Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 546 от 29.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 1012/2025
Вид
Решение № 546
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА

Цитирани разпоредби

  • чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400501012 по описа за 2025 година

Депозирана е жалба от П. Н. Б., чрез пълномощник, срещу разпореждане за оставяне без уважение искането й за възстановяване на несеквестируем доход, постановено от ДСИ по изпълнително дело № 20134430410147.Счита процесното разпореждане за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материални законови разпоредби.Прави се искане да се отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

За ответника по жалбата – „ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище ***, чрез пълномощник, е депозирано писмено възражение, в което е направено искане жалбата да се остави без уважение, а действията на ДСИ да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

Депозирано е становище по обжалваните действия от ДСИ при ПлРС З.Н., според което жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът намира за установено следното.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

Предмет на обжалване е разпореждането от 29.10.2025 г. на ДСИ при 1

ПлРС по изп.д.№ 20134430410147, с което е оставено без уважение искането на длъжницата П. Б., чрез пълномощник, за възстановяване на несеквестируем доход, тъй като по изпълнителното дело, видно от представените от длъжницата документи, не е постъпвал такъв, а напротив постъпвали са по малки по размер суми от законово дължимите по запора.

На първо място в жалбата са изложени доводи, че по изпълнителното производство е наложен запор върху получаваното от жалбоподателката трудово възнаграждение в ДГ ***, като по искане на взискателя е наложен и запор върху банковите й сметки в Банка ДСК АД, като по този начин са наложени два запора и постъпват суми от две места, които надхвърлят законови размери за удръжки от заплатата на длъжницата и са в по-голям размер от посочените суми в запорите.

Изпълнителното дело е образувано на 23.05.2013 г. по молба на взискателя „Юробанк България”, а по-късно по чл.429, ал.1 ГПК с оглед на извършена цесия на вземането по изпълнителното дело като взискател е конституиран „ЕОС Матрикс”ЕООД.

По изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение за положен труд на длъжницата със запорно съобщение от 16.04.2025 г., получено от работодателя на 24.04.2025 г., като е изпратен отговор на същото, в който е посочено, че се признава вземането, върху което се налага запор за основателно и при спазване на правилата на чл.446 ГПК ще бъде изпълнено.Той превежда възнагражденията на длъжницата по банкова сметка в Банка ДСК гр.Никопол.

По изпълнителното дело е наложен и запор върху банковите сметки на длъжницата със запорно съобщение от 08.05.2025 г. в Банка ДСК.

Изпратено е съобщение до П. Б. на 23.05.2025 г. за наложен запор върху трудово възнаграждение, получавано от ДГ ***, както и върху банковите й сметки.

Получено е писмо от 27.05.2025 г. от Банка ДСК на основание чл.508 ГПК, от което е видно, че по блокираната сметка постъпват суми от възнаграждение за работа.До получаване на други указания по смисъла на чл.446 ГПК и на основание чл.446а от ГПК, от постъпващото по сметката възнаграждение за работа ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на минималната 2 работна заплата на разпореждане на титуляра, а запорът ще се изпълнява с горницата.

Депозирано е възражение на 28.10.2025 г. от П. Б. до ДСИ, в което е посочено, че е изплатила всички дължими суми по направения запор от ДСИ за изпълнение за периода от месец май 2025 г. до месец септември 2025 г. по 50.75 лв. всеки месец, а от заплатата й в Банка ДСК е удържана допълнителна сума, видно от представеното извлечение, като по този начин издълженото от нея надхвърля посочената сума в запора от ДСИ.

Към възражението са представени фишове за трудово възнаграждение за м.април 2025 г., м.юни 2025 г. - м. септември 2025 г., без месец май.

От приложеното банково извлечение за м.май 2025 г. е видно, че не са превеждани суми по запор.

Според чл.446, ал.1, т.1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над МРЗ, може да се удържа само една трета част, ако е без деца, ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между МРЗ и двукратния размер на МРЗ.

Съгласно чл.446, ал.3 ГПК дробните части по ал.1, т.1 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице, след приспадане на сумите по а л . 2 (дължимите върху месечното трудово възнаграждение данъци и задължителни осигурителни вноски), като във всички случаи на лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата.

Според този начин на изчисление ДСИ е приел, че дробната част по ал.1, т.1 възлиза на посочените размери в обжалваното разпореждане, към които е включен и членски внос, а именно: за месец април, юни и юли 2025 г. - 1 265.78 лв., за месец август и септември 2025 г. – 1 276.82 лв.

Приел е, че работодателят е следвало да удържи от заплатата на съответния месец горницата над 1 077 лв., а именно: 188.78 лв. за месец април, юни и юли 2025 г., а за месец август и септември 2025 г. -199.82 лв.

Жалбоподателката е представила и извлечение от банката за периода 01.05.2025 г. - 07.08.2025 г.; 01.06.2025 г. - 04.09.2025 г.; 01.09.2025 г. 07.10.2025 г.

Съпоставяйки сумите по удържаните запори от банката, без месец май, тъй 3 като не е представен фиш, извън сумите по 50.75 лв. месечно, превеждани от работодателя за м.април, м.юни и м.септември 2025 г. се установява, че за наложения запор са преведени за м.юни 2025 г. - 90.67 лв., за м.август - 126.84 лв. и за месец септември 2025 г. -124.04 лв.

С писмо от 01.08.2025 г. банката е уведомила ДСИ, че сумата от 90.67 лв. е от постъпила по сметката на длъжника работна заплата над размера на МРЗ за месец юни 2025 г., придобила характер на спестявания към момента на превода.

Или за месец юни 2025 г. от запори е преведена общо сумата от 141.42 лв.; за м.август 2025 г. -177.59 лв., а за м.септември 2025 г. - 174.79 лв.

Те не надхвърлят гоепосочените приети от ДСИ размери на месечните удръжки за тези месеци от 188.78 лв., респ.199.82 лв.

В т.3 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК е посочено, че наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.

В жалбата е посочено също така, че до настоящия момент са изплатени всички дължими суми.

Със запорното съобщение, изпратено на 16.04.2025 г. от ДСИ са посочени дължимите суми по изпълнителното дело.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.10.2025 г. на ДСИ при РС - Плевен З.Н. по изп.д.№ 20134430410147, с което е оставено без уважение искането на длъжницата П. Б., чрез пълномощник, за възстановяване на несеквестируем доход, тъй като по изпълнителното дело, видно от представените от длъжницата документи, не е постъпвал такъв, а напротив постъпвали са помалки по размер суми от законово дължимите по запора.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400501012 по описа за 2025 година

Депозирана е жалба от П. Н. Б., чрез пълномощник, срещу разпореждане за оставяне без уважение искането й за възстановяване на несеквестируем доход, постановено от ДСИ по изпълнително дело № 20134430410147.Счита процесното разпореждане за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материални законови разпоредби.Прави се искане да се отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

За ответника по жалбата – „ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище ***, чрез пълномощник, е депозирано писмено възражение, в което е направено искане жалбата да се остави без уважение, а действията на ДСИ да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

Депозирано е становище по обжалваните действия от ДСИ при ПлРС З.Н., според което жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът намира за установено следното.