Определение № 2899 от 15.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 15.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901108 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Г. Н. П. срещу решение № 694/04.02.2025 г. по в.гр.д. № 3817/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-а въззивен състав, в частта за потвърждаване на решение от 06.01.2022 г. по гр.д. № 70961/2019 г. на Софийски районен съд, 176 състав, за осъждане на настоящия касатор да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на ищеца Г. Д. К. сумата от 3 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.07.2019 г. около 11 часа, в гр. София, в дясното платно за движение на бул. “П.Ю. Тодоров” в посока от бул. “България” към ул. “Бяла черква”, на кръстовището на бул. “П.Ю. Тодоров” с ул. “Мидия”, по вина на водача Г. Н. П., управлявал л.а. “Мерцедес” с рег. № СВ6097НС.

В останалата част, с която след частична отмяна на решението на първата инстанция, е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди, въззивното решение като неподлежащо на касация е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК.

Като процесуални нарушения се сочат необсъждането на възраженията на ответника касателно мястото на възникване на деянието и на механизма на същото, вкл. точното място на възникване на пътния инцидент; постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва се изводът на въззивната инстанция за извършени от ответника нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП – съобразяване от водача на скоростта за движение на автомобила с възможността да може да спре пред всяко предвиД. препятствие, както и по чл. 37, ал. 1 ЗДвП – при завиване наляво за навлизане в друг път от водача на завиващото пътно превозно средство да се пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Сочи се, че по делото не е наличен констативен протокол за ПТП, нито са установени по категоричен начин мястото на възникване на ПТП, механизмът на същото, както и наличието на причинно1 следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца вреди.

Изразява се несъгласие с мотивите на въззивния съд, че въпросът кой от водачите е допуснал нарушение на правилата на движение досежно осигуряване на предимство би имал евентуално значение при обосноваване на съпричиняване от страна на пострадалия. Пояснява се, че този факт е значим, тъй като противоправността на поведението на делинквента е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Като необоснован и немотивиран се оспорва определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, евентуално намаляване размера му. Претендират се разноски за трите инстанции.

От касатора се релевират доводи за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Трябва ли съдът да изложи мотиви защо приема, че размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е съобразен с обществено-икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното деяние?”.

2. “Трябва ли съдът да изложи мотиви относно обществените критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението по справедливост?”.

3. “Релевантните обстоятелства при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, примерно посочени в ППВС № 4/23.12.1968 г., следва ли само да се изброят, или следва да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност?”.

4. “Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?”.

5. “Какви са критериите при избиране на скоростта на движение от водачите съгласно задължението им по чл. 20, ал. 2 ЗДвП?”.

6. Въпрос “за задълженията на съда при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД да съобрази и да посочи конкретно какви са икономически условия, жизнен стандарт, средномесечни доходи в страната”.

7. “При определяне на въпроса за нарушение на разпоредбата на чл.37, ал. 1 ЗДвП при настъпване на ПТП, следва ли да се установи конкретното място на възникване на ПТП, позициите на участниците в ПТП, както и въпросът за регулацията на пътния участък, в който е настъпило ПТП?”.

8. “Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост) с останалия доказателствен материал?”.

9. “Длъжен ли е да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и 2 възражения на страните?”.

По първите четири въпроса се твърди наличие на основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на касацията – ППВС № 4/23.12.1968 г., както и трайната такава, обективирана в решение № 95/29.04.2015 г. по гр.д. № 5462/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 1207/04.11.2008 г. по гр.д. № 5502/2007 г. на ВКС, IV г.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 141/19.08.2013 г. по т.д. № 453/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 60/29.04.2014 г. по т.д. № 3049/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 23/25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г. на ВКС, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. По петото питане се сочи допълнителната предпоставка на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК при твърдения за несъответствие на обжалвания въззивен акт със задължителните постановки на ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с казуалната практика на касационната инстанция – решение № 185/15.07.2013 г по гр.д. № 889/2012 г. на ВКС, IV г.о. По осмия и деветия въпрос се въвежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за постановяване на обжалваното решение в разрез с трайната практика на касацията, намерила израз в решение № 344/21.09.2012 г. по гр.д. № 862/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 127/05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 194/18.06.2013 г. по гр.д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр.д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 184/17.12.2018 г. по т.д. № 2781/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 60089/02.08.2021 г. по т.д. № 934/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 20/30.06.2020 г. по т.д. № 376/2018 г. на ВКС, I т.о. По всички въпроси се поддържа наличие на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Счита се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация Г. Д. К. е подаден отговор, в който се оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

1, т. 3 ЗА от 300 лева.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след преценка на изложените от страните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Същата е насочена срещу подлежащ на касация съдебен акт, тъй като преценката на законоустановения праг по чл.280, ал. 3 ГПК се 3 извършва въз основа на цената на иска (в случая претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 6 000 лева), а не на размера на присъдената сума. Ето защо, неоснователни остават доводите на ответника по касация, че въззивното решение в обжалваната част не подлежи на касационен контрол.

