Определение № 16708 от 02.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49985/2025
- Вид
- Определение № 16708
- Подписан
- 02.05.2026
- В сила
- 02.05.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16708 гр. София, 02.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С. П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от С. П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110149985 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба от З. Е. М., ЕГН **********, срещу Ц. В. С., ЕГН **********, А.
В. М., ЕГН **********, М. Л. Г., ЕГН ********** и С. Л. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за съдебно разпределение ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозен, Столична община, район Панчарево, построена в поземлен имот с идентификатор ***.
Ищцата твърди, че страните са съсобственици на процесната сграда, като тя притежава 10/16 идеални части, ответницата Ц. В. С. притежава 2/16 идеални части, а останалите ответници притежават по 1/16 идеална част. Поддържа, че сградата фактически е изградена и използвана като отделни дялове, представляващи сутеренно жилище, гараж в сутерена, жилище на първи етаж, жилище на втори етаж и мансардно жилище на тавански етаж, като всеки от тях е подходящ за самостоятелно ползване. Излага, че макар помещенията към настоящия момент да не са обособени като самостоятелни обекти по смисъла на ЗКИР и да не притежават отделни идентификатори, същите съществуват реално и трайно се използват отделно.
Ищцата сочи, че между страните не е налице съгласие относно начина на ползване на общата вещ, поради което иска съдът да извърши разпределение на ползването на помещенията в сградата съобразно правата на съсобствениците и вариант, предложен от вещо лице. С последващи уточняващи молби ищцата изрично е посочила, че не претендира разпределение ползването на дворното място, нито на отделна постройка – гараж с идентификатор ***, а единствено на помещенията в сградата с идентификатор ***. Уточнява също, че не твърди наличие на обособени самостоятелни обекти на собственост, а реално съществуващи и функционално отделени части от сградата, чието ползване може да бъде разпределено между съсобствениците.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответниците не оспорват съсобствеността върху процесната сграда, нито размера на притежаваните от страните идеални части. Поддържат, че в сградата няма 1 обособени самостоятелни обекти и че между съсобствениците е съществувало фактическо съгласие относно начина на ползване и отдаване под наем на части от имота. Считат, че не е налице необходимост от съдебна намеса по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл. 32, ал. 2 ЗС.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на съсобственост върху процесната сграда, размера на притежаваните от страните идеални части, както и възможността за реално и целесъобразно разпределение ползването на сградата между съсобствениците съобразно притежаваните права.
В тежест на ответниците е да докажат наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че страните са съсобственици на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозен, район Панчарево, Столична община; че ищцата притежава 10/16 идеални части от сградата; че ответницата Ц. В. С. притежава 2/16 идеални части; че ответниците А. В. М., М. Л. Г. и С. Л. Т. притежават по 1/16 идеална част; че ищцата не претендира разпределение ползването на дворното място и на сградата с идентификатор ***.
Спорът между страните е концентриран относно възможността и начина за разпределение ползването на процесната сграда между съсобствениците съобразно притежаваните права.
По възраженията на ответниците, че между страните е съществувало съгласие относно ползването на сградата, съдът намира следното:
Решението на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС не изисква писмена форма и може да бъде изразено както изрично, така и чрез трайно установено фактическо положение, възприемано от съсобствениците. В настоящия случай обаче ищцата притежава 10/16 идеални части от общата вещ и формира мнозинството по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗС. Поради това, след като мажоритарният съсобственик вече не е съгласен с досегашния начин на ползване - какъвто и да е той, и е сезирал съда с искане за съдебно разпределение, следва да се приеме, че липсва действащо решение на мнозинството относно управлението и ползването на общата вещ.
Самото предявяване на иска обективира липсата на съгласие относно начина на ползване на имота и обуславя допустимостта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Обстоятелствата относно начина, по който страните са ползвали имота през предходни периоди, наличието на конфликти между тях, както и твърденията относно получаване или неполучаване на наемни суми, не са решаващи факти от предмета на доказване по настоящото дело. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не разрешава спор относно обезщетения между съсобственици или относно ползите от вещта, а има за предмет единствено съдебното разпределение на ползването на общата вещ с оглед нейното нормално и целесъобразно използване ,както и като се взема предвид, че мажотатиния собственик предизвикава настоящия спор, доколкото не е съгласен с предходно фактическо положение, то искането за събиране на гласни доказателства следва да се остави без 2 уважение като неотносими към предмета на спора.
Не следва да бъде уважено и искането за изискване за послужване на гр. д. № 30003/2013 г. по описа на СРС, доколкото събраните в друго производство свидетелски показания и експертни заключения не могат да бъдат ползвани като доказателства в настоящото производство с оглед принципите на непосредственост и устност. В случай че страните желаят да се ползват от конкретни писмени доказателства, находящи се по посоченото дело, същите следва да бъдат изрично индивидуализирани.
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените по делото документи, като относими, допустими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна.
Следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, което след извършване на оглед на място, проверка по строителните книжа и кадастралните данни, да даде заключение относно вътрешното разпределение на сградата, възможността за самостоятелно и реално ползване на отделни части от нея, както и да предложи варианти за разпределение ползването между съсобствениците съобразно притежаваните от тях идеални части.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, което след запознаване с материалите по делото, извършване на оглед на място и необходимите справки, да даде заключение относно вътрешното разпределение на сградата, възможността за реално разпределение на ползването между съсобствениците и да предложи варианти за такова разпределение съобразно правата им, като онагледи същото в цветна схема/скица, като предложи вариантност на ползването, ако сградата и правата на отделните собственици позволява вариация.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 450 евро, носими от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
Определя ВЛ Анастасия Иванова Бошнакова – тел. ***. Специалност:
Архитектура, Промишлено и гражданско строителство – конструкции ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за събиране на гласни доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване за послужване на гр. д. № 30003/2013 г. по описа на СРС.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от 3 внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2026г. от 11:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определени.е. има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищцата се изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4