Решение № 156 от 22.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20212100900121 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Д. К. К., ЕГН ********** и от К. Д. К., ЕГН ********** от гр. *** ул.*** № * чрез адв. Галина Найденова – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис №318 против „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** в качеството й на правоприемник на „Експресбанк“ АД, ЕИК 813071350, с която се иска да се приеме за установено, че ищците не дължат на ответника поради изтекла погасителна давност, алтернативно - поради погасяване на осн. чл. 739 от ТЗ, следните парични задължения: по Изпълнителен лист от 06.06.2011 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3365/03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на Районен съд - Бургас: сумата от 102863.30 EUR (сто и две хиляди осемстотин и шестдесет и три евро и тридесет евро цента), от която сума: 97700 EUR (деветдесет и седем хиляди и седемстотин евро) главница, 8163.30 EUR (осем хиляди сто шестдесет и три евро и тридесет евро цента) - договорна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 4141.01 лв. (четири хиляди сто четиридесет и един лева и една стотинка) - разноски. По Изпълнителен лист от 27.05.2011 г. издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 3113/25.05.2011 г. по ч.гр.д. № 3850/2011 г. на Районен съд - Бургас: сумата от 16800 EUR (шестнадесет 1 хиляди и осемстотин евро) - главница, 2313.88 EUR (две хиляди триста и тринадесет евро и осемдесет и осем евро цента) - договорна лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата считано от 09.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 747.68 лв.

(седемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) разноски.

Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за предявяването й, отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявения иск, съдът констатира следното: Искът на длъжниците, които оспорват изпълнението предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди недължимост на претендираната от ответника сума по съответното изпълнително дело по описа на ЧСИ. Искът с правно основание чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.

104, т.4 и чл. 113 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, предвид цената на иска - недължимост на обща сума от 243455,32 лв., който е и съд по постоянния адрес на ищците. Исковата молба е подадена от активно легитимирани лица, които са избрали защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищците от предявяване на иск по чл.439 от ГПК е средство за установяване със сила на пресъдено нещо, отричаното от тях право на ответника за събиране на вземане по изпълнителния лист, тъй като в хода на изпълнителния процес, след съдебно установяване на вземанията са възникнали факти и обстоятелства, които погасяват изпълняемото право, но не могат да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител и да послужат като основание за преустановяване на изпълнителното производство. Искът е насочен срещу лице, по отношение на което се твърди, че не съществува 2 вземане по издадено изпълнително основание.

Ответникът е отправил възражение, с което счита предявеният срещу него иск за недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо.

Посочва, че на основание чл. 435, ал. 2, т.4 и т. 6 от ГПК ищцата Д.К. подала две жалби срещу изпълнението по изп. д. № 20118050400770 по описа на ЧСИ Станимира Николова. Едната жалба била против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, а втората против отказа на ЧСИ да се извърши повторна експертна оценка по реда на чл. 485, ал. 2 от ГПК. Съдът намира възражението за неоснователно. При съдебно обжалване на действия на ЧСИ не се разрешава материално-правен спор, а чисто процесуален, касаещ определени действия, поради което и не се формира сила на пресъдено нещо по отношение на материално-правния спор. Не са въведени от ответника други възражения, а и не са констатирани служебно от съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявения иск. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно и предявеният иск е допустим.

Ищците твърдят, че с Изпълнителен лист от 06.06.2011г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3365/03.06.2011г. по ч.гр.д.

№3851/2011г. на Районен съд – Бургас били осъдени солидарно с ЕТ „Крисди – Кирил Кирилов“ ЕИК 812095099 да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК 813071350 сумата от 102863.30 евро, от която:

97700евро – главница, 8163.30 евро – договорна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4141.01лв. – разноски.

С Изпълнителен лист от 27.05.2011г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 3113/25.05.2011г. по ч.гр.д. №3850/2011г. на Районен съд – Бургас ищците били осъдени солидарно с ЕТ „Крисди – Кирил Кирилов“ ЕИК 812095099 да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК 813071350 сумата от 16800 евро - главница, 2313.88 евро – договорна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 747.68лв. – разноски.

3

Взискателят „Сосиете Женерал експресбанк“ АД предприел действия по събиране на посочените вземания, като инициирал изп. Дело № 20118050400770 по описа на ЧСИ №805 Станимира Николова, като ЧСИ предприело действия по продажбата на съсобствен на двамата им недвижим имот, с който дългът бил обезпечен.

В хода на изпълнението било образувано т.д. №286/2011г. по описа на БОС за обявяване неплатежоспособността на ЕТ "Крисди - Кирил Кирилов" и за откриване на производство по несъстоятелност. С Решение №322/02.02.2012г. на БОС по т.д. №286/2011г. съдът обявил неплатежоспособността на търговеца, като е открил производство по несъстоятелност спрямо него, допуснал е обезпечение чрез налагане на обезпечителни мерки – общ запор и възбрана върху имуществото му.

