Решение № 704 от 20.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330108245 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1 000 лева – главница, сумата 67, 49 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 28.08.2020 г. - 30.11.2020 г., сумата 167, 36 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2020 г. - 19.01.2024 г., сумата 113, 16 лева – неплатени дължими такси, и сумата 272, 56 лева неустойка, ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда - ************ г. до изплащане на вземането, които суми – дължими по сключен между ответницата и „Сити Кеш“

ООД

Договор за паричен заем

************

№

************/************* г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ************г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 655/24.01.2024 г., издадена по частно гр. дело № 1178/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в допълнително становище 1 съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата.

Ответницата В. А. И. от гр. П., чрез особения си представител адв. М. П., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в Становище-отговор на исковата молба съображения. Прави възражение за нищожност на Договора, на който ищецът основава претенциите си. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 655/24.01.2024 г., издадена по частно гр. дело № 1178/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата 1 000 лева – главница, сумата 67, 49 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 28.08.2020 г.

- 30.11.2020 г., сумата 167, 36 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2020 г. - 19.01.2024 г., сумата 113, 16 лева – неплатени дължими такси, и сумата 272, 56 лева - неустойка, ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда - 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, дължими по сключен между ответницата и „Сити Кеш“

ООД

Договор за паричен заем

************

№

*************/*********** г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ************** г., както и разноските по делото в размер на 32, 41 лева - държавна такса, и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и във връзка с това ищецът, в срока по чл.415 от ГПК, е предявил иска, въз основа на който е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително между ответницата и „Сити Кеш“ ООД е бил сключен Договор за паричен заем **************№ *************/************ г., вземанията по който са били прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца със сключен между тях 2

Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *****************г.

Съдът констатира, че действително, макар и от ищеца да са били представени като писмени доказателства Общи условия към Договора, от събраните по делото доказателства не се установява на ответницата да са били предоставени тези Общи условия към Договора за паричен заем ************ № ************/************г., те не са били подписани нито от ответницата, нито от представител на „Сити Кеш“ ООД (като съдът е длъжен служебно да следи за действителността на Договора, на който ищецът основава претенциите си) – поради което съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 във връзка чл.22 от ЗПК Договорът за паричен заем се явява недействителен, а оттук – че ответницата не дължи сумите по този Договор нито на «Сити Кеш» ООД, нито – на ищеца, на когото са били прехвърлени вземанията по този Договор с Договора за продажба и прехвърляне на вземания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

На особения представител на ответницата – адв. М. П., следва да бъде издаден РКО за внесеното от ищеца възнаграждение за осъщественото особено представителство в размер на 400 лева – като с оглед на фактическата и правна сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3, представлявано от *************** П. В. и Х. М. М., против В. А. И., ЕГН:

**********, с последен известен адрес: гр. П., ул. „*************” № **, представлявана от особения представител адвокат М. Т. П., със служебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № ***, ет.**, офис ***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 1 000 лева – главница, сумата 67, 49 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 28.08.2020 г. - 30.11.2020 г., сумата 167, 36 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2020 г. - 19.01.2024 г., сумата 113, 16 лева – неплатени дължими такси, и сумата 272, 56 лева - неустойка, ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда - 23.01.2024 г. до изплащане на 3 вземането, които суми – дължими по сключен между ответницата и „Сити Кеш“

ООД

Договор за паричен заем

***************№

***********/************г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *****************г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 655/24.01.2024 г., издадена по частно гр. дело № 1178/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното на особения представител на ответницата възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ХІ гр. състав частно гр. дело № 1178/2024 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответницата – адвокат М. Т. П. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 400 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4