Първоинстанционното производство е образувано по осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г. Д. К. против Г. Н. П., за сумата от 6 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от физически наранявания, получени вследствие на описаното по-горе ПТП, настъпило на 15.07.2019 г., както и сумата от 4 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на мотор Хонда VTR1000F, с ДК № С6928X по пазарна цена към момента на ПТП.

Въззивният съд е бил сезиран с жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за обезвреда на имуществени вреди от 2 987 лева, както и с жалба на ответника срещу съдебния акт за уважаване на иска за обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди от 3 500 лева. Решението на СРС в частта за отхвърляне на иска за обезвреда на неимуществени вреди за разликата над 3500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева и за имуществени вреди за разликата над 2 987 лева до пълния предявен размер от 4 000 лева е влязло в сила като необжалвано.

Съставът на Софийски градски съд е обсъдил депозираните пред първата инстанция показания на ангажираните от страните свидетели (от ищеца – Радев, съответно от ответника – Маринов), като е стигнал до извода, че от същите се установява безпротиворечиво настъпването на 15.07.2019 г. на процесното ПТП на бул. “П.Ю. Тодоров”, на кръстовище, образувано с ул.

“Мидия”, при което е пострадал ищецът Г. Д. К..

Намерил е за противоправно поведението на ответника. Същият е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата на чл. 20, ал.1 и ал. 2 ЗДвП – да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство, както и да намали, а при необхоД.ст да спре, когато възникне опасност за движението, както и на общата забрана на чл. 45, ал.1 ЗЗД да не се вреди другиму. Въззивният съд, като е съобразил описания от свидетеля Маринов механизъм на произшествието, е стигнал до заключението, че ответникът е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като при завиване наляво от бул. “П.Ю. Тодоров” за навлизането в ул. “Мидия”, не е пропуснал и е отнел предимството на насрещно движещия се по бул. “П.Ю. Тодоров” ищец.

Отбелязал е, че въпросът кой от двамата водачи е допуснал нарушение на правилата за предимство евентуално би имал значение при обосноваване съпричиняване от страна на пострадалия ищец, като за установяване на такова не са ангажирани доказателства.

Въз основа на представените по делото лист за преглед на пациент и 4 приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебномедицинската експертиза въззивният съд е намерил за установени причинените на ищеца вследствие на произшествието телесни увреждания, изразяващи се в изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на коляното, както и открита рана на дясното коляно. Назначено е и поставянето на ортеза. В подкрепа на извода за причинна връзка на произшествието с настъпилите увреждания са разгледани от решаващия състав и показанията на свидетелите, че кракът на ищеца е бил увреден и той е накуцвал. Посочено е, че времевият интервал между настъпването на произшествието (около 10:00 часа) и отбелязания час на постъпване в болницата (14:32 часа) не внася съмнение нито в характера и тежестта на причинените телесни увреждания, нито в причинната им връзка с произшествието, като се вземе предвид времето, необхоД. за отстраняване на участвалите в инцидента МПС от пътя, придвижването до болницата и натовареността в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”.

При тези данни са приети за установени елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД. По отношение размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди решаващият въззивен състав е съобразил характера, вида и тежестта на претърпените увреждания, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, използваната ортеза, търпените болки и битови неудобства във връзка с трудността при придвижването от увреждането на долен десен крайник на ищеца, продължителността на възстановителния период от около две седмици, с остатъчни физически болки и след това, внезапния характер на увреждането, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на събитието, намерили отражение и в нивата на застрахователните лимити. С оглед на тези обстоятелства и съгласно чл. 52 ЗЗД, съставът на СГС е споделил извода на първата инстанция за определяне на сумата от 3 500 лева, която обезщетява ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в пълна степен, без да води до неоснователно обогатяване.