Посочва се, че ЧСИ не спрял изпълнителното дело за имуществото включено в масата на несъстоятелността. Това наложило синдикът да се снабди с изрична обезпечителна заповед №336/21.10.2011г. по т.д.

№286/2011г. на Окръжен съд – гр. Бургас. С молба с вх. №07376/04.11.2011г. взискателят поискал да се продължи изпълнението на основание чл. 637, ал. 5 ТЗ по отношение на ипотекарните длъжници Д. и К.К.и, като се изнесе на публична продан ½ ид.ч. от ПИ, ведно с първи жилищен етаж и избено помещение. На 25.04.2012г. по делото постъпила молба от синдика на ЕТ „Крисди – Кирил Кирилов“, с която моли за спиране на публичната продан по отношение на ½ ид.ч. от собствеността на К.К. с твърдението, че същата се включва в масата на несъстоятелността. На 27.04.2012г. с Постановление изх.

№ 04384/27.04.2012г. било спряно изпълнението на основание чл. 683, ал. 1 ТЗ срещу посочената ½ ид.ч. Изпълнителните действия продължили по молба на взискателя по отношение единствено на солидарния длъжник Д. К. и притежаваната от нея ½ ид.ч. от въпросния недвижим имот.

С нарочна молба от 10.12.2012 г. взискателят „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД поискал спиране на изпълнението на основание чл. 432, т.2 ГПК по отношение на солидарните длъжници Д. и К.К.и, поради влязло в сила Постановление за спиране по отношение на имуществото на ЕТ „Крисди – Кирил Кирилов“ и във връзка с откритото производство по несъстоятелността на последния по т.д. №286/2011г. на БОС. С Постановление изх. №19795/12.12.2012г.ЧСИ Николова постановила на 4 основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК спиране на изпълнителното дело, т.е. изпълнението било спряно на всички длъжници.

В хода на производството по несъстоятелността кредиторът „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД предявил вземанията си по процесните изпълнителни листи, като тези му вземания били приети от синдика, изготвеният от него списък, одобрен с постановеното по реда на чл. 692,ал. 3 ТЗ Определение на БОС №119/21.01.2013г. били приети.

Длъжникът едноличен търговец бил обявен в несъстоятелност с решение № 291/16.08.2013г. на БОС, като едновременно с това постановил и прекратяване дейността на предприятието на длъжника – постановил обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника както започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и започване на осребряване на имуществото, включено в него. Твърди се, че в тази маса били включени ½ от притежаваните от ищците имоти, включително имотът предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20118050400770 по описа на ЧСИ Станимира Николова.

В хода на производството постъпила молба от синдика на дружеството с искане да бъде определена сума на лицата по чл. 625 ТЗ за предплащане с оглед продължаване производството по несъстоятелност, включително осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник.

Предплащане не било осъществено, поради което производството било спряно, а в последствие прекратено, а ЕТ заличен с Решение №350/04.12.2014г. , постановено по тд. №286/2011г. по описа на БОС.

С молба от 16.02.2015година взискателят уведомил ЧСИ за приключилото производство по несъстоятелност и поискал да бъдат продължени действията по отношение на целия ипотекиран в негова полза недвижим имот, описан по изпълнителното дело. С постановление изх. № 03240/17.03.2015г. било постановено продължаване на изпълнителните действия към имуществото в цялост, като към момента на подаване на исковата молба била успешно проведена публична продан на възбранения недвижим имот и предстояло постановление за възлагане.

На първо място ищците считат задължението на солидарния длъжник К.К. за погасено по давност. В приключилото производство по несъстоятелност търговецът-физическо лице отговарял с цялото си

5 имущество, което било включено в масата на несъстоятелността и след заличаването му по реда на чл. 735 ТЗ за К.К. следвало да се приложи чл. 739 от ТЗ.

На следващо място твърдят недължимост на процесните вземания поради изтекла в полза на ищците погасителна давност. В периода от 12.12.2012г., когато по молба на взискателя производството било спряно, до 16.02.2015г., когато отново по молба на взискателя изпълнителното производство било възобновено, по изпълнителното дело не били извършвани никакви изпълнителни действия /в продължение на повече от 2 години/, поради което производството се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно – настъпила на 13.12.2014г. перемпция. Цитира се съдебна практика. Посочва се, че след като изп. д №770/2011г. по описа на ЧСИ Станимира Николова било прекратено поради настъпила перемпция, всички извършени изпълнителни действия по него били обезсилени по право – включително онези, годни да прекъснат погасителната давност. Поради тази причина погасителната давност за процесните вземания била прекъсната последно в рамките на производството по несъстоятелност и започнала да тече от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на същото – а именно на 13.12.2014г./съобразно чл. 685а, ал.4 ТЗ/. Следвало да се приеме, че в рамките на посоченото изпълнително дело не били валидно извършени никакви действия, годни да прекъснат давността. На първо място тези извършени преди датата на настъпване на перемпцията били обезсилени с обратна сила поради факта на прекратяване на изпълнителното дело. Що се касаело до действията, извършени след датата на перемпцията, следвало да се има предвид, че същите не породили правно действие.