото е приет договор от 13.11.2002г.съгласно който ОС на ЕС на сграда в в гр. София, ж.к. ******* е и възложило на „Т.”ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата за срок от една година.

Прието е извлечение от сметки на ищеца, фактури, сочещи задължение за имота в размер на процесните суми, като претенцията е в размер на 65лв. главница и 18,38лв. лихва за първия отчетен период; за 951лв. главница и 50,72лв. лихва за втория отчетен период и за главница от 1340лв. за третия отчетен период и за лихва от 132,33лв.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от КЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са п о прогнозни суми и дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по 3 изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се отнасят.

Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, съгласно които уредите в имота са отчитани реално на 30.04.2018г. и на 10.05.2019г., а през 2017г. не е осигурен достъп до имота за третия отчетен период от май 2018г. за април 2019г. стойността на потреблението е 1303,50лв; за втория отчетен период от май 2017г. до април 2018г. потреблението е в размер на 1391,09лв., за периода от май 2016г. до април 2017г. – 1755,25лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди, обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД срещу ответника и той е осъден да му заплати процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда 4 етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ. следва и че